Не вдигайте дефицита!

ПРЕЗ последните дни президентът стана изразител на пълзящата реабилитация на "добродетелите" на бюджетните дефицити. По всичко изглежда, премиерът и правителството също виждат в тази идея политически плюсове и са склонни да смекчават фискалната политика.

Тези популистки позиции винаги са намирали лесна подкрепа в нашето общество. И винаги са водили до тежки икономически последици. В днешните условия те пряко минират стабилността на паричния съвет, който е единственото смислено консенсусно решение в българската икономическа политика от десетилетия насам.

Всеки български гражданин печели от поддържането на балансиран бюджет. Ето защо:

1. Бюджетен дефицит означава, че държавата харчи повече, отколкото събира. Дали с разходване на пари от резерва (спестени от минали години), или с трупане на дълг, тази политика ще ощети всички нас, че и децата ни.

Резервите, натрупани от предходните години, служат като гарант за икономиката и тяхната роля не е просто да бъдат изхарчени, а да покрият външния дълг на страната и да послужат за намаляване на системни рискове, демографски и структурни, свързани например с проблемите в пенсионната система. В условията на валутен борд намаляването на фискалния резерв ще разклати доверието в икономиката по начин, който ще омаловажи дори и най-смелата и “успешна” правителствена програма.

Трупането на дълг от своя страна означава да харчим "бъдещи" пари и да прехвърлим отговорността и товара на следващите поколения. Такава политика обрича децата и внуците ни на по-високи данъци. Едно е да "плащаш вересиите" на предходното правителство, а съвсем друго да плащаш за глупостта на предходното поколение.

2. Вярата, че с по-голям дефицит правителството може съществено да влияе на ефектите от глобалната криза, не взема под внимание колко отворена е българската икономика. Нелогично е да се очаква, че публични разходи ще компенсират спад на износа от над 7 млрд. лева, или спад на капиталовите потоци от 20 млрд. лева - каквито са тежките последици за стопанството за последните 12 месеца. Това бяха двигателите на българския растеж от последното десетилетие, а не епизодичните държавни поръчки за строежи или субсидиите за губещи сектори. Очевидно е, че не недостигът на вътрешно търсене е проблемът, а сриването на инвестиционния оптимизъм и спадът в потреблението в развитите икономики - а на това по-високи държавни разходи няма да помогнат.

3. За сметка на това допускането на бюджетен дефицит носи ред негативи със себе си - повече несигурност и риск за цялата икономика, по-високи лихви за гражданите и бизнеса, по-малко инвестиции и не на последно място - отлагане на шансовете за членство в еврозоната.

4. Ако правителството има неразплатени дългове, те трябва да се включат в разходите за тази година - не може да има пазарна икономика и правова държава, ако договорите не се изпълняват. Но това бреме, макар и наследено от предишното правителство, трябва да се плати с ограничения на разходите в други сектори - и то там, където неефективността е най-висока и реформите са изостанали.

5. Доверието се гради бавно - световната инвестиционна общност помни мораториума върху външния дълг през 1990 г. и практическия фалит на държавата през 1996 г. Цялото благоразумие от периода след 1997 г. може лесно да бъде "зачеркнато", ако сега, в труден момент, правителството тръгне по лесния път - този на съседката ни Гърция, която поставя под съмнение бъдещето на общата европейска валута.

Балансираният бюджет е единственият начин за висока бюджетна отговорност, привличане на инвестиции и постигане на икономически растеж за България.

* Осем от известните български икономисти (виж ги горе) предоставиха този призив на “24 часа”. Румен Аврамов и Георги Ганев са в Центъра за либерални стратегии, Светла Костадинова и Петър Ганев - в Института за пазарна икономика, Лъчезар Богданов и Георги Стоев - в Industry Watch, Георги Ангелов - в “Отворено общество”, Владимир Каролев е общински съветник в София.