Кариерата на Чаталов тръгва от гърдите на Паскалева

Любен Чаталов, който вчера навърши 60 години, става актьор малко късно, чак на 29. Но пък киното го залюбва още от студентството му и (почти) не го пуска на театралната сцена.

Първоначално Любо тръгва да учи във ВЛТИ градско озеленяване. Сега често си мисли дали, ако беше станал паркостроител, нямаше да е спечелил от далаверите, за които пишат вестниците.

Орисниците обаче са решели друго. В института участва в театралната група и на един студентски преглед дори печелят награда с "Юнаци с умни калпаци". Обаче след това на изпиата по висша математика получава двойка. И според тогавашните правилници е длъжен да прекъсне студентството и да отработи някъде 8 месеца.

Уреждат го в метеорологичната служба на летище София. Там вече работи младежът Иван Иванов, бъдещата звезда на българското кино. Двамата стават големи приятели, но тогава и през ум не им минава да стават актьори. Само че в метеослужбата работи и друг младеж - Славчо Маленов (днес професор в НАТФИЗ), който се готви за изипт и по цял ден рецитира стихове от Валери Петров: "Трам та ра-ра, трам та ра-ра, за пазачите на фара..."

Та този Маленов убеждава приятелите си да опитат. Той и Чаталов кандидатстват куклено майсторство и успяват. Иван Иванов щурмува ВИТИЗ, но не успява. На следващата година го приемат, Чаталов се прехвърля актьорско майсторство и така двамата се събират.

В дългогодишната си кариера Любо има толкова много истории, че ако се филмират, лентата ще стане по-смешна примерно от "Всички обичат Реймънд". Предлагам ви няколко от тях, разказани от актьора в първо лице единствено число.

Момче, ти да не си педераст?

През 1978 г. се снимах в дебютния си филм "Бумеранг" на режисьора Иван Ничев. Аз съм Михаил, завършвам българска филология и по разпределение ме пращат в някакво далечно добруджанско село. А аз искам да остана в София и използвам всякакви "вратички", за да се спася от разпределението.

Една от тях е да бъда и любовник на жена с много връзки. В ролята е Катя Паскалева и по сценарий имаме секссцена. Двамата сме в леглото, обаче аз се гипсирах. Все пак партнирах на една от най-известните ни актриси. Първи дубъл, втори, трети - нищо не става. Екипът взе да се изнервя. Тогава Катя помоли да ни оставят сами. И ме попита: "Момче, ти да си педераст?" Повдигна си блузата и продължи: "Ти женски цици не си ли виждал. Ето, пипни ги, за да видиш, че няма нищо страшно..."

После извади прословутото си малко шишенце с водка и ми даде да отпия няколко глътки за кураж. И още при следващия дубъл заснехме сцената.

Баща ми реши, че ме издирват от МВР

През 1979 г. Въло Радев започна да снима филм със заглавие "Отровни цветя". Това всъщност е историята от разказа на Николай Хайтов "Дервишово семе", но в сценария си Въло я беше пренесъл от Родопите в родния си Лесидренски край. Действието се развива по времето на Балканската война. Аз щях да играя ролята на Рамадан.

Един ден доста преди началото на снимките баща ми разгръща в. "Отечествен фронт" и какво да види - моя снимка в профил и анфас. А над тях надпис "Търси се". Татко захвърля ядосан вестника към майка ми и тросната казва: "Виж го твоя хубостник! Пак е направил някаква беля, щом го търсят от милицията!"

А всъщност Въло Радев използва този похват, за да намери хора - младо момче и възрастен мъж, които да се снимат в ролята ми в различните възрасти.

Още при първите снимки Въло Радев получи сърдечна криза. Закараха го във Военна болница и докторите му забраниха да работи за доста дълго време. Но аз съм почти убеден, че Въло разбра, че филмът няма да стане това, което той иска. Той беше много почтен към работата си човек..."

Гримираха ми дори задника

Във филма "Орисия", който Никола Корабов засне по разказа на Хайтов "Дервишово семе", бях избран за Руфат - съседа на Рамадан, който открадва жена му Силвина. Още се чудя как съм жив след този филм. В него ме клаха, давиха, душиха, щавиха, разчекваха и дори пекоха на шиш.Всичко това се случва в съзнанието на Рамаданчо, но за мен си беше на живо. Тези негови видения не знам Корабов сънуваше ли ги, или си ги измисляше, но си го изкарваше на мене. Всичко, каквото се сетите като мъчително убиване, ние го снимахме. А после във филма влезе много малка част от него. Щяло да стане много натуралистично.

Например вързаха ме с въже за краката с главата надолу и ме потапяха в студен вир. А когато ме връзваха на шиша, за да ме изпекат като чеверме, заливаха тялото ми с разтопена пластмаса. И щом тя се втвърдяваше, я мажеха със специални гримове. Така то изглеждаше като тялото на почти опечено агне.

Дотук добре. Обаче като ме вързаха чисто гол за шиша, Никола Корабов забелязал, че задникът ми е бял, не е покрит с пластмаса. Режисьорът се разкрещя, гримьорът Таньо Куков бързо поправи "грешката" и каза:"Божее, какво ли не съм гримирал досега? Но мъжки задник не бях цапотил!"

