Пръски отвъд океана: Порно политика

Да лъскаш денонощно обувките и самочувствието на началника си е едно. Да обявиш за свои неговата любовница и бебето й, в опит да се отклони публичният скандал, би било малко прекалено, нали? Точно това обаче направи през декември 2007 г. Ендрю Янг, по това време най-близкият съветник на бившия сенатор Джон Едуардс. Историята започна да се разплита по таблоидите и в интернет още миналото лято, но едва наскоро кандидат-вицепрезидентът на Джон Кери от 2004 г. призна окончателно пред всички за извънбрачното си дете.

Съветникът пък написа книга, в която изрежда пикантни подробности от живота си в служба на политика от Северна Каролина, когото Барак Обама по едно време обмисляше да покани за главен прокурор.

Не знам дали да се чудя повече на сервилната жертвоготовност на Янг или на невероятното лицемерие на Едуардс, който мами всички около себе си - и сам вярва на лъжите си. Да не пропусна, че вероятно всеки момент отнякъде в интернет ще се появи секс видео на сенатора с бременната му любовница, което същият този вездесъщ съветник изровил от кофата за боклук и запазил.

Никога не съм харесвал Джон Едуардс, не на последно място защото той ме дразнеше с една от онези изкуствени усмивки, които бих нарекъл „американска", ако реша да изпадна в евтини национални стереотипи. Фалшиво ухилени физиономии се показват по телевизиите в твърде много държави, за да смятаме сериозно, че са специфични само за Новия свят. Алергичен съм към политици, които полагат видими усилия да изглеждат перфектни във всяко отношение. Винаги казват правилните неща и всичко им е подчертано на мястото, от прическата до семейството. Уф!

Книгата на Янг е озаглавена „Политикът", което звучи доста ехидно в контекста на конкретната история. Забележете, че и Едуардс, и съветникът му са професионални политици в държава с дълъг опит в изборната демокрация. В тази връзка няма да забравя два свои разговора като млад репортер за националното радио с Кирил Маричков и покойния Петър Дертлиев през пролетта на 1991 г. Питах ги с новобрански ентусиазъм какви трябва да бъдат лидерите на „демократична България".

„Щурецът" звучеше горчиво разочарован от опита си във Великото народно събрание. Той ми каза, че политиката не е място за интелектуалци и изобщо за свестни хора, а само за бюрократи с дебела кожа или за откровено продажни души. Ще се съгласите, че певецът, изпял „Аз съм просто човек", има известно право да бъде краен в оценките си. Дертлиев пък твърдеше, че няма търпение в България да се култивира прослойката на „професионалните политици". Като вечен оптимист, социалдемократът обясняваше разпалено, че това било разковничето да се изхвърлят опортюнистите и нагаждачите от държавното управление.

Дали в България през последните двайсетина години се появиха професионални политици от някакъв идеалистичен, „дертлиевски" вид? Или дебелокожи чиновници с гладки мозъци.

държат всички лостове на властта? Понеже като във всяка област в държавното управление има хора с всевъзможна мотивация, подготовка, усърдие и честност, съм против фетишизирането на словосъчетанието „професионален политик", което наблюдавам периодично. Както и не одобрявам обругаването на политиците по инерция, като че ли държавните дела могат да се решават ежедневно на площада. Който му стиска, нека се пробва в обществени дейности, като започне от председател на домсъвета. Сериозно.

Понеже се интересувам хронично от темата, си запазих един материал, който българското издание на в. „Монд дипломатик" пусна миналата есен. В него лидерите бяха разделени в три категории: такива, които се занимават с политика по призвание; cash and carry (които печелят от политиката); и „професионални политици". Втората категория у нас беше илюстрирана с Емил Кошлуков, Гадар Хачикян и Дилян Пеевски. За първата и третата група обаче нямаше поименни примери, макар че анонимно бяха цитирани редица сегашни депутати.

Как да класифицирам политическия стил и мотивация, примерно, на Бойко Борисов или Меглена Кунева? Подозирам, че премиерът ще поиска да бъде сложен в първата категория, а еврокомисарката - в последната. Или обратното, де да знам. Оставям тези игри на политолозите.

Сигурно е едно: нямам желание да гледам секс видео с участието на нито един политик, независимо от националността.

Подобни роли наистина трябва да бъдат оставени на професионалистите.

Авторът приема читателски мнения на ckaradjo@csulb.edu

ХРИСТОФОР КАРАДЖОВ

ЛОС АНДЖЕЛИС, СПЕЦИАЛНО ЗА “24 ЧАСА”