Уникална картичка за първото световно по футбол в Уругвай през 1930 година с българския флаг на нея взриви социалните мрежи. Всички знаят, че националите не участват на шампионата.
Всъщност картичката показва самата истина. България е сред поканените отбори, но отказва. А картичката се продава на търг като артефакт от началото на първенствата на планетата.
Първото световно е в Уругвай, защото южноамериканците са олимпийски шампиони през последните две игри преди 1930 година. Те обещават да построят и най-големия стадион извън Великобритания - “Сентенарио”. И Испания, Холандия, Швеция и Италия се отказват в тяхна полза. Световните започват заради сблъсъка на ФИФА с МОК заради професионалистите. Той е толкова дълбок, че футболът е изключен от списъка на спортовете за игрите през 1932 година.
Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1,20 до 4,80 лева - вече и с SMS
Световната централа обаче се сблъсква с невероятен проблем. До февруари, когато е първият краен срок, нито един европейски отбор не се включва в световното. В същото време Аржентина, Бразилия, Боливия, Чили, Мексико, Парагвай, Перу и САЩ подават заявки.
Заради ситуацията се налагат епични преговори. Уругвайците дори канят отборите от Великобритания, които са извън ФИФА и обещават да поемат всички разходи.
Българите обаче отказват по доста прозаична причина. Националите работят и няма как да бъдат пуснати в отпуск за няколко месеца, докато трае пътуването и първенството. Заради това управителният съвет на БНСФ отклонява поканата.
Президентът на ФИФА Жул Риме, който е французин, навива сънародниците си да пътуват. Титулярният треньор Гастон Баро и звездата в защитата Мануел Анатол обаче категорично отказват пътуването. Вицето на Риме Рудолф Сеелдрайерс пък навива своите сънародници - белгийците.
В Румъния лично новокоронованият крал Карол II избира отбора и плаща разноските по тренировките. Той гарантира и работните места на националите, след като се върнат.
Поканата на Царство България отива в Кралство Югославия. И там има драма. Крал Александър I е категоричен, че не подкрепя начинанието. Хърватите бойкотират националния отбор. В крайна сметка обаче тръгват единствено играчи на БСК и СК “Югославия”. Средната възраст е само 21 години и 258 дни. И така България
отваря пътя за най-големия успех в историята на югославския и сръбския футбол. Защото в крайна сметка западните ни съседи завършват трети в света. Заради едни неуредени отпуски.
Може би сме изпуснали и уникален шанс. Точно през тази година националите стъпват здраво на краката си. Първия си мач падаме от Югославия с 1:6, но точно преди световното им правим 2:2 в София и то изравнителният гол пада от измислен пряк свободен удар в 87-ата минута. През есента е първият турнир за Балканската купа, където бием с 5:3 друг финалист от Уругвай - Румъния, след което падаме с 0:3 от Югославия и 1:6 от Гърция. Мястото на Русия остава празно и така се събират само 13 тима, които се разделят в четири групи.
Румънците са първите, които се качват на италианския презокеански лайнер “Конте Верде”, или “Зеленият принц”, кръстен на Амадеус VI, принц на Савоя. От Вилафранш сюр Мер на 21 юни се качват французите, заедно с Жул Риме и купата на световния шампиони и тримата европейски рефери за турнира - белгийците Жан Лангенус и Анри Кристоф, и персиецът Томас Балуей, британец, който живее в Париж. От Барселона се качват белгийците, а на 29 юни в Рио де Жанейро се появяват и бразилците. Всички пристигат в Монтевидео на 4 юли и са посрещнати от над 10 000 запалянковци.
Сърбите пътуват с пощенския параход “Флорида” от Марсилия.
Първото световно е и единственото, което се открива с два мача. Заради проливни дъждове “Сентенарио” не е завършен в срок, но забавянето е само няколко дни. Заради това мачовете започват на “Парк Сентрал” на “Насионал” и “Поситоса” на “Пенярол”. На първия се срещат САЩ и Белгия, а на втория Франция и Мексико. “Поситоса” всъщност е единственият, който не съществува в наши дни. Той е съборен през 30-те, когато “Пенярол” се мести на “Сентенарио”. Но там пада първият гол в историята на световните. Негов автор е французинът Люсиен Лоран в 19-ата минута.
Неговият най-ярък спомен е от снега, който вали по време на мача. Лоран почина през 2005 г. на 97-годишна възраст и бе единственият доживял да види родината си световен шампион през 1998 г. През Втората световна война той изкарва 3 години в нацистки лагер на смъртта.
Капитанът на Бразилия Прегриньо на това световно пък е професионален волейболист, баскетболист, ватерполист, плувец и състезател по хокей на трева. Домакините пък се лишават от най-добрия вратар в света Андреа Масали, който ги извежда до двете олимпийски титли. По време на тренировъчния лагер той бяга, за да се види със съпругата си. Заради това е отстранен от тима и на световното не записва и минута.
От участниците на световното в Уругвай няма живи от 30 август 2010 година. Тогава умира аржентинецът Франсиско Валальо, който навършва 100 години. А на световното е само на 20.