Хляб, кебапчета и салами са замърсени с чужди гени

Със Светла Николова, председател на екологичното сдружение “Агролинк” , разговаря Виктор Иванов

- Г-жо Николова, за кого и с какво са опасни генномодифицираните растения?

- В няколко аспекта, не само здравословно. Опасни са за самите производители, защото след това в Европа няма пазар за тяхната продукция. Една от причините у нас да не се гледа този хибрид MON810 е, че няма кой да купува тази царевица. Опасно е и заради това, че производителите стават зависими от едни и същи доставчици на семена. Опасни са и защото веднъж започнал да гледаш ГМО култура, нямавръщане назад, защото те замърсяват полето и след това не можеш да гледаш други сортове. Трябва да смениш културата, например ако си садил ГМО царевица, да преминеш на домати. Опасни са и заради това, че полените от ГМО растенията прелитат на съседните полета и ги замърсяват. Опасни са и защото семената се предлагат от фирмите производители заедно със съответния пакет химикали и са монополисти. Освен това семената са патентовани и ако съседно поле бъде замърсено с ГМО, собственикът му трябва да плаща патентни такси на фирмата производител.

- Затова ли определяте като опасни промените в закона за генномодифицираните организми, които предлага екоминистерството?

- По принцип промените бяха с аргумента, че има писмо от Еврокомисията, което ни задължава да хармонизираме закона и това наистина е така. Писмото се отнася обаче само за опити в лаборатории, а не за освобождаване в околната среда и то остана доста време неясно за нас. Въпреки че законът бе изложен на страницата на министерството и въпреки че сме членове на комисията за ГМО в МОСВ, това писмо дълго време остана неясно за нас, неправителствените организации.

Очевидно заседание на комисията за ГМО по отношение на промените в закона въобще не е имало. Заради това решихме, че комуникацията не е била добра. След това министър Караджова каза, че действително писмото се отнася само за контролирани условия, но те са решили да променят и членовете за освобождаване в околната среда. Аргументът й беше, че не е необходимо постоянно ЕК да ни подсеща, за да си синхронизираме законите.

Оттук насетне някои от предложенията, които първоначално представи екоминистерството, бяха променени в посока, която ние искахме - остават защитните пояси около площите с биокултури, забраната за ГМО в защитени територии. Трябва обаче и правилник към закона, който да гарантира правата на всички производители, които отглеждат негенномодифицирани култури. Съгласни сме с министерството, че не може да остане досегашната забрана за култури като рози, тютюн и т.н., защото случаите трябва да се разглеждат конкретно. Имаме даден хибрид на ГМО растение и трябва да разглеждаме него, а не общо всички плодове и зеленчуци, всички сортове пшеница, тютюн и т.н. Този член наистина не отговаря на директивата.

- В България в момента има ли полета с ГМО?

- Няма. В ЕС е разрешен само един хибрид на царевица MON810, нищо друго. Но и за него в България няма нито едно заявление. Има едно от 2008 г. за отглеждане на ГМО памук, разработен от български учени и българска фирма. То обаче бе отхвърлено от комисията по ГМО към министерството поради недостатъчната документация. Но дори и да бяхме дали разрешение, трябваше съгласие от всички останали 26 държави в ЕС. Друг фактор е, че пазарът не иска генно променена роза, а биологична, и розово масло и вода, произведени от такива растения. Заради това и много от конвенционалните производители се насочиха към биологичния начин на производство.

- Вярно ли е, че генномодифицираните растения убиват пчелите?

- Да. Има много сигнали от 4-5 години за изчезването на цели пчелни колонии и една от причините са ГМО. Тези променени култури, освен че увреждат пчелите, се и пренасят от тях върху други растения.

- Медът от такива пчели опасен ли е за хората?

- Не само медът, всички продукти от животни, които са хранени с генетично модифициран фураж, са опасни.

- В България има ли такива продукти?

- Да, фураж се внася и по хранителната верига замърсява и месото, и млякото. 50% от фуражите у нас са от внос. Никой не казва колко от този внос е от ГМО, а и в ЕС няма задължение за етикетиране на фуражите. Има към храните за хора, но не и за фуражи. Така че поне 50% от месото и млякото, произвеждани у нас, са потенциално свързани с генетично модифициране и са замърсени.

- А какво му е страшното човек да консумира храни с ГМО?

- Първата опасност е липсата на информация. Дори и при етикетираните храни. Няма доказателства, че те са безвредни. Тези продукти се предлагат всъщност като масов експеримент, а след това се анализира какъв е ефектът върху здравето на хората. Това е абсурд. Ако едно лекарство се предлага, е ясно, че има странични ефекти, но то се дава на болни хора, които нямат избор. Докато тази храна се предлага на всички нас  като на опитни мишки, на децата дори. Абсурдно е да се направят категорични изводи дали една храна е безвредна. Защитниците на тези храни казват, че няма доказателства за вредността им. Правилното е да се докаже, че е безвредно, а вече 14 години се натрупват доказателства, че алергиите са свързани с тези храни. С тях са свързани и малформации при новородени, и намалена раждаемост. Мишки, хранени с ГМО продукти, раждат по-малко на брой, има голям процент мъртвородени и с увредени функции на черния дроб и бъбреците. Натрупва се информация и за връзка с раковите заболявания.

- Има ли в България неетикетирани храни с ГМО?

- В доклад на софийската здравна инспекция открихме, че от 2005 до 2009 г. по техни изследвания от 1300 продукта само 2 са етикетирани, че съдържат ГМО. А реално 10% от всички съдържат над допустимото количество от 0,9% генномодифицирани съставки. И няма никакви санкции към производителите. Не е важно обаче какъв е процентът на замърсеност, а неяснотата какъв е точно този ген и как ни влияе. Човешкият организъм е еволюирал и е пригоден към храните от средата си. Тези нови храни са тотално непознати. Самите учени генетици признават, че те не знаят, когато вкарват ген от друг организъм на приемника, къде той намира своето място. Това не е химическо съединение, където учените знаят какво се случва, това е жива природа и процеситене могат да бъде контролирани.

- Какви продукти да се избягват, за да се намали опасността да ядеш мутанти?

- За съжаление рискът е много голям. Асортиментът е твърде голям, защото ЕС е забранил отглеждането на много хибриди, но в ЕС се внасят соя и царевица. Царевицата се ползва за фураж и през месото достига до човека. По-опасна е обаче соята. От анализите, правени в РИОКОЗ, са намирани ГМО в хляб, кебапчета, салами. Соята се съдържа в много храни, слага се в много колбаси, бисквити, вафли, шоколади. Вегетарианците например попадат на тези соеви заместители на месото в желанието си да се хранят по-здравословно.

CV

Родена на 24 ноември 1957 г.

Химик по образование

През 1999 г. е от основателите на сдружение "Агролинк", което обединява специалисти, експерти и фермери и има за цел да окуражава и подпомага развитието на органичното земеделие.

Член на консултативната комисия за контрол на генномодифицираните организми към екоминистерството.