Какво (не) знаете за 3 март - проверете сами

Помолихме декана на историческия факултет на СУ доц. Пламен Митев да напише "третомартенски” тест - с по-лесни и по-трудни въпроси.

Хем занимателно, хем патриотично. С него всеки може да провери какво знае за Освобождението на България.

Както и да запълни празнините си чрез обстойните отговори на доц. Митев.

Вижте тук 10-те въпроса, а отговорите на доц. Пламен Митев вижте по-долу.

1. Кой руски генерал е автор на предварителния план за военните действия на Балканите?
А) ген. Фьодор Радецки;
Б) ген. Николай Обручев;
В) ген. Михаил Драгомиров;
Г) ген. Едуард Тотлебен

2. Кои държави участват в Руско-турската воойна 1877/1878 г.?
А) Русия, Турция, Сърбия и Черна гора;
Б) Русия, Турция, Румъния, Сърбия и Черна гора;
В) Русия, Турция, Румъния, Сърбия, Гърция и Черна гора;
Г) Русия, Турция, Румъния, Австро-Унгария, Сърбия.

3. По време на войната полк. Пьотр Паренсов е:
А) командир на тт-а опълченска дружина;
Б) ръководи преминаването на руските отряди през Троянския проход;
В) ръководи обсадата на Шуменската крепост;
Г) ръководи военното разузнаване на Дунавската армия.

4. Кой е първият знаменосец на Самарското знаме?
А) ефрейтор Стефан Минков;
Б) подполковник Павел Калитин;
В) унтерофицер Антон Марченко;
Г) унтерофицер Тома Тимофеев.

5. Опитайте се да начертаете върху картата пътят на Предния отряд, ръководен от ген. Гурко, през първата фаза на войната.

6. Колко пъти руските отряди освобождават гр. Ловеч след сражения с турските части?
А) един път;
Б) два пъти;
В) три пъти;
Г) турският гарнизон в града се предава без бой.

7. При придвижването на руската армия към Цариград, кой руски генерал е посрещнат от мюсюлманското население с цветя?
А) ген. Дмитрий Святополк-Мирски;
Б) ген. Михаил Скобелев;
В) ген. Аполон Цимерман;
Г) ген. Николай Игнатиев.

8. Кой български войвода успява да се справи с провокирания от Сенклер бунт в Родопите?
А) кап. Симо Соколов;
Б) кап. Петко Киряков;
В) Филип Симидов;
Г) Филип Тотьо.

9. Защо Санстефанският договор е подписан точно на 19 февруари/ 3 март 1878 г.?
А) по настояване на Турция;
Б) по настояване на Австро-Унгария;
В) по настояване на руската дипломация;
Г) датата на подписването е избрана случайно.

10. Представителите на кои държави участват с право на глас в заседанията на Берлинския конгрес?
А) Шестте Велики сили;
Б) Шестте Велики сили и Турция;
В) Шестте Велики сили, Турция, Румъния и Сърбия;
Г) Шестте Велики сили, Турция, Румъния, Черна гора и Сърбия.

 ОТГОВОРИ

1. Обручев чертае изненада за турците, Горчаков вкарва план Б

Отговор Б

Предварителният план на руското командване за войната срещу Турция е разработен от ген. Николай Обручев (1830 - 1904). Възпитаник на Николевската военна академия, Н. Обручев е типичен представител на по-младото поколение висши офицери, които подкрепят реформите на император Александър ІІ и активно съдействат за модернизирането на руската армия.

Като ръководител на катедрата по статистика към Военната академия той има възможност да се запознае подробно с военното дело в Австро-Унгария, Германия и Турция. Участва в групата, разработила подробна карта на Европейска Турция (отпечатана през 1876 г.), в която са отчетени всички най-подробни данни на руското разузнаване за състоянието на големите турски крепости на Балканите. През лятото на 1876 г., по поръчение на военния министър, ген. Обручев изготвя 4 записки до императора, в които обосновава основните идеи за една бъдеща война с Турция. Планът отчитал опита от предходните руско-турски войни, реалното съотношение на силите между двете империи и опасността в хода на войната Турция да получи подкрепа от Англия или от Австро-Унгария.

Ген. Обручев предложил войната да се води на два фронта: Кавказки и Дунавски, като основните сили трябвало да се съсредоточат на Балканите. За да се избегнат продължителни и кръвопролитни сражения в района на Североизточна България (където се намирали четирите най-мощни укрепителни съоръжения на турската отбрана - Силистра, Русе, Шумен и Варна), се предвиждало в началото на бойните действия да се предприеме демонстративно настъпление през Добруджа, което трябвало да заблуди турското командване, че руската армия ще насочи ударите си към Източна България.

