Нико Тупарев е продуцентът, който засне първото риалити шоу у нас - "Биг Брадър", вдигна по този начин рейтинга на Нова тв и стана известен, колкото и тв звездите. И до днес медията продължава да излъчва сезоните на шоуто.
Той е правил много други риалити формти - "Островът на изкушенията", "Хванати в изневяра", "ВИП Данс". Той е продуцент и на кулинарните предавания на Ути Бъчваров по БНТ.
На 11 март по Нова тв отново тръгва "Дансинг старс", в което 15 известни българи ще танцуват с още толкова изключителни професионалисти.
- Красиви мъже в "Дансинг старс" - за първи път има такъв подбор в шоуто. Защо го правите, г-н Тупарев?
- Тази година искаме да направим реверанс към дамите. Миналата година поканихме българка от чужбина, която направи сензация - Стелла Ангелова. Сега го повтаряме, само че с мъж - Антон Касабов. Той е спортист - двукратен световен и европейски шампион по таекуондо. Освен че е красив, е и близък с много звезди, работил е с Мадона. Много беше трудно да го навием да дойде. Като го видиш - най-западно изглеждащият българин.
Събрали сме звездна група от красиви мъже, изключително добре танцуващи. Освен Касабов в нея са актьорът Дарин Ангелов и моделът Мариан Кюрпанов.
Шоуто ще е в пряка битка с турските сериали
и искаме по-качествената женска аудитория да бъде при нас. Важно е и заради рекламодателите, защото над 70% от продажбите се правят от жени. Затова мъжете са по-красиви и по-талантливи, по-добре танцуващи и с по-голямо чувство за хумор. Съжалявам, но по-несексапилните отпаднаха. Шегувам се, но наистина ги избирахме и по това.
Освен красиви мъже, което е трудно да се случи в България, и жените са превъзходни.
- Защо е трудно да се изберат красиви мъже?
- Защото българите са консервативни. Освен това, ако са красиви, по-скоро ги смятаме за гейове. У нас имаме някакви странни разбирания.
Но идеята ни за шоуто е, че българите трябва да имат пример и модел на подражание, трябва да има някаква звездност, но със съдържание. Затова другият акцент ще е хуморът, и без това животът ни е доста тегав. Ще имаме 4-5-има персонажи, които са много забавни. Толкова се забавлявах, като гледах визитката на Ути. Толкова сме близки с него, но досега сякаш не съм го поглеждал отстрани. Сам се шегува със себе си, че той и партньорката му са общо 200 кг. Там има дженк, той е с предишната партньорка на Део. Бате Енчо е сладък човек с чувство за хумор, защото е актьор, също ще изненада как танцува. Милко Калайджиев е другият бисер.
Другата основна нишка в шоуто ще бъде какво се случва със звездите сега. Какво мислят, говорят и чувстват. Това е риалити формат. Правим го пак заради битката с турските сериали.
- Защо искате да преборите турските сериали, заради рейтинга ли?
- От една страна, наистина сме конкуренция, защото ще ни излъчват едни срещу други. Вероятно ще си разделим аудиторията - градовете, интелигентните, готините, младите ще гледат "Дансинг старс". Аз съм радетел да се произвеждат колкото може повече предавания. Не заради мен, а заради цялата гилдия. Защото всяка една продуцентска компания е малък завод. Предпочитам да се развиват хора, които да работят не в завод или като продавачи, а в телевизия, сериали и кино. И това е някаква форма на култура, работата е приятна, за млади хора е. В медиите подкрепям всеки един, който създава повече работни места.
Не искам да мисля кое е по-рентабилно. Купената продукция сигурно е по-евтина. Но въпросът не е до евтино, а до отговорност. Не ми е приятно, че след 3 март подаръкът на българския народ е половин час повече турско и по-кратки новини, но, дето се казва, не е моя работа.
- Как убедихте звездите да участват? Толкова много риалити формати започват сега, че сигурно отвсякъде ги канят?
