Правим с Турция общи терминали за втечнен газ

Бойко Борисов ще трябва още веднъж да отиде в Турция, за да провери дали първата му разузнавателна визита у съседите е била успешна. Премиерът ни не подписа някакви конкретни договори, но провокира турския си колега Реджеп Ердоган с няколко нови условия за добросъседски отношения, които се нуждаят от време за осмисляне.

Най-острото от тях бе искането да се премахнат партиите посредници в контактите на държавно ниво. Борисов не посмя да назове ДПС, но даде жокер, че става въпрос за политическа сила, прекалила с поведението си у нас и обръча от фирми.

Ердоган подмина с мълчание това условие, но според наши дипломати турската страна е възприела точно колко сериозно е то. "Буквално беше казано: Може да сте инвестирали в ДПС, но те вече няма да играят между нас", разказа участник в преговорите.

Дали обаче опитът на Борисов да дръпне вълшебното килимче, дадено на Ахмед Доган от Турция, ще успее? Колкото и лидерът на ДПС в момента да се е свил политически, едва ли на този етап някой може да измести партията му от сърцата на българските изселници. Повечето от тях все още помнят "голямата си екскурзия" към съседите и трудно биха се доверили на политици, които не говорят на родния им език.

Така че опитът на Борисов да бъде и техен представител в Турция вероятно ще претърпи неуспех. Аргументът на премиера ни бе, че който е спечелил изборите, той управлява. Но Ердоган добре знае, че хилядите турски изселници и на последния вот гласуваха под строй за ДПС. И едва ли ще пренебрегне хората, които така умело ги ръководят вече 20 г.

Изглежда турският министър-председател също щателно проучва Борисов, макар да го нарича свой приятел и да си говорят на малки имена. Анкара отново постави въпрос България да плаща пенсии и на изселниците, които нямат пълен трудов стаж у нас. При това тя обвърза този социален проблем с горещата тема с компенсациите на тракийските бежанци. Подобен бартер обаче е малко вероятно да се случи. За пенсии на изселниците трябват по 38 млн. лв. на година, а за имотите на тракийските бежанци в Турция все още няма автентични документи и стойност.

Говори се за сума между 10 и 20 млрд. долара, но едва ли Анкара ще се съгласи бързо на нея, след като не го е сторила повече от 80 г.

Висящ остана въпросът и за връщането на 53-те имота на Българската екзархия. Страната ни води дело срещу Турция за 27 от тях, но шансовете за успех не са големи. Гърция вече се провали по същата схема, но разчита на обезщетения пред Европейския съд по правата на човека.

На ниво проучване са и единствените два документа, подписани по време на визитата на Борисов в южната ни съседка. Първият меморандум между енергийните министерства предвижда да се проучи създаването на нова газова връзка между България и Турция и съвместни терминали за доставка на втечнен газ от Египет, Туркменистан и Азербайджан.

Споразумението между "Булгаргаз" и турската "Боташ" пък е за двупосочно използване на досегашната връзка, което ще даде възможност за газови доставки от съседите при нова енергийна криза.

Борисов бе категоричен, че българската подкрепа за европейската интеграция на Турция минава през разрешаване на повечето съседски проблеми. Дали обаче това условие е достатъчно стряскащо за политиците в Анкара? Ердоган не скри, че ако чуят ясно "не" от ЕС, ще се развиват в друга посока.

Каква ще е тя, е особено важно за нас като съседи. Вероятно затова Борисов бе включил в делегацията си топразузнавачите на България. Мисията на шефовете на НРС Кирчо Киров и на ДАНС Цветлин Йовчев остана секретна.

"Занимаваха се с въпроси, които не се коментират. На срещите ни беше споменато, че специалните служби са тези, които рабоят преди дипломацията и отварят фронта за нея", обясни лаконично тяхното присъствие вицепремиерът Цветан Цветанов.