Междувременно основните руски сили трябвало да се придвижат незабелязано на запад от Русе и неочаквано да форсират р. Дунав. След преминаване на българския бряг руската армия можела да настъпи мощно на юг, да завземе Одрин и да заплаши Цариград. Цялата кампания, разчитаща на изненадата и бързото настъпление, можела да завърши за около 3 до 4 месеца.

За съжаление, княз Горчаков, който се колебаел и се опитвал да ограничи военните ангажименти на Русия, коригирал плана на ген. Обручев, ограничавайки зоната на бойните действия само до Стара планина, надявайки се, че след първите си неуспехи. Портата бързо ще склони да преговаря.

В резултат на интриги пък самият ген. Обручев не получил назначение като началник-щаб на Дунавската армия и до края на войната бил само неофициален военен съветник на императора.

Едва през 1881 г. той получил нужното признание и в продължение на цели 16 г. (от 1881 до 1897 г.) изпълнявал задълженията на началник на генералния щаб на руската армия.

2. Руските пари за румънците минават през Евлоги Георгиев

Отговор Б

В Руско-турската освободителна война участват пет държави: Русия, Турция, Румъния, Черна гора и Сърбия. Преговорите за евентуално сътрудничество между Петербург и Букурещ започнали още през 1876 г., но едва на 4/16 април 1877 г. се стигнало до подписването на две конвенции.

Първата уреждала свободното преминаване на руските войски през територията на Румъния, срещу което Русия се задължавала да съблюдава териториалната цялост на Румъния (по-късно Петербург не спазил тази уговорка и отнел от Букурещ Бесарабия, предоставяйки като компенсация Северна Добруджа).

Втората конвенция (общо 26 члена) третирала въпросите около придвижването на руската армия и нейното снабдяване с необходимите продоволствия.

Правителството на Румъния от своя страна поело ангажимент да участва във войната с отряд от около 40 хил. души, който впоследствие достигнал до 60 хил. За окончателното решение на Букурещ да подпише конвенциите допринесла и значителната безвъзмездна помощ, която румънците получили от Русия - около 1 млн. златни рубли, 25 хил. пушки, 20 тежки оръдия, снаряди, патрони, барут, коне. Първата вноска по предоставените на Румъния пари (36 788 фунта стерлинги) били дори прехвърлени през английски банки на Евлоги Георгиев, който впоследствие ги предал на Йон Брътиану.

Черна гора се включва във войната с Турция още през април 1877 г., но нейните възможности за оказване на влияние върху хода на бойните действия са ограничени - само около 25 хил. войници с 20 планински оръдия.

Още през декември 1876 г. Петербург предоставя помощ на Цетине (около 1 млн. рубли и продоволствие). В армията на Черна гора са изпратени и военни специалисти, които участват активно в сраженията с турските отряди.

Последна във войната се включва Сърбия. В началото на юни 1877 г. император Александър ІІ се среща лично със сръбския княз Милан в Плоещ, но Белград решава да се присъедини към антитурската коалиция едва след падането на Плевен (28 ноември 1877 г.) и то след 8 последователно отправяни от руската дипломация молби за намеса.

Междувременно Петербург предоставя и на Сърбия значителна финансова помощ(1 млн сребърни рубли). Сръбската армия е в състав от около 56 хил. души и умело се възползва от създалата се ситуация, като насочва вниманието си към онези територии, които Белград се надява да присъедини за сметка на българите.

3. През двоен английски агент Паренсов пуска дезинформация на вражеския щаб

Отговор Г

Полковник Пьотър Паренсов (1843-1914) е един от ръководителите на руското военно разузнаване на Балканите по време на Освободителната война. Завършва кадетския корпус (1860 г.) и Военната академия (1867 г.). През есента на 1876 г. е изпратен с разузнавателна мисия на Балканите.

Основната му задача била да събере информация за състоянието на турските крепости в Северна България и да подготви агентурна мрежа от доверени лица измежду местното население.

Преоблечен като цивилен и с чужд паспорт, Паренсов успял да се промъкне в Русенската крепост и да получи ценни сведения за отбранителните съоръжения на града. По-късно, с помощта на Евлоги Георгиев създал нелегални канали за набиране и прехвърляне на разузнавателни данни за дислокацията на турските части.

