Актрисата е доволна, че вече е в сянката на сина си Сашко - също артист и TV-водещ
Всяка среща с Катето Евро е приятна, защото събеседничката ми е непринудена, весела и усмихната. Нахлувам в гримьорната й минути след поредното излъчване на предаването "Усещане за жена" и както обикновено около нея е суматоха - току що е нахлузила панталона, с който е дошла, а около врата й е увит голям найлон. На въпросителния ми поглед със смях тя отговаря: "Ще ме боядисват, защото утре имам важни снимки. И моля те не ме питай за "Оркестър без име". Мазоли ми излязоха на устата да разказвам за него. Е, все пак от повече от 20-те филма, в които съм участвала, този е знаменателен за мен. След като вече 34 години продължава да се гледа, значи ми е много скъп. Това бяха най-хубавите ми три месеца. И то в Созопол. Пък и ми бе последното моминско лято. Във филма единствено аз не участвам със собственото си име. Давай сега въпросите..."
В шоу програми участвам от 100 години
- Първото ти шоу е "Клуб НЛО". После се занизаха Шоуто на Азис, "Жените говорят", "Усещане за жена". Това ли са твоите води?
- О, няма така да се обиждаме. Аз съм в шоубизнеса от сто години. Когато рокендролът беше млад и нямаше аутокю, с Васил Найденов бяхме водещи на тричасовото предаване "Шарен пазар" по Канала. После с Чочо Попйорданов водихме едно шоу цял сезон пак без аутокю, в което запознавахме двойки, ама не си спомням как се казваше.
Преди "Клуб НЛО" участвах в едни от първите новогодишни програми, които правех с Хачо Бояджиев. Те още не се наричаха шоу, но си бяха такива. В Шоуто на Азис бе страхотно. Хубаво е, когато водещите са двойка, а ние имаме еднакво чувство за хумор, подавахме си топката. Във вечерно предаване си малко по-свободен да приказваш по-пиперливо, което не е присъщо за сутрешно. Този период с Азис ми е незабравим. Сега съм "оркестър" в "Усещане за жена". Мина месец от началото и вече ми е много скъпо. В началото малко ме беше страх - сериозно предаване и то два часа на живо. Мисля, че се справям, разбирам се с колегите, с огромно удоволствие идвам на работа - никога не съм си представяла, че ще ми се случи. В "Жените говорят" също ми е приятно, защото приемам екипа като моето голямо семейство, за което готвя в събота и неделя. У дома съм сама - синът ми и гаджето му са все заети.
- "Усещане за жена" е конкурент на "Преди обед", където са Деси и Сашко. Ще се борите ли за зрители?
- Не. Мисля, че всеки си има своята публика. Надявам се моята да стане повече, но трябва да мине време. Независимо обаче кой рейтинг е по-висок, си остава в семейството. Много му се кефя на Сашко и ми е мъчно, че не мога да го гледам дори и на повторения - вече си лягам рано, защото ставам в 6.30.
- Как си обясняваш, че семейства превземат ефира - на екран сте не само вие, а и Петя и Сашо Дикови, сходен е случаят с бившата и настоящата на Иван, Краси Радков и съпругата му Станислава...
- Може би с някаква приемственост, наследственост. Ние сме актьори, Дикови са журналисти. За предавания, които не са публицистични се търсят за водещи артисти. Все пак предаванията са различни, а изборът мисля, че е случаен.
Обичам нашенски си манджички
- Готвиш едва ли не всичко, а имаш ли си любими гозби?
- Имам си и те са типично нашенски - мусака, сърми, пълнени чушки. Обичам шкембе чорба, агнешки чравца на фурна, но не ги ям често. Напоследък хапвам по-постно, защото съм сама. Не съм капризна към храната, така научих и всички у дома.
- С храната пренася ли се настроението на този, който я е приготвил?
- В това съм абсолютно убедена. Настроението се пренася в храната чрез ръцете. Майка ме научи никога да не готвя, когато съм изнервена, да не повишавам тон край печката и особено, когато меся. Готвиш ли, трябва да го правиш не с досада, а да си весел, дори да си припяваш. Великденските козунаци пък правя истински щастлива. Сега пробвах едно ново брашно - италианско, но не е хубаво като нашето.
- Участва и във "ВИП Брадър", в "Черешката на тортата". Би ли се навила отново за някое реалити?
