Втори съд поема делото за смъртта на украинец
Софийският апелативен съд ще гледа към края на март последното дело срещу подсъдимия за 3 последователни убийства от средата на 90-те години на миналия век Алексей Кичатов.
Прокуратурата протестира оправдателна присъда на Софийския градски съд по обвинението, че украинецът е отнел живота на сънародника си Юрий Кутепкин през 1997-1998 г., като го застрелял, а после го вързал с вериги. Поставил трупа в найлонов чувал и го хвърлил в кладенец в Елин Пелин.
Обвинението за това зверство бе предявено на Кичатов през 2009 г. - 2 години след като той бе оправдан за покушението над Андрей Луканов и бе пуснат от затвора.
Украинецът и сънародникът му Александър Русов прекараха 7 г. в самостоятелни килии в Софийския затвор, докато траеше мегапроцесът за убийството на бившия премиер и депутат от БСП на 2 октомври 1996 г. Двамата бяха обвинени заедно с Ангел Василев, Георги Георгиев и Юри Ленев.
Петимата получиха доживотни присъди без право на замяна на първа инстанция. Заради процесуални нарушения, свързани с упражнено насилие при измъкване на самопризнанията на Кичатов и Ленев, групата бе напълно оправдана от Софийския апелативен съд. Това решение бе окончателно потвърдено през 2007 г. от Върховния касационен съд.
По време на делото "Луканов" стана ясно, че Кичатов прави пълни самопризнания за участието си в убийството в т.нар. Къща на ужасите в Копривщица през 1999 г., където е отведен от маскирани полицаи и е разпитван лично от криминалиста Ботьо Ботев.
Пак там той декларира, че е разстрелял двама съграждани от украинския град Симферопол, които се подвизават в България през 90-те години. Според разследващите Кичатов и Олег Проценко екзекутирали на 6 март 1996 г. в столичния кв. "Света Троица" Сергей Шанин. Поръчката дошла от украйнската мафия, след като Шанин отвлякъл за пари Иван Савопуло. Освен, че въртял бизнес у нас, той бил син на една от подземните фигури в кримската столица. Според експретиза по делото "Луканов" с едно от оръжията, ползвани в наказателната акция срещу Шанин - пистолет "Макаров", 7 месеца по-късно са изстреляни 4 куршума в тялото на българския политик.
Алексей Кичатов: Ще искам българско гражданство, когато ме оправдаят за смъртта на Купеткин
- Г-н Кичатов, с какво се занимава на свобода човек, съден за 3 убийства и прекарал 7 години в единична килия?
- Докато бях в затвора, повярвах в Бог и стана чудо. Това, за което най-много мечтаех - да имам дъщеричка и семейство, се сбъдна. Имам прекрасна съпруга. Първо ни се роди Сашенка, а след това и Владимир. Работя като куриер в голяма фирма, а през лятото съм спасител на морето.
- По повод последното обвинение за убийството на Юри Кутепкин, за което прокуратурата твърди, че сте си признал и сте посочили мястото, на което е открит трупът, криминалистът Ботьо Ботев заяви: "Ако Кичатов не е убиецът, значи аз съм убиецът".
- Това обвинение за престъпление, извършено в края на 90-те години на миналия век, ми го предявиха година след като бях напълно оправдан по делото "Луканов" и пуснат от затвора. Делото е образувано по една стара папка на Ботьо Ботев със същите лъжи и показания, дадени под натиск.
Както мен преди 20 години полицаите ме държаха 5 дни затворен и ме мъчиха, по същата логика може така да са постъпили и с Кутепкин. Може нещо да се е объркало. Възможно е Ботев да е имал информатор, когото не иска да разкрива. Не го знам. Истината е, че през цялото време ми казваха какво да говоря.
- Документирани са не едно, а няколко показания, подписани от вас. В тях признавате както за разстрела на Кутепкин, така и за убийството на Шанин и за участието ви в покушението над Луканов. Чудя се какво може да принуди човек да се съгласи, че е отнел 3 човешки живота?
- Една година преди да ме отведат в къщата в Копривщица през 1999 г., където ми казваха какво да подписвам, ме арестуваха за първи път. Повикаха ме в полицейското управление в Елин Пелин. Беше петък, преди великденските празници. Тогава не ме биха, но ми взеха всички документи и ме разпитваха 5 денонощия.
Въпросите се въртяха около това кога съм дошъл в България, къде съм живял и с кого поддържам връзки. Разказах всичко, което искаха да знаят. Тогавашната ми приятелка ме търсила къде ли не, включително в полицията, но никой не казал къде съм. Накрая в прокуратурата казали. Ако не беше тя, не се знае какво можеше да се случи с мен.
Преди да ме пуснат Ботьо Ботев ми сложи печат в паспорта, че трябва да напусна страната. Ето виж (Кичатов вади задграничен паспорт и показва страници с печат, върху който е написано "Предупреден в срок до 13 май 1999 г. да напусне Република България" - бел. ред.)
Ако бях направил нещо нередно, щях да си взема дрешките и да напусна. Аз обаче наех адвокат и започнах да се боря да остана.
Година по-късно пак ме арестуваха. Този път полицаи с маски ми приложиха много бой.
Возиха ме с чувал на главата 7 часа
После в къщата в Копривщица 3 дни ми втълпяваха да призная, че съм убил Кутепкин.
