Навръх Коледа, на 25 декември, за двайсетина минути ученикът Бранимир Дончев застреля 6 и уби 10 студенти в блок 1 на общежитията. Двама от ранените умират по-късно в болницата. Това е най-кървавата и с най-много жертви драма в най-новата история на България.
Първи срещу масовия убиец се хвърля Исмет Адемов. Той е от търговищкото село Презвитер Козма, студент втори курс българска филология. Схватката му с Бранимир става в коридора до стая 106. При нея Исмет е прострелян в десния крак и наръган три пъти с нож в гърба и хълбоците.
Три дни студентът лежи в безсъзнание в реанимацията и никой от лекарите не знае кой е той. Състудентите го търсят дори в моргите. Когато идва в съзнание, го оперират 6 часа.
Лично Тодор Живков се интересува от състоянието на Адемов. Разбира, че в САЩ разработват нов антибиотик - кефлин. Една опаковка от него струва 15 000 долара. Живков обаче нарежда на посланика ни във Вашингтон веднага да прати лекарството. То наистина върши чудо и състоянието на Исмет се подобрява. Едва тогава лекарите се заемат с десния крак, чиято бедрена кост е надробена от куршум.
По-късно Държавният съвет издава указ и награждава Исмет Адемов с орден "За гражданска доблест и заслуги". Дават му и спестовна книжка за 2000 лв. Няколко месеца по-късно семейството му е изселено в Турция.
Къде е и какво прави Исмет Адемов днес?
Казва се Исмет Север. Макар и само на 57 г. е пенсионер и живее в София със сина си Ерсин, който има строителна фирма. Често прескача до Истанбул, където с брат си вдигнали пететажна къща. А онзи куршум е още в бедрото на десния му крак и при летищните контроли все му се налага да обяснява защо пищи скенерът.
Исмет Север е един наистана успял човек. До това обаче стига след много трудности и перипетии.
В края на 1977 г. се дипломира, но вместо да осъществи мечтата си и да стане журналист, семейството му е изселено в Турция. Тогава още няма възродителен процес, но според една спогодба между България и Турция всички, които имат близки кръвни роднини, изселели се в съседната ни държава през 1952 г., трябва също да заминат там.
Семейството изпада в шок, никой от него не желае да замине за Турция. Но и никой в България не ги пита искат или не искат да се изселват. Автоматически попадат в графата на това споразумение и получават призовка за изселническите си паспорти. И нямат право на никакъв друг избор.
Заселват се в район "Гюнешли" в Истанбул, днес известен като изселническия квартал. Настаняват се в къща на роднини под наем. Мръсотия, няма ток, немотия. Продават по пазарите вещите от България, за да преживяват.
Турция е на прага на гражданска война. Почти всяка вечер има атентати, стрелби, взривове. И свикналите на спокойствие и сигурна работа преселници изведнъж се озовават в бойното поле между леви и десни. Чудят се по кои улици да се прибират, защото на едните са левичарите, на другите дебнат "Сивите вълци". Вечер майката въздъхва едва когато всички от семейството са се прибрали живи и здрави.
Шест месеца Исмет е безработен. Брат му, който е текстилен инженер, започва във фабрика за текстил. Но какво да прави Исмет с отличния си български език (без никакъв акцент и до днес) и с лошия си турски?
Решава да се пробва в журналистиката и отива във в. "Миллиет". Насочват го към Абди Ипекчи, същия, който след години е застрелян от Али Агджа.
В Полша "Солидарност" все повече набира сила и от вестника мислят да направят кореспондентско бюро във Варшава. Ипекчи предлага на Исмет даго пратят там. Но идеята се проваля.
Решава да усъвършенства турския се език. Чете вестници, списания, книги, търси непознатите думи в речника и ги наизустява. Но акцентът на гьочмен (изселник) си остава.
Исмет винаги се е гордял, че е завършил най-стария и престижен български университет, но в Истанбул това образование не чини и пет пари. Затова завършва двегодишни вечерно-задочни курсове по мениджмънт в истанбулския университет. Тъй като и това не стига, научава английски език.
