"Наричаха Кадрие Славея на Родопите. Не някой друг, а публиката, която много я обичаше. Кадрие също отвръщаше на хората с любов."
Това разказва Севинч Аптулова (сега Севдалина Момчилова) за Кадрие Лятифова - голямата певица на румелийски песни и майка на настоящия културен министър Вежди Рашидов.
Двете са работили заедно в началото на 50-те г. на миналия век в турското читалище в Хасково. Бащата на Севинч - музикантът Аптула Мусов, правил аранжиментите на песните, изпълнявани от Кадрие. Ядрото на читалището после става основата на Естраден турски театър, създаден с указ на Народното събрание през 1952 г.
"В "Естрадата", както го наричахме, работеха турци, цигани, българи и дори руснаци", спомня си Севдалина.
Звездата на Кадрие изгрява през 1953 г., когато започва работа в този театър. На Първия национален преглед на народната песен през 1955 г. получава голямата награда. Славея на Родопите продължава да набира популярност през годините.
През 1959 г. "Естрадата" е преместен за кратко в Момчилград, а след това в Кърджали. "Почти всички, включително и Кадрие, бяхме слухари, но пеехме и играехме, разказва Севдалина Момчилова. Репертоарът се подбирал според публиката. В селата представленията се изнасяли на турски и се наблягало на песните и на хумора, докато в градовете се показвали различни постановки, но на български. Нямало микрофони и озвучителна техника.
Кадрие била имного добър изпълнител на български фолклор. Любимите й певици били популярните навремето Вълкана Стоянова, Петрана Захариева и Стайка Гьокова.
"Хората обичаха много Кадрие. Често се случваше да пътуваме за някъде и да спрат автобуса по пътя. Кадрие слизаше на нивата, почваше да ниже тютюн и да пее", спомня си Севдалина.
Според нея хората харесвали не само песните, но и самата певица. "Беше народен човек, намираше какво да каже на всеки."
"Публиката винаги носеше на Кадрие кошници с храна, а тя я раздаваше на останалите изпълнители. Бяха гладни години, месото липсваше. Веднъж в Крумовград пристига с 2 големи кошници.
Мислехме, че са пълни със сливи, но се оказаха кюфтета”, разказва хореографът Тодор Момчилов, съпруг на Севдалина. Най-дългото турне на турския театър продължило 70 дни, а трупата си е носела походни легла и завивки.
"Придвижвахме се и с автомобили, и пеш, за да стигнем до най-отдалечените села в планината", твърди Севдалина. Жителите на Русалско и Безводно например пратили 40 катъра, които да докарат изпълнителите и декора. "Яздехме с часове по стръмните пътеки", спомня си Севдалина.
По това време Славея на Родопите записва около 200 песни, които и до днес се пазят в Златния фонд на Българското радио, издава грамофонни плочи. Става толкова популярна, че когато излезе на сцената, зрителите шепнат "Тихо, че Кадрие пее". Успехите обаче не я главозамайват.
"Кадрие беше против разделението на етническа и верска основа", твърди Тодор Момчилов. По това време той и Севдалина вече имали връзка. В онези години обаче не се гледало с добро око на смесените бракове.
"Кадрие казваше: "Щом се обичате, трябва да се ожените", спомня си Тодор Момчилов. Славея на Родопите не дочаква сватбата им. През 1962 г. загива при автомобилна катастрофа край с. Звездел.
През 2003 г. в Кърджали бе открит турски театър, който носи името на Кадрие Лятифова. През 2008 г. пък в центъра на града бе вдигнат неин паметник. Читалище "Кадрие Лятифова" има и в Хасково. Славеят на Родопите получи посмъртно орден "Кирил и Методий".
"Кадрие бе нещо много повече от музикален феномен. Тя бе в авангарда на културната революция на бедния и по принцип слабо грамотен турски етнос в Източните Родопи по онова време. След като хвърли забрадка и шалвари и си подстрига косите стана модел за подражание сред младите. Нейното поведение бе много по-убедително от всякакви партийни укази", разказва бившият учител по френски и турски език от Хасково Ахмед Сейдали Каяджъ.
Когато изгрява талантът на Лятифова, той е около 20-годишен и я познава само задочно. "Свободното и разкрепостеното й държание даваше обаче и повод за много приказки зад гърба й", добявя Каяджъ.
"Знам я много добре, израснали сме заедно. По това време нямаше нито радио, нито телевизия. Семейството й имаше грамофон. По цял ден слушаше плочи и запаметяваше песните. Някои като че ли ги знаеше от баба си", разказва 76-годишният Якуб Реджеб, с когото били съседи в родното село на Кадрие Горно Големанци. Той всеки ден е с бъдещата звезда, двамата играят със сюриите деца на двора и улицата.
Кадрие завършва училището до 4-и клас. След това започва да помага в семейството за тютюна. "Родителите й бяха прости хора, но тя имаше голяма амбиция и бе природно интелигентна и надарена. И като по-голяма я канехме на жътва - не да работи, а само да ни пее. Ние бяхме ученици, тя идваше в училище, учеше ни на пеене", разказва още Реджеб.
"След като театърът се премести от Хасково в Кърджали, трупата пак идваше редовно в селото. Представленията бяха в долната махала, но месец преди това разлепяха афиши.
Чакахме с нетърпение деня. Беше истински празник - песните, танците, театралните сцени. Тя беше нашата звезда и гордост", спомня си и 68-годишният жител на селото Орхан Тефик.
По баща Кадрие се води Сеид. Омъжва се за фронтовака и впоследствие милиционер Лятиф Рашидов и заживява с него в Димитровград. Там става хористка в ансамбъла на бившия химкомбинат.
"Често пъти ни идваха на гости семейно. Бяха се запознали с турския писател Халис Окан, който също беше в компанията. Говореше се за култура и, естествено, за театър", уточнява още Тефик.
Жители на Горно Големанци настояват родната й къща да стане музей.
"Няма да е свързано с много средства, а една експозиция за Кадрие може да привлича туристите заедно с древното тракийско селище край селото. Творчеството й е широко известно и в Турция", каза художникът Емин Емин, роднина на певицата.
"В момента домът на Кадрие е полусрутен, няма никакъв знак, че е отраснала именно тук", уточнява Емин. Казва, че събирането на текстове и музикален архив било лесно, той самият бил готов да се включи с материали за Кадрие Лятифова.
НЕНКО СТАНЕВ, НИКОЛАЙ ГРУДЕВ