Към Европа по формулата “съмтаймс люн, съмтаймс уин”*

Стартиращите наесен европейски квалификации, в които ще срещнем Англия, Швейцария, Уелс и Черна гора, бяха предварително обявени за лебедова песен на едно цяло поколение български футболисти. Всъщност обаче някои от сегашните лидери може да не ги доиграят, даже и да не ги започнат. Първата "молба за пенсия" от националния отбор е факт от няколко месеца - Димитър Иванков помоли да не го броят.

Все пак Бербатов, Стилиян и Мартин Петрови и Валери Божинов имат едно голямо първенство във визитката си - европейското в Португалия преди 6 г. Докато предстоящото в Полша и Украйна е сламката, за която са се хванали футболните ни управленци. Откакто четвъртите в света начело с Боби Михайлов изхвърлиха от властта Иван Славков - Батето, националният ни отбор отбелязва най-черната си серия без класиране на финали, тоест вече две световни и едно европейско. За последно три поредни първенства сме пропускали точно преди 20 г.

Неприятното, дори трагичното е, че това класиране няма да ни реши проблемите във футбола. Както станахме трети в света и Европа на волейбол, без да имаме свястна зала, а по милост ни разрешаваха да играем във Варна; както записахме две титли на планетата в най-престижната дисциплина на фигурното пързаляне - танцовите двойки, с една мижава пързалка и половина, така и сега може да се окажем на европейско първенство, без нито един стадион у нас да отговаря на стандартите на УЕФА. Ясно е, че дори да нямаше криза, т.нар. футболни олигарси не са склонни да вадят пари за модернизация на стадиони, финансиране на детско-юношеските си школи и други стратегически цели. Формулата за успех у нас, поне в тяхното съзнание, се доближава до Марксовата пари - стока - пари', като парите прим идват от трансфери или участие в групите на двата клубни турнира. Само че скоро футболистите ни ще ги искат само в Азербайджан, Китай, по-слабичките отбори на Румъния и Русия и евентуално вторите дивизии на по-качествените във футболно отношение държави. Един футболист на 16 г. трябва да е готов за трансфер, а у нас тепърва започват да го учат на тактика, че даже и на техника. Това с горчивина го признава тъкмо настощият треньор на националния отбор.

Но да се върнем към шансовете ни за класиране на европейското първенство. Чистата математика подсказва, че дори и мизерните 10 точки от 8-те ни мача може да ни докарата до баражите. Такава беше ситуацията в последните квалификации в 10-а група, където Норвегия завърши втора с 2 победи, толкова загуби и 4 равни. Разбира се, най-добре е да сме първи в групата или поне най-добър втори отбор, но това означава да имаме над 16 точки, тоест 5 победи и поне един равен.

Ако се върнем в реалността обаче, за второто място вероятно ще ни е необходимо да бием у дома всички освен Англия, а навън да отмъкнем поне победа и равен. Или както би казал Стоичков при среща с Уейн Руни или Джон Тери, системата ни трябва да е "съмтаймс люн, съмтаймс уин" с малко повече от второто. Тези сметки обаче излизат верни преди всичко при положение, че Англия си бие.

Всяка издънка на момчетата на дон Фабио не срещу нас означава главоболия за Мъри Стоилов.

Погледната исторически, ситуацията не изглежда много розова.

С четирите ни съперника сме се засичали общо 6 пъти в различни квалификации. За финали обаче сме се класирали един-единствен път - за европейското първенство през 1996 г. в Англия. Тогава в групата ни беше Уелс.

Въпреки това не може да се каже, че съперниците са ни толкова неудобни, въпреки че срещу англичаните нямаме победа. Не бива да забравяме, че последните ни два мача срещу тях са 2 равни, като първият бе 0:0 на стария "Уембли", а вторият - последният за Христо Стоичков с националната фланелка, който завърши 1:1 на "Българска армия". Швейцарците при всички положения са за предпочитане например пред шведите, с които мачовете ни започват напоследък от 0:3. А и миналия февруари Мъри усети, че не е толкова трудно да бъдат излъгани дори и на брега на Женевското езеро.

След като изказа недоволството си от изготвената не от него програма за загубените в крайна сметка световни квалификации, Станимир Стоилов вече може сам да се пребори за нещо по свой вкус. Всъщност принципите не са особено сложни - задължително мач още тази есен с Англия или Швейцария, най-добре - и с двата. След участие на финали отборите по-често бележат спад, отколкото възход. Възможно е при провал да има треньорска смяна, някой от лидерите да се откаже и т. н. Така стартираха последните ни победни засега квалификации през 2002 г., когато бихме с по 2:0 Белгия и Хърватия.

Статистиката сочи, че на Англия е най-добре да домакинстваме през октомври догодина. Тогава те или ще са решили класирането си и няма да си дават много зор, или ще са под напрежение, когато пък често бъркат. Последните два цикъла го потвърждават. За европейското през 2008 г. момчетата на тогавашния треньор Стив Макларън първо паднаха от Русия, а след това и от Хърватия, при това у дома и в мач без значение за съперника им. Миналата есен пък обратно - при вече решена задача за класиране с Фабио Капело начело англичаните аристократично паднаха в Киев от Украйна.

* Труднопреводим израз от интервю на Христо Стоичков в Южна Африка. Вероятно е имал предвид “понякога губиш, понякога печелиш”.