- Да, но не в "Къртицата", защото там се ядат хлебарки, червеи... В реалити ми е интересно, а във "ВИП Брадър" си изкарах много хубаво, получи се приятна компания. Пък е и добре човек да остане насаме със себе си. Стоях 33 дни без да общувам с никого, освен със съквартирантите. Понякога натежава заради това, че живееш с много хора в едно помещение, има и конфликти, но и в къщи с близките пак се поскарва човек.
Доц. Иво Христов:
България е периферна територия със затихващи функции
Моделът, в който сме вкарани, не предвижда страната ни да бъде мощна икономическа сила, убеден е социологът
Иво Христов е роден на 5 септември 1966 г. в Киев, Украйна. Средното си образование завършва в 31-во СОУ в София, след което става магистър по право в СУ "Св. Климент Охридски". Специализира в Neuwaldegg Institute - Виена, в Университета "Карло Бо" в Урбино, Италия, в Московската школа за политически изследвания, в International Law Institute - Вашингтон, САЩ, доцент по социология на правото. Бил е съветник на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията в 38-ото Народно събрание, главен експертен сътрудник в Комисията по правните въпроси на 39-ото, 40-ото и 41-вото Народно събрание, член на Постоянната комисия за следакредитационно наблюдение и контрол на Националната агенция за оценяване и акредитация към МС, експерт на Асоциацията "Прозрачност без граници". Ръководител на Катедра "Приложна и институционална социология в ПУ "Паисий Хилендарски".
- Господин Христов, защо у нас непрекъснато се говори за политика, а политическите ни проблеми остават нерешени?
- Защото няма нито политика, нито политически проблеми. Това, което ние си представяме за политика, няма нищо общо с нея. Тук няма предпоставка за политика по смисъла, който влагат нормалните държави. В момента имаме няколко клики, които са консолидирали икономическите, финансови и социални шансове и зависят от глобалните финасови и политически центрове. В този смисъл те играят по-скоро ролята на колониална администрация, на която й е дадено да получава част от рентата от експлоатацията на територията, тъй като другата част заминава в западно направление. В това отношение се преекспонира политиката, за да се прикрие липсата на такава. Това деление ляво, дясно и център е толкова изкуствено, колкото декорите в куклен театър.
- Оправдаваме се с липсата на алтернатива и все търсим вината в другите. Това въпрос на манталитет ли е, или нещо друго?
- Това е социален инфантилизъм в буквалния смисъл. Хора, които през цялото време се оплакват, че не им се предлага алтернатива, са политически инфантили. Те очевидно не са наясно с някои базови неща в политиката. Алтернативи се създават, а не се дават. Те се извоюват, включително и с кръв, а не се подаряват. Част от българския провинциализъм се изразява във факта, че си мислим, че голяма част ставащото тук се дължи на вътрешни причини. Но не е така. За да разберем по-ясно какво се случва у нас, трябва да издигнем погледа си в глобален аспект. България беше прикачена към един съвършено друг геополитически и икономически модел, където не може да има висока икономика, развита финансова или образователна структура. Съществуващите икономически ресурси в страната биват изземвани системно в западно направление. Пример са търговските вериги, ЕРП-тата, банковата система. България не разполага със собствените си пари. Страната ни се превръща в обслужващ сектор на развитите западни икономики, което допълнително е обременено с един чисто човешки данък. Всичко по-читаво и амбициозно бива засмуквано в западно направление, а това, което остава тук, е с ниско качество. Нас никой не ни е питал дали искаме да сме част от този модел. България беше преразпределена от бившата съветска зона в западната. Това беше овбито в приказки, че ние се натискаме, пък те се чудят как да ни приемат, но първо правило в политиката е лицемерието.
- Сега се говори за реиндустриализация.
- Това е невъзможно. В новия модел за България не е предвидено да бъде индустриална, икономическа или технологична сила. Има доклад на Пентагона, който казва, че към 2040 г. ще има сериозни климатични промени, съвразни със захлаждане в северната част на Европа, и това ще доведе до преселение на сериозни човешки маси в южната периферия. България е една от резервните територии, защото ще имаме благоприятен климат, относително запазена природа и почва. Някъде в средата на този век ще има чисто цивилизационна промяна на кода у нас.
И още...
* Българско училище в Чикаго дава гимназиални дипломи
* Яхнаха и Нострадамус, и Ванга за Трета световна война
* Сребърен куршум повалил Дельо войвода
* Крилатият Ерос на Руската революция - комисар Александра Колонтай, обябява сексуалното разкрепостяване на пролетариата
* Авангарден метод спасява от инфаркт
* Родните спортисти с бизнес за милиони