Сред една от най-успешните операции на руското разузнаване е и въвеждането в заблуда на турското командване за мястото, където руската армия предвиждала да осъществи форсирането на р. Дунав.

За целта Паренсов се възползвал от българина Георги Минчев, който бил прикрепен към работещия под прикритие като военен кореспондент в Букурещ английски шпионин полк. Брекенбери.

Паренсов знаел, че английският шпионин предоставя всяка получена информация на турското командване и чрез Георги Минчев му подхвърлили сведения "от първа ръка" за плановете на руснаците.

Така турският щаб се подвел, че преминаването на Дунав ще стане в района на Добруджа, докато междувременно основните руски сили се съсредоточили край Зимнич и на 15 юни, неочаквано за турците осъществили десант при Свищов.

Полк. Паренсов участва и в сраженията при Плевен като началник-щаб на Кавказката казашка дивизия. Раняван е два пъти, а за заслугите сивъв войната е повишен в чин генерал-майор.

След Освобождението той става военен министър на Княжество България в правителствата на Тодор Бурмов и на митрополит Климент. Има сериозен принос за организирането на българската войска в редовна армия, а не в милиция, както предвиждат клаузите на Берлинския договор. Полага грижи за попълването на армията с опитни кадри, за нейното въоръжаване и за подготовката на млади български офицери.

4. Самарското знамеима 5 копия - 2 в Русия, 3 у нас

Отговор В

Добре известно е, че Самарското знаме (превърнало се в един от символите на българското опълчение и на българската бойна слава) е изработено по инициатива на жителите на гр. Самара като израз на тяхната морална подкрепа за справедливата борба на българите за отхвърляне на чуждото политическо господство.

Знамето е трицветно (червено, бяло и синьо), като червената и синята ивица са широки по 40 см, а бялата (средната) - 60 см. И от двете страни в средата са вшити златни кръстове. На лицевата страна е избродиран образът на Иверската света Богородица, а на обратната страна се намират ликовете на св. св. Кирил и Методий. Бродерията на знамето е дело на монахини от Самарския манастир, а живописните работи са изпълнени от художника Симаков.

Към дръжката на знамето са прикачени две червени и две сини ленти, като на едната червена лента е изписано: "Самара - Болгарскому народу вь 1876 году".

Върху една от сините ленти има надпис: "Да воскреснеть Богь и разтучаться враги его".

Някои изследователи приемат, че знамето е изработено във връзка с избухналата през юни 1876 г. Сръбско-турска война и впоследствие било пригодено за българското опълчение, но документалните свидетелства категорично свързват изработването на знамето със събитията около Априлското въстание от 1876 г.

Изпращането на знамето се забавя обаче и едва след обявяването на Руско-турската освободителна война самарската радска Дума взема решение то да бъде връчено на българските опълченци. За целта е съставена делегация с участието на кмета на Самара Ефим Кожевников и члена на градската дума Пьотр Алабин, които тръгват за Москва, а оттам за Плоещ на 21 април 1877 г.

Тържественото връчване на знамето става на специална церемония на 6 май 1877 г, в лагера на българското опълчение.

Всички дружини са строени в една линия. Богослужението е извършено пред събралото се множество от българския архимандрит Анфилохий Михайлов и от свещеник Петър Драганов - и двамата известни по думите на руския военен кореспондент Николай Каразин с това, че "неведнъж с оръжие в ръка са се борили против турците".

След службата, знамето е прикрепено към дръжката със сребърни гвоздеи, като в приковаването участват лично главнокомандващият и началник-щаб на опълчението Е. Кожевников, П. Алабин, командирите на бригадите и дружините и знаменитият български войвода Цеко Петков.

След това знамето е издигнато от ген. Столетов и е връчено на унтерофицер Антон Марченко от ІІІ-а опълченска дружина.

В боевете при Стара Загора (19 юли 1877 г.) Антон Марченко е тежко ранен и знамето е поето, първоначално от неговия асистент Булавич, а впоследствие от Цимбалюк, Стефан Минков, подп. Калитин. След героичната гибел на командира на ІІІIII дружина Самарското знаме е спасено от унтерофицер Тома Тимофеев.

Интересно е да се знае, че през 1960 г. Самарското знаме е реставрирано в Москва.

За да се опази пък по-добре оригиналът на знамето по различно време са направени 5 негови копия. Две от тях се съхраняват в Русия, а другите три копия са включени в експозициите на Военноисторическия музей и музеите в Стара Загора и Шипка.

