Промените в НПК - 6 дефекта и 6 плюса

Полицаи пред залата, където се гледа делото “Борилски”. СНИМКА: ЙОРДАН СИМЕОНОВ

Oт 2006 г. действа нов НПК. Почти незабавно в него започнаха да се внасят промени - 8 на брой. Не бихме казали, че до този момент се усеща някакво съществено подобрение.

Някак всички прескачат един основен въпрос на нашия наказателен процес - системата просто е ориентирана да се образуват много и много наказателни производства. Включително и "срещу неизвестен извършител" независимо от пълната безсмислица на това словосъчетание. Естествено, значителна част от тези производства не стигат до съд. Някои не са и замислени да стигнат до съд, а поначало имат за цел да бъдат "висящи" и често са само с цел тормоз и изнудване. Тези дела задръстват съдебната система.

Трябва ясно да се реши въпросът за ОТГОВОРНОСТТА на онези, които произволно образуват наказателни производства. Днес съобразно вътрешната структура на прокуратурата един образува производство и надзирава разследването, а друг пледира в съда. А това размива отговорността.

Прокуратурата примерно приема, че има достатъчно данни да образува производство и да иска мярка за неотклонение. Но после се оказва, че трябват години, докато обвинителният акт влезе в съда. Не е ли очевидно в този случай, че към момента на образуване на производството всъщност няма доказателства?

На горните въпроси се отговаря, че за да има събрани доказателства, трябва да има образуван наказателен процес. Но какво пречи да се извършва разследване и без образуван наказателен процес по реда на предварителната проверка? Събирането на доказателствата пак може да става по реда на НПК, но без излишен шум. Сега шумно се афишира "образуването" на наказателно производство, алармират се заподозрените лица, а после години наред се събират доказателства. Без принципно решение на този въпрос всички изменения стават на парче и изглеждат по-скоро като пиар акция.

В проекта се правят няколко стъпки за намаляване на многобройните формалности при събирането на доказателствата. Но няма цялостна промяна в това направление.

Най-новите предложения за промени са по-мащабни от предходните. Може да ги разделим на два типа.

1. "Не":

- Повечето колеги адвокати и съдии не са съгласни с предложението да отпадне възможността всеки обвиняем при изтичане на 2 г. (при тежко престъпление) или при изтичане на една година (в останалите случаи) да се обърне към съда, за да задължи прокурора да приключи в двумесечен срок досъдебното производство.

Самото приключване може да стане било чрез внасяне на обвинителен акт, било по друг начин, предвиден в кодекса. Ако прокурорът не направи това, съдът прекратява наказателното производство.

Самото наказателно производство подлага на сериозен психически тормоз обвиняемия. Някак си се забравя, че все пак в наказателния процес действа презумпцията за невинност. А не може тормозът върху един човек, по предположение невинен, да е безкраен. Непрекъснатите справки, разпити и други следствени действия могат да разбият психиката на всеки.

Министерството на правосъдието пише в мотивите си, че сроковете за приключване на досъдебното производство противоречали на текста от конституцията, който изисква прокуратурата да привлича към отговорност извършилите на престъпление.

Поначало всяка дейност на държавните органи е обвързана със срок. И администрацията е длъжна по конституция да извършва административна дейност, но това не означава, че не трябва да има срокове, в които тя да се произнася. А в случая забележете - срокът (1 или 2 г.) тече от привличането на дадено лице за обвиняем, а не от датата на извършването на престъплението. Следователно, проблемът не е в това, че не е привлечен обвиняем, а в това, че органът не си е свършил овреме работата. Изтекъл давностният срок и видите ли, затова прокуратурата не могла да си изпълни конституционното си задължение. Е, в цял свят без изключение има давностни срокове.

Безсмислено дългите предварителни производства бяха обичайна картина от 90-те години - 5, 10, 15 г. Връщането на тази нелепа уредба само ще увеличи осъдителните дела срещу България в Страсбург и с нищо няма да подобри борбата срещу престъпността.

Отмяната на главата от НПК, предвиждаща възможността на обвиняемия да се обърне към съда след изтичането съответно на 2-годишен или 1-годишен срок, би било изключително груба грешка и повод, а и мотив за размотаване на органите на досъдебното производство, а също за излишен тормоз и изнудване и на невинни хора! В тази връзка е крайно време да се въведат срокове и за предварителните проверки и да се предвиди отговорност за тяхното нарушаване.

- В проекта за изменение на НПК се предвиждат и по-лесни начини за удължаване на наказателното производство над максималните срокове. Досега удължаването можеше да става от главния прокурор или определени от него прокурори от Върховна касационна прокуратура. Сега вече удължаването ще става от административния ръководител на горестоящата прокуратура или от оправомощен от него прокурор.

Изменението на практика прави удължаването лесно осъществима дейност, което ще доведе до по-масово неспазване на сроковете.