Тогава бях убеден, че повече няма никой да ме намери. Ботев извади тези папки чак през 2007 г.
- Тогава ли признахте за убийствата на Шанин и Луканов?
- Подписвах всичко, което Ботьо Ботев ми даваше. Надявах се само да ме пуснат от това място.
- Как се запознахте с Кутепкин? По делото "Луканов" стана ясно, че двамата дори сте искали да правите общ бизнес с Иво Карамански?
- С Кутепкин се запознах случайно във влака Бургас-София през 1995-1996 г. Заговорихме се на руски език и се оказа, че той е от моя град Симферопол в Крим. После понякога идваше да преспи в дома на приятелката ми, с която живеех в Елин Пелин. Вършил съм му услуги с колата. Покрай него съм виждал няколко пъти Иво Карамански. Двамата имаха уговорка да правят бизнес. Идеята бе да купуват сладолед от завод "Монти" в Монтана и да го продават в Украйна.
Карамански трябваше да участва с едни 30 хил. долара, с които да се купят 4 камиона сладолед. Дори купихме фризери. Обаче българска работа - Карамански се отказа.
- Откога датира дружбата ви с Александър Русов?
- Видяхме се за първи път в Съдебната палата през 2001 г., когато започна делото за Луканов.
По това обвинение не само че признанията ми бяха изтръгнати с мъчения, но и по времето, в което Луканов е бил убит, се доказа, че аз не съм бил в България. Дори граничните власти предоставиха документи, че през декември 1995 г. бях излязъл от България и съм се прибрал през декември 1996 г. - месец след това убийство. През това време бях в Украйна, където трябваше да си подновя украинския паспорт.
През три от 7-те години в затвора живеех с мисълта, че ще лежа до живот без право на замяна. Такава присъда ми бе постановена от първоинстанционния съд по делото "Луканов". След това, слава на Бога, бе отменена от апелативния съд.
Обърнах се към вярата в затвора благодарение на пастор Иводор Ковачев. Той започна да ме посещава в килията и да се моли с мен. И до днес съм категоричен, че там стана чудо - живо доказателство за това е дъщеря ми Саша. Молитвите ми бяха свързани единствено с това да изляза на свобода , да имам семейство и да ми се роди дъщеря.
- С какво се захванахте, като излязохте на свобода през 2007 г.
- Със Саша Русов се озовахме навън без документи, пари и жилище. Започнах да търся работа. Потърсих стар познат. Той имаше бизнес в Бургас и ме взе на работа като охрана.
- А как срещнахте съпругата си?
- Саша знаеше, че търся момиче, което да не пуши и да има желание да се грижи за семейство. Един ден каза: "Аз ще ти намеря жена". Отвърнах му, че той е много взискателен и няма да успее. Не след дълго ми се обади по телефона и каза идвай в София - намерих ти жена. Много е красива.
Така се запознах с Диана, а по-късно и с родителите . През 2008 г. тя забременя и решихме, че ще се женим.
Вместо за сватба се наложи обаче да търся пари за гаранция. Една седмица преди да подпишем, ме спряха полицаи, докато шофирам, и ми казаха, че съм пуснат за издирване.
Връчиха ми призовка да се явя в следствието като свидетел. Там ми направиха очна ставка с Ботьо Ботев за убийството на Кутепкин. Казах на следователя, че Ботев е лъжец, но след няколко разпита ме обвиниха и в това убийство. Гаранцията бе 2000 лв. Жената обаче не се изплаши, не ме остави. Приятели ни дадоха още 1000 лв. и сключихме брак. Бойко Борисов бе кмет по това време и ни венча. (смее се - бел. ред.) Когато първото ни дете се роди, майка ми беше на седмото небе. Тя бе идвала тук 3 пъти, докато бях в затвора. Бе много щастлива, като започнах нормален живот със семейството си на свобода.
Преди 2 г. ни се роди и Владимир, щастливи сме.
- А как попаднахте в киното? Видяхме ви в една от сериите на "Под прикритие"?
- Там се снимах във втория сезон. Бях един от полицаите, които водят Джаро по коридора на Съдебната палата към залата.
Имам познат, който много ми помага. Панчо се казва. Той ми предложи преди време да се явя на кастинг за статисти. Каза, че дават по 30 лв. за 12 часа. И така започнах. Веднъж се явих и ме вкараха в компютрите. Сега сами ме викат. Бил съм универсален войник, участвах и в сериалите "Стъклен дом" и "Столичани в повече". В последния бях бодигард на Кръстю Лафазанов.
- Ако сега бяхте в родината си, щяхте ли да участвате в протестите и да вземете страната на опозицията?
- Скоро на гости ми бе приятел от Симферопол. Той обясни, че на хората, които свалиха предишната власт, им се плаща. Сигурно ако бях там, нямаше да участвам в това.
- С Русов поддържате ли контакти?
- Малко след като ни оправдаха напълно, той си замина за Украйна, но редовно се чуваме. Наскоро бе в България, за да издаде книгата си: "Аз убих Луканов". Живя 3 месеца у нас.
- Ще се приберете ли като него в родината, ако ви оправдаят и по последното дело?
- С нетърпение чакам да приключи делото. Надявам се всичко да е наред, за да мога да кандидатствам за българско гражданство. Тук е семейството ми и тук искам да живея.