За лекарите, икономиите и протестите

ТЕОДОРА ЗАХАРИЕВА - КУЗМАНОВА

ПУБЛИКАЦИИТЕ от 12 и 13 февруари в “24 часа” за здравната реформа засягат организацията “Център за защита правата в здравеопазването”, на която съм председател на Управителния съвет. И тъй като публикуването на нашето писмо, журналистическия материал и коментар са правени, без да е взето предвид нашето становище, а е публикуван само коментарът на министър Дянков, моля да публикувате нашия отговор.

1. Писмото от 09.09.2009 г. е подписано и предадено на г-н Дянков лично от мен. Вижданията там не са за икономии, а в отговор на въпроса на министър Дянков от какво може да се направят икономии. Казваме, че трябва да се приватизират държавните лечебни заведения, а сега - че не трябва по такъв начин и незабавно да се закриват общинските болници. Казваме, че нивото на специалистите може да бъде по-високо, а сега - че реформата трябва да започне с мерки по специализация на медицински персонал.

2. Нито д-р Кацаров, нито другите имаме амбицията да оглавяваме национални протести. Внесохме в Министерския съвет подписка и декларации, за да няма такива протести. И ще подкрепяме протестите сега, за да няма много по-големи след няколко месеца, когато ще се усетят последиците.

3. Не държим да играем опозиционна роля и половин година предлагахме на министрите Дянков и Нанев съдействие за подреждане и подобряване на здравеопазването, вкл. по непопулярните мерки. Но разбира се, няма да се снимаме с министър Нанев в подкрепа на абстрактната “реформа”, с цената на физическото намаляване броя на пациентите.

4. Съжалявам, че министър Дянков е слязъл до клишето “корпоративни интереси”. Подписалите декларацията над 60 директори на болници и общински съвети, както и подписалите се 130 000 граждани, не са корпорация или “политическа поръчка”. ЦЗПЗ и през септември 2009 г., и сега фактически защитава интереса на правителството - поне да изкара целия си мандат.

5. Реакциите и протестите всъщност са инициирани от представителите на ГЕРБ в здравеопазването. Досега реформата се състоя в 2 действия. Някой от НЗОК даде указания на болниците: 1. Да си намерят по 2-ма специалисти за всяко заболяване на 8-часов работен ден; 2. На същите тези болници да се отпуснат 2 пъти по-малко средства от НЗОК в сравнение с миналата година. И това става внезапно, непредвидимо, незаконно и без обсъждане - с указания. Последвалата пропаганда от министър Нанев и Л. Иванов с лозунга “за качество” просто няма кого да убеди, че е необходимо да се направи точно това, по същото време, начин и темпове.

Къде е разминаването в позициите?

- Качеството: Здравеопазването не се състои само от спешна помощ и лазерни операции. Голяма част от проблемите е при лечението и проследяването на хроничните и травматичните заболявания и състояния. Качеството без своевременност е само на хартия. Качеството се крепи и на отношенията лекар - пациент и пациент-близки. Кой би могъл да обясни защо една родилка от Сатовча, за да роди високотехнологично бебе, трябва да отиде на 150 км в Благоевград?

- Икономията на ресурси: НЗОК заплаща само за лечение и няма разлика ако лекарите и болните се преместят в друга болница. За поддръжката на болниците се грижат самите те или собствениците им - общините за общинските и предприемачите за частните. Те могат сами да решат дали имат полза и каква е тя. Дали биха спестили нещо или не, ако ги “преобразуват”, както съветва министър Нанев? Кой би могъл да обясни с какво пречат на правителството или на бюджета общинските и частните болници?

- Предстояща приватизация: ликвидирането в момента на стотици милиони левове инвестиция, вложени в оборудване и техника, и то с “указания”, може да превърне болниците в приватизационно интересни. Но кой ли би инвестирал в здравеопазване без регламент? Кой ли би могъл да обясни как това, което става в момента, би се отразило добре на инвестиционния и кредитния рейтинг?

Дебат в 30-40 изречения по такава тема не може да се състои. Но нашите въпроси са още по - прости от тези на министър Дянков:

- Дали болните от диабет, епилепсия и хепатит от Гоце Делчев подкрепят реформата да започне със затварянето на болницата, както правят признатите за националнопредставени от министър Нанев, “пациентски организации”?

- Дали, ако министър Нанев е средностатистически софиянец с родители в Кубрат, би предпочел там да няма болница, а спешна помощ?

- Наистина ли Дянков, Нанев и Иванов си мислят, че само те разбират от здравеопазване или че аз предпочитам некачествено лечение на пациентите?

- Наистина ли смятат, че е възможно да се извършат реформи без обществена подкрепа или защо си мислят, че сега я имат или някога ще я получат?