През 1980 г. се жени за българска туркиня от Търговище. Контактите между изселниците и местните са трудни и заради това почти всички нашенци сключват бракове помежду си. Едва 10% от българските турци се женят за местни, но повечето от тях се разпадат.
Дядото на Исмет - Адем, бил от най-известните строители в Търговищко. Баща му също е дюлгерин. И Исмет го тегли строителството. Текстилната фирма, в която работи, решава да строят нова фабрика. Той заява на боса, че иска да поеме строителството и като технически ръководител контролира процеса от първата копка до последната керемида.
Поканен от Наджи Екши. Екши е един от "принцовете" на премиера Тургут Йозал. Така на шега наричат младите хора, учили и работили в чужбина, с които Йозал изгражда управленския си екип. Екши, когото Йозал издига за кмет на квартал "Бакъркьой", има строителен холдинг заедно с брат си. Братята канят Исмет Север и го правят генерален директор и член на Ус. Така ръководи цялата дейност на холдинга.
После участва във фирма "Ерна" и в първата турска инвестиция в Русия. Лесно общува с партньорите си, защото и руският му е добър. Строят хотел "Радисън Лазурная" в Сочи.
Там сега обича да почива Владимир Путин и да се среща с чуждестранни държавници през лятото.
Канят Исмет в "Ентес", една от най-големите строителни фирми в Турция, където става зам.-директор по развитието. За 10 години изграждат много обекти в Турция, Украйна и Русия и в някои от бившите съветски републики: Казахстан, Узбекистан, Туркменистан. Стига чак до района на Северния ледовит океан - град Салихарди. Изпълнени са проекти за повече от 2,5 милиарда долара и всичко това е наблюдавано лично от Исмет Север.
През 1993 г. участва и в строителството на първия газопровод от Русия за Турция, който преминава и през България. Както и в изграждането на металургичния комбинат в Караганда, Казахстан.
До космодрума Байконур - в гр. Джезказган, има медодобивна фабрика. Казахите правят кюлчета и ги продават по 3000 долара на тон. Исмет Север и колегите му ги съветват да не пилеят толкова евтино богатствата си, а да продават медни жици и така да печелят от принадена стойност. Правят изчисления и доказват, че ако към фабриката се изгради цех за кабелно производство, ще печелят два пъти повече. Цената на кабела е 6000 долара на тон.
Построяват цеха, на отриването му идва самият президент на републиката Нурсултан Назърбаев. "Тук турските колеги ни дадоха урок как трябва да осъвременим икономиката си. Искам навсякъде в Казахстан да се мисли и работи по този начин", казва Назърбаев.
След тези паметни за Исмет Север места и строителства стигаме до 1998 г., когато правителствата на България и Турция подписваха почти революционната спогодба в енергетиката за изграждането на каскадата "Горна Арда". За първа копка при помпозното тържество кирките развъртяха лично премиерите Костов и Йълмаз Споразумението бе популярно като "Ток срещу инфраструктура" и според него турската страна трябваше да изгради каскада "Горна Арда" и магистрала "Марица".
Исмет Север е поканен за проекта от собствениците на турския холдинг "Джейлан" като генерален директор за региона. "Джейлан" е избран да строи обекта. Север приема с радост предизвикателството, защото в родината не е побил дори една клечка.
Въпреки огромния си опит Север не преценява добре особеностите на геополитическите интриги, които се завихрят около строителството на каскадата. Той не иска да навлиза в подробности, но твърди, че хората, регионът и двете съседни държави са загубили от нереализирането на този проект. Много би се радвал, ако строителството там да бъде възобновено.
Като тегли чертата на житейската си равносметка, Исмет Север признава, че в Турция е успял повече, отколкото ако беше останал в България. Преодоляването на трудностите и условията там, както и борбата за оцеляване, правят човека по-борбен, по-предприемчив, помагат му да успее. Но няма стопроцентова гаранция - или успяваш или потъваш. Трябва и воля да успееш.
През целия си живот живеем с болката от тази драма: между любовта към родните си места в България и огорчението от действията на българските власти, които ни изселиха, казва за финал на разговора ни Исмет.
Той продължава да носи 103 шева на гърба, гърдите и хълбоците си. Както и куршума в десния си крак.