А пък когато сваляха пластмасата от тялото, болеше колкото при хиляда епилации накуп.

Как изядохме реквизитния хляб

Снимаме филма "Денят на владетелите" на режисьора Владислав Икономов. Васил Михайлов е хан Крум, аз съм синът му Омуртаг. Ханът продължава обединението на българи и славяни. И имаме следната сцена. На поляната зад Киноцентъра е наредена дълга маса, препълнена с храна и големи кръгли пити. Чакаме да наредят кадъра, осветлението и по едно време гледам Георги Георгиев-Гец, той играеше Дилон, сладко похапва хляб. Намигна ми, повдигна питата и отчупи парче отдолу. Като я положи, нищо не се виждаше.

Започнаха снимките. Хан Крум сяда на личното място, от едната му страна съм аз, до мен е Гец. Ханът трябва да вдигне ритуално питата, да я разчупи на две и да даде половинките на българите и славяните. Вдига Васко Михайлов питата и виждаме, че цялато отдолу е изядена. Режисьорът вдига скандал, снимките продължават с втората пита. Пак същото - отгоре цяла, отдолу няма никой. И така - всичките.

Тогава нямаше кетъринг, даваха две-три студени кебапчета и това е. И понеже актьорите изгладнели, нападнаха питите. Наложи се да ходят до София, за да купуват нови.

Уиски със сода... бикарбонат

С Петър Слабаков се връщаме от с. Бяла, където снимахме някои от епизодите на "Прилив на нежност" на Коста Биков. Аз съм в ролята на редник Пейчо Тодоров, Слабака играе капитан Черкезов. По пътя спряхме в някакво село, за да похапнем. В кръчмата селяните кротко си пият, но кръчмарят позна Слабаков и като настана една радост. толкова известен човек не бил стъпвал в селото от хиляда деветстотин и Балканската война.

"Какво ще пиете?" - пита нетърпеливо кръчмарят. "Нищо - казва Слабака - имам язва и не мога... Не!" - противи се кръчмарят и е решен да не отстъпва. От немай къде Петьо казва: Добре. Малко уиски със сода!"

Кръчмарят се качи на столи от най-горния рафт взе бутилка, цялата в паяжина. Кой ти в това селе пие уиски?! Сипа от него в специално измити чаши и ни ги сервира. После донесе на Слабака кутия със сода бикарбонат и малка лъжичка. Кой ти пие в това село газирана вода (сода), за да знае човекът...

Крадат ли ви чистачките?

За около три години заснехме "Лавина" на Ирина и Христо Пискови. Това беше първият филм, в който с Иван Иванов се снимахме заедно. Над Щастливеца на Витоша сме и пиротехниците с взрив трябва да предизвикат снегопад. Слагахете шашки, връзваха някакви кабели, а нас ни предупредиха да стоим с отворени уста, за да не оглушеем при взрива.

Вместо силен взрив обаче се чу само едно пшт пшт, пшт и толкова. А ние аха да си резчекнем устата. Втори опит - пак същото. Какво са заредили третия път, не знам, обаче като тресна, половин Витоша я нямаше. А на нас ни писнаха ушите. И, естествено, не се получи никаква лавина.

Отложиха снимането й за следващата година. Хеле успяха и мен снегът ме затрупа. Павката Поппандов ме изрови и започна да ме спасява. Така се увлече в шамаросването, че едва не ми отвинти главата.

Натоварих ме на хеликоптера, долу режисьорите викат: "Стоп! Край на снимките." Машината се вдига нагоре и по едно време гледам Поппандов взе да маха енергично с ръце, помислихме, че хеликоптерът трябва да се върне. Пилотът го насочи надолу и когато кацнахме, Павката невинно попита: "Абе, на вас не ви ли крадат чистачките?" Шегичка. А хеликоптерът беше наети за по 300-400 лв. на ден. В ония години това си бяха бая пари.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари 0

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

Роб Камерън: На масата сложих вина от цял свят, изпиха се само българските

Роб Камерън е новозеландски винен технолог и съосновател на INVIVO - една от най-успешните изби в Нова Зеландия. В България консултира една от водещите изби - "Вила Любимец" в качеството си на външен

Еквадорски индианец кръсти бебето си Цар Борис

Индианец от племето кечуа е кръстил сина си Борис, а го нарича Цар Борис. Херардо Боливар Анди е учител в родината си Еквадор. Той обаче има бурно минало, което е здраво свързано с Бъл

Йорданка Христова и Маричков пазят тоалети от 1967 година

Не хвърляйте с лека ръка стари дрехи, детски играчки и прашасали албуми, те разказват историята на едно минало. Макар че у повечето от нас подобна гледка би предизвикала замечтана, но тъжна усмивка

Краят на театралния сезон идва с премиери

Да разкажеш един живот с помощта на контрабас, е смахнато, но звучи благородно. Така го е направил екипът на Валентин Ганев, Пламен Марков и авторът Патрик Зюскинд в Народния театър.