В петък SEEMO се обърна към премиера Бойко Борисов в защита на журналистката от Дупница Лидия Павлова.
SEEMO изразява безпокойство от натиска, упражняван върху нея по повод публикациите й за Братя Галеви. Свързахме се с генералния секретар на организацията Оливър Вуйович. (Какво казва той - виж по-долу.)
Лидия Павлова е журналист от регионалния вестник "Струма". Тя е първият жител на Дупница, опълчил се публично на т.нар. Братя Галеви и разказал за това как се вземат решенията в първия частен град в България - Дупница.
Журналистката е и един от основните свидетели срещу Пламен Галев и Ангел Христов, които заедно с други петима свои приближени са обвинени в организиране и ръководене на престъпна група. Делото се гледа в Кюстендилския окръжен съд. Най-големият конфликт на Лидия Павлова с Галеви започна, след като техен бодигард преби сина на журналистката в местен клуб в края на 2008 г. Когато тя подала жалба в полицията, била заплашена от Галев и Христов и обкръжението им да я изтегли, защото щели да изкарат сина й наркоман. Побоя над сина й Иван Павлов нанесе 26- годишният Георги Градевски, популярен като Конъна и гард на Пламен Галев.
След жалбата й се стигна до ареста на бившите барети и приближените им,но заради участието на Галев и Христов в изборите като кандидати за народни представители те бяха освободени от съда.
Наскоро пак синът на Лидия Павлова бил бит безпричинно в местна дискотека, а преди дни колата й осъмна с нарязани гуми и надраскано купе. (24часа)
Оливър Вуйович: Не властта, а бизнесът притиска журналисти
Оливър Вуйович е генерален секретар на SEEMO (SouthEast European Media Organization) - Медийната организация за Югоизточна Европа, със седалище Виена от създаването й през 2000 г. В организацията членуват над 500 индивидуални и 100 корпоративни членове в 20 страни.
- Защо вашата организация, г-н Вуйович, застана в защита на Лидия Павлова?
- Бяхме информирани от г-жа Павлова за проблеми в работата й. Ние познаваме тази работа от много време - миналата година тя получи наградата "Смелост" на Международната федерация на журналистите и ВАЦ. Решихме да реагираме, защото нашата работа е да подкрепяме журналистите. Според информация не само от нея, но и от различни източници в България разбрахме, че тя като журналист наистина е притискана от различни групи.
- С какво този случай се различава от други в България, към които SEEMO е била съпричастна?
- За нас е важно да подкрепим журналистите от малките регионални медии. Много по-лесно е да бъдеш журналист в София, отколкото в малко българско градче. Там всеки познава всеки и е много по-трудно да правиш разследвания, да намираш факти. Целта ни е да дадем шанс на регионалните журналисти да разберат, че могат да работят независимо и без натиск да си вършат работата. Затова в обръщението си казахме, че искаме да бъдат създадени условия Павлова да може да върши своята работа.
- Вие сте генерален секретар на SEEMO вече 10 г. Как управляващите промениха отношението си към журналистиката в региона?
- Има позитивно развитие. Радвам се, че нещата не са както преди 10 г. Но трябва да кажа, че преди 10 г., когато основахме организацията, имаше повече директен натиск от правителствата, докато сега - и това е много по-опасно, натискът идва не от политическата власт, а в повечето случаи от бизнеса. Това е отчетливо в последните 10 г. във всички страни, вкл. и в тези, които станаха членове на ЕС като България и Румъния.
Понякога е трудно да се разбере откъде идва натискът. Когато е от държавата, от правителството, от политическите сили, се вижда по-лесно. Когато е от бизнеса, невинаги е лесно да се докаже, особено ако бизнесът е свързан с криминални елементи. Но политическият натиск в страни като Сърбия, Хърватска, Босна и Херцеговина продължава. Журналистите са убивани за своята дейност. Такъв бе случаят с Пуканич.
- Къде е България сред другите членове на SEEMO по отношение на свободата на изразяването и достъпа до информация?
- Щастлив съм да кажа, че по отношение на законовите регулации и професионалните прояви ситуацията значително се подобри в сравнение с предишните години. Спрямо другите страни това е по-добра ситуация, особено след като България стана член на ЕС. Но за мен големият проблем продължава да бъде свободата на журналистите от регионалните медии и това се доказва от случая с Павлова. Много от тези колеги не могат да си вършат спокойно работата заради заплахите на определени групи. Затова е много важно управляващите в България и полицията да подкрепят журналистите, да им помагат.
- Каква реакция очаквате на вашето обръщение?
- Това е първият път, в който се обръщаме към новото правителство. Не знам как ще реагира. С предишните имахме добри контакти- те винаги са отговаряли. Досега не сме получили отговор от този кабинет, но се надявам, че го подготвят. Надяваме се полицията да осигури защита на г-жа Павлова, за да може тя да продължи спокойно работата си като журналист. Освен това очакваме да получим информация от други медии в България дали има и други случаи на натиск над журналисти, които не могат да си вършат работата. Това е важно за продължаване на процеса на демократизация на медиите в България. Този процес изисква време, а журналистите играят много важна роля в него. Ако институциите не си вършат работата, журналистите разкриват безобразията. Затова държавата трябва да ги подкрепя. (24часа)
В сряда очаквайте мнението на управителя на Центъра за развитие на медиите Огнян Златев.




















Дядо Коко: Всичкото Мара втасала в републиките от бивша Югославия та г-н Хуйович се закахърил за някаква патка от Дупница.Въпросът е кой и колко е платил на тази "журналистка" ,за да клепа момчетата от Дупница.
ironan: "...Но политическият натиск в страни като Сърбия, Хърватска, Босна и Херцеговина продължава. ...", казал г-н Вуйович. А как е в България господин Вуйович? Нима тук няма политически натиск? Има. И още как! Бездействието на управляващата политическа сила по отношение тези "недоказани" престъпници, не е ли вид политически натиск?