- Имаше много, които сами се обадиха и на някои отказахме. Яна Маринова искаше, но няма как заради тази сложност в отношенията между телевизиите. Заради ролята във "Фамилията" няма да играе в "Дансинг старс". По същия начин щеше да танцува и нейният партньор във филма - Иво Аръков, но не го пуснаха. Жалко, тези хора не са крепостни селяни.
Имахме жестока идея. Съгласи се да участва една фантастична дама, която е жената до един от най-известните и сериозни българи. Тя искаше, но условието беше изобщо да не се коментира нищо за мъжа . Осъзнахме, че не можем да забраним на журналистите да пишат за нея. Въпреки това намерихме партньор, тя започна да тренира, след което се оказа, че този сезон фокусът е друг. В него всички ще разказват лични неща за себе си и няма как тя да е изолирана. Иначе това щеше да е бомбата.
- В шоуто за втори път ще покажете българин, успял в чужбина. Излиза, че е по-добре да си емигрант, така ли е?
- Ако българските емигранти са като тях, супер. Проблемът е, че не са. Стелла Ангелова например преди не беше се връщала, но сега вече има поводи да го прави. Сигурен съм, че ако се вдигне критична маса от хора, ще стане свястна и държавата. Битката е за всеки един. Затова във всяко наше предаване държим да покажем как им се е променил манталилетът, как българите в чужбина са станали по-различни от нас, които сме тука, защо. На колкото повече хора успеем да помогнем да се сетят за България, да се замислят, толкова по-добре.
- Означава ли това, че телевизията може и да възпитава, не само да забавлява?
- Ако можеш да съчетаеш и двете, защо не. Аз така възприемам, че трябва да се прави и политика. Ти не трябва да бъдеш добър човек. Просто за да бъдеш на власт, трябва да правиш добри неща за хората.
- Албена Денкова от години живее в Русия и сега ще се върне заради вашия формат. Защо?
- Познавам Албена отдавна и в един момент бяхме много близки с нея и Максим. Оказа се, че баща е бил приятел с баща ми покрай подводния риболов.
Тя е изключително амбициозен човек. Вече е майка, искахме да дадем шанс отново да дойде в България. Тя няма какво да променя в своя имидж, но отношението на хората е особено. Вместо да я видят в интервю или на снимка, нека сега я погледат и да си я представят. Какво е направила - това, че е коректна към бащата на своето дете, това ли е грехът ? Канили сме я три пъти и тя отказва, защото не можеше да смогне с ангажиментите си, свързани с професията . Сега успя да нагласи графика си, а и тя ужасно много иска да танцува, да участва в "Дансинг старс".
Уважавам изключително много силата на нейния характер. Малко са хората, успели да направят нещо за България, колкото нея. Ние забравяме, че тези хора са известни не просто защото са имали шанс, а защото са си скъсали задниците от работа. Не е и само до талант. Особено в телевизията е пълно с актьори, които не са най-добрите, но са любимци на публиката просто защото имат харизма и много бачкат.
- Личната история на Христо Мутафчиев, който ще е в журито, също е драматична. Той още преживява последствията от инсулта. Защо го поканихте в танцово шоу?
- Това е другото направление - драматичното. Христо е преодолял себе си. Ще го видим как се движи, но това е човек, който трябва да оцени усилията на участниците. Ще го направи от позицията: "Аз, ако не бях направил усилие, нямаше да мога да ходя." Това е силата на човешкия дух.
Другата е Нана - жена, преодоляла рака. Знаеш ли какво е да преживееш това пред семейството ти и да не знаеш дали ще те има, какво да кажеш на децата. Това е битка, в която не знаеш от какво да се откажеш, всичко правиш.
- Въпреки техните огромни лични усилия и страдания във форумите има толкова много хейтърски коментари срещу тези хора. Защо, завиждат ли им, български патент ли е омразата срещу известния?