- Не можем да подкрепим възможността прокурорът да променя обвинението в съдебната фаза, като тази промяна се основава на изменение на обстоятелствата по делото и обвинение за друго, по-тежко престъпление. Като се променят и основанието, и тежестта на престъплението, то тогава за какво ще служи обвинителният акт?

Например повдигнато е обвинение за причиняване на телесна повреда поради непредпазливост, но в съдебната фаза то се трансформира в обвинение за предумишлено убийство.

През цялото предварително производство и в началната съдебна фаза обвиняемият се е защитавал срещу едно обвинение. Изведнъж се оказва, че трябва да се защитава срещу друго. Но всички обяснения на обвиняемия, възражения на защитника, доказателствени искания и т.н. са били насочени срещу старото обвинение. Възниква една проста питанка - що за квалификация има юрист, който през цялото досъдебно производство не е наясно с квалификацията на деянието.

- Много възражения предизвика възможността според проекта да се разпитват като свидетели служители на МВР. Тук се получава известно недоразумение. Ако полицай е бил очевидец на престъпление, той очевидно може да бъде свидетел. Но да се разпитва като свидетел разследващият орган, е пълно смесване на понятията. Съдът се нуждае от доказателства. Вместо това полицаят ще каже на съда какво мисли по случая. Но нали неговото становище е изложено в съответните актове по разследването?!

- Доста е съмнително, че създаването на възможност за прокурора да протестира връщането на делата към досъдебното производство ще ускори наказателния процес. Сигурно е само, че се създава още една инстанция в производството, което със сигурност ще го забави. По-скоро следва да се мисли за ограничаване на основанията за връщане на делата.

Ако прокурорът не си е свършил работата - ще губи делата и с това трябва да се свързва неговата атестация.

- Лекото ограничаване на възможността за обжалване пред ВКС показва надценяване на някои от апелативните съдилища. Делото "Борилски" показа, че нещата при долустоящите съдебни инстанции невинаги са достатъчно наред. Все още апелативните съдилища са подвластни на мощни местни влияния.

2. "Да":

- Основна слабост на нашия наказателен процес е, че не всеки "оперативен" полицай може да извършва действия по разследването. В предложенията за промени се предлага такава възможност да съществува в изрично посочени случаи. Но това е само едно добро желание. Без добра подготовка на всеки един полицай и без възможност полицаите да могат да събират доказателства нещата няма съществено да се променят. Все пак в проекта за промени се прави една малка първа крачка.

Останалите пет плюса - в следващ брой.

ДОЦ. ИВАН Т. ТОДОРОВ*, ДОЦ. ВАЛЕНТИН Л. ГЕОРГИЕВ

* Материалът е написан след консултации със съдии, прокурори, адвокати и преподаватели, работещи в областта на наказателното право.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари 2

Сортирай по:

0
Нека все пак да видим наистина ли има според колегите и положителни моменти в промените.

0
Прави са колегите за недостатъците. И тези изменения ще се окажат кьорфишек.

Добави коментар

Добави коментар

Троянец чака 22 години жилище за отчужден имот

През 1988 г. общинските власти в Троян отчуждават имот заради жилищно строителство. Собственикът му трябва да бъде обезщетен с апартамент - заповедта за това е издадена през 1990 г.

Ремонтират трафопост след намеса на омбудсмана

От години токът в селото не е качествен, електрическите ни уреди не работят нормално и често се повреждат. Измервали са напрежението, отчита от 130 до 190 волта, оплакали се жители на с. Тръстиково.

Омбудсманът сваля надписана сметка за вода

34 кубика топла вода са ми надписали, оплаква се софиянка на националния омбудсман Константин Пенчев. След намеса на институцията сметката й е намалена с 283, 50 лв. Осем месеца никой не ...

На прицел имоти на висши чиновници и обвиняеми

Специална комисия ще иска от съда запор и отнемане на имуществото на висши чиновници и обикновени държавни и общински служители. Законът за гражданска конфискация, който предстои депутатите ...

В новия Наказателен кодекс: крадеш втори път - лежиш двойно

Няма да има милост за бандитите рецидивисти, които са осъдени веднъж и извършат ново престъпление. За тях новият Наказателен кодекс (НК) предвижда по-сурови присъди. Шанс ще има само за заловените ...

Глобите за кучешко àко в парка влизат в съда

Наред с имотните спорове между съседи и обвиненията за кражби и изнасилвания районните съдии ще решават и дали са законни глобите от 50 лв., наложени на собственици на кучета, които не са ...

Компютър казва кой магистрат кой казус ще реши

Кой следовател, прокурор или съдия ще разследва престъпление и ще прочете присъда, кой съдия ще реши спор между граждани или между фирми, определя компютър, за да няма съмнения за ...