- "Кажи какво толкова голямо добро съм ти направил, че толкова много ме мразиш" - това не е българска мисъл, от Индия е, във Ведите е записано. Класическият цитат: "Ако имаш две ризи, дай едната на ближния си", никой не казва как продължава. А е: "И когато му даваш ризата, обърни се на другата страна, за да не види той голотата си в твоите очи, за да не те намрази."
Аз съм сигурен, че Нана се включва не заради себе си, а защото смята, че трябва да помогне на някакви хора. Никой от тези хейтъри няма в семейството си болен от рак и не знае как тя стимулира и как ще помогне на тези хора. Дори и на здравите - как да общуват с такъв болен. Така че човек не знае какво печели и какво губи.
А това, че хората мразят, тяхно право е. Как да ги съдим? Те сигурно наистина мислят така. Но е добре да си дадат сметка доколко искат да мултиплицират тази омраза, да си дадат сметка, че може да има някакъв процент шанс някой да го прави за добро. Тогава заслужава ли си да оплюеш някого, който може да спаси човешки живот. Особено географско място сме.
Винаги ще има хора, които не харесват телевизионните формати. Заради това има дистанционно.
- За първи път май няма да има участник в "Дансинг старс", който да е свързан с политика. Защо? Никой ли не се нави?
- Щяхме да имаме, но решихме, че изборите много ще се приближат и не знаем как ще бъде изтълкувано и разбрано. Реално
по време на предизборната кампания ние ще сме в ефира
Затова пък участниците 2 пъти седмично - във вторник и четвъртък, когато ще е предаването, ще могат да казват какво мислят за всичко, което се случва у нас, в Украйна, по света. Реално в предаването ще има 30-40 популярни личности, които са и лидери на мнение в обществото.
- Преди няколко години в интервю за нашия вестник вие прогнозирахте, че известни лица от тв екрана ще влязат в политиката. Тогава говорихме конкретно за Ники Кънчев. Той не се е ангажирал с партия, но пък няколко популярни водещи вече са активни политици. Добре ли постъпиха?
- На няколко приятели, с които сме коментирали това, съм им казал: "Изчакайте, не е сега моментът." За Ники Кънчев смятам същото. Толкова са ожесточени в момента и толкова е голямо хвърлянето на кал, че това увеличава шансовете на малкото неопетнени хора. Вече почти няма човек на възраст около 50 години, известен, интелигентен, некорумпиран. В контекста на Кънчев това ще е неговият шанс. Но трябва да дойде време не на популизма, а на хората, в които имаш доверие, че наистина искат нещо да извършат. За съжаление, хората не вярват на политиците, че искат да свършат нещо. Познавам няколко, които са едни от най-оплютите личности. Въпреки това за тях съм сигурен, че са по-чисти и коректни, защото ги познавам в личен план. А в момента са сред най-низвергнатите. Моделът "Ако една лъжа се повтори сто пъти, става истина" трябва да престане.
- Как ще се случи това? В момента всичко е лично и всеки мрази другия.
- Сега е пикът на омразата и агресията. Ще разберат, че от това никой не печели в дългосрочен план. Егото е толкова голямо, че никой не мисли какво ще е след една или пет години. За съжаление, за никого от тях няма печеливш ход. Всички са в голямата схема губещи.
- Защо тогава Николай Бареков, Росен Петров, Любен Дилов се захванаха с политика? Не го ли разбират?
- Аз бях изненадан. Действително мислех, че Бареков ще тръгне много по-плавно и бавно. Времето ще покаже той ли е бил прав, или моята логика и стратегия. Смятам, че в един момент трябва да се приеме, че конформизмът не е лошо нещо. Силните думи, които са си казали някои хора, могат да бъдат преглътнати и да се седне заедно. Това е единственият шанс. Защото ако всичко това, което е изприказвано, е запомнено, и те са смъртни врагове, е лошо за България. Сиреч приемаме, че това е един театър. Егото е най-вредното нещо в човечеството, а в момента политическият ни живот е еманация на егото. Просто трябва идеите да са по-важни от личностите. Това пожелавам на всички политици - нови, стари.
Трябва да намерят баланса и да видят, че дори да мразят някого, той има добри черти. Няма човек само с лошо или само с добро. Като при децата е, които правят лоши постъпки, а не са лоши. Бареков смята, че Бойко Борисов е направил лоши неща, а не че е лош човек - такъв трябва да бъде диалогът, за да има шанс за него. Но не и да премълчаваш.
В Чехия стана изключително интересно. Там влязоха такива странни персонажи, които обаче се оказаха силни играчи в политическия живот. Няма да се учудя, ако и тука се случи така.
- Какво по-особено е тука, че не се случва?
- Първо, много са млади. Всички революционери са били по на 20 години. Като имаш вече семейство, започваш да мислиш. Да имаш семейство, те учи на много неща. Възрастта също. Трябва да се научат, че е много трудно да прощаваш. Част от прошката е да забравиш. Трябва някои неща да се забравят, за да можеш да простиш.
- Синът ви промени ли ви по начина, за който приказвате?
- Тома е почти на 6. С жена ми имаме и тийнейджърка на 18 години - Нора. И двамата са ме променили много, всеки по свой начин. Радва ме шансът за контакт, аз съм любопитен човек. С Тома и покрай неговите приятелчета - деца на наши приятели, виждам как те се променят, как променят родителите си, а родителите - децата си. Покрай Нора виждам какво се случва в тази възраст. Отвратителен период в човечеството е тийнейджърството.
- И вие сте бил такъв, лошо ли ви е било?
- Говорил съм с майка си, нямах такъв период, може би затова дълго време останах инфантилен. Нищо лошо не съм направил, не съм бягал от нас. Между другото Нора е изключително странен тийнейджър - не пие, не пуши, спортува, танцува. Това не значи, че няма семейни драми с взаимоотношенията и сблъсък между поколенията.
Тийнейджърството не е един тип. Но като ги гледам по улицата, няма по-дразнещи персонажи от тийнейджърите. Любопитно ми е, интересно ми е да ги наблюдавам. Смятам, че хората трябва да мислят малко повече върху себе си, а не какво някой е казал. Не анализират себе си, а нашият живот е един и е кратък. Толкова не се познаваме, толкова малко обръщаме внимание какво ни харесва, толкова малко отговори имаме какво ни прави щастливи. Непрекъснато говорим и общуваме с хора, но малко време оставаме със себе си.
- Правите си библиотека от любими книги на ваши приятели. Как ви хрумна?
- Винаги чета по няколко книги, както и гледам по няколко филма едновременно. Видях списък с 22-те любими книги на Фицджералд, заради който български автори казват своите любими книги. Така започнах да ги търся. В България е трудно и скъпо хоби събирането на стари книги. Между 20 и 40 лв. струва едната. Иначе чета бавно, защото имам дислексия.
- Сигурен ли сте за дислексията, защото напоследък лекарите често я поставят като диагноза, да не е просто модерно?
- Попаднах на изключителна дама психоаналитик. С нея направих серия от 4-5 теста, които даже бяха пратени в САЩ. Интересно е, че аз достатъчно съм страдал от това. Като не можеш да четеш и в училище, като ти кажат да прочетеш нещо на глас, не ми е било приятно. Чудил съм се как родители и учители не са обърнали внимание на това, аз съм си го изживял като някакъв комплекс. Като почнем в клас да четем един след друг и стигнат до мен, винаги вдигах ръка и отивах до тоалетната. Оправял съм се.
Оказа се, че дислексията има над 10 000 варианта. Понякога се компенсира с възрастта. Най-голямата единна група в човечеството са дислектиците - около 10%, но не всички са Айнщайн. Това, че имаш дислексия, не значи, че си гений.