5. Пътят на предния отряд (виж картата в галерията)

6. Поголовно клане в Ловеч

Отговор Б

С името на град Ловеч са свързани едни от най-драматичните събития в хода на Освободителната война.

На 5/17 юли 1877 г. войскова част, командвана от полк. Жеребков успява да влезе в Ловеч и да изтласка намиращите се там турски подразделения.

Неуспехът на първата руска атака на Плевен (8/20 юли) обаче превръща Ловеч във важен за турците стратегически пункт, тъй като през града лесно можело да се осигури така нужната за Осман паша връзка с Южна България и със София, а и да се заплаши тила на Западния руски отряд.

Ето защо на 15/27 юли силна турска групировка напада Ловеч и го превзема. Българското население в града и околните села е подложено на поголовни кланета.

Предприетите през следващите дни разузнавателни действия от страна на руското командване показват, че за повторното освобождаване на Ловеч е необходима продължителна и сериозна подготовка.

Едва в навечерието на Третата атака срещу Плевен, руското командване предприема ново настъпление към Ловеч. На 21 август командирът на турския гарнизон в Ловеч Рифат паша информира Осман паша за съсрдеточаването на значителни руски сили и моли за помощ.

Отначало Осман паша отказва да изпрати подкрепления, нопреценявайки значението на града, лично тръгва с 12 табора, 3 батареи и конница към Ловеч. По пътя обаче е разкрит и е принуден да се върне в Плевен.

Така, на 22 август/3 септември 1877 г., Ловеч е повторно завзет, а оцелелите българи най-после успяват да се зарадват на свободата си.

7. Цветя от мюсюлманки за Скобелев - запазили честта си

Отговор Б

Генерал-майор Михаил Скобелев (1843-1882) е сред най-популярните герои на Руско-турската освободителна война. Възпитан в семейство на потомствени военни, той избира първоначално да учи математика в Петербургския университет, но заради участието си в студентски вълнения е изключен от университета и едва тогава решава да се посвети на военната кариера.

Завършва с отличие Николаевската военна академия (1868 г.) и участва в поредица от успешни операции в Средна Азия (Хива и Коканд).

През март 1877 г. е привлечен на разпореждане на главнокомандващия на Дунавската армия великия княз Николай Николаевич. Включва се активно в битката за Плевен, когато си спечелва и прозвището Белия генерал". Действията му по време на Третата атака на града са сочени като пример за военния му талант и за способността му да прилага бляскави решения при възможно най-трудни ситуации.

Ръководените от него части допринасят съществено за успешната обсада на Плевен, в боевете при Шипка-Шейново, както и за устремното настъпление към Одрин и Цариград.Освен безспорните си качества на военачалник ген. Михаил Скобелев притежавал и умението да печели доверието на своите войници и подчинени, заради което бил сред най-обичаните руски генерали.

Военният кореспондент В. Немирович-Данченко разказва как при придвижването на отряда на ген. Скобелев от Одрин към Чаталджа в едно село по пътя свитата му била спряна от група мюсюлмански жени, които му поднесли "невиждано хубав букет от свежи цветя, каквито в околностите нямало". Изненаданият генерал попитал с какво е заслужил този жест, а отговорът бил още по-неочакван:

“От турските жени!”

- От какви турски жени? - попитал Скобелев.

- "От жените на Казанлък, Стара Загора и Одрин ... За това, че честта им не е била опетнена благодарение на вас. Затова, че неприкосновеността на харемите и била запазена от вашите войници!"

8. Наемникът Сенклер иска Родопите

Отговор Б

Капитан Петко Киряков (1844-1900) е един от многото български войводи, действали в тила на турската армия и дали своя принос за окончателната победа над Високата порта.

Първата си чета Петко войвода събира още през 1861 г. През 1866 г. е в Италия, където се среща с Гарибалди. Участва в Критското въстание (1866-1869 г.), по-късно създава дружина, начело на която действа в Източните Родопи и Беломорска Тракия.

С избухването на войната набира нови доброволци и предприема редица смели акции, спомогнали за успеха на руското настъпление на юг.

Дружината на Петко войвода изиграва особено важна роля в битката за Мароня, но най-голяма е заслугата му при потушаване метежа, организиран от английския наемник Сенклер (февр. - март 1878 г.).

След паническото бягство на Сюлейман паша от Одрин остатъци от неговата разбита армия са привлечени от Сенклер с цел обособяването на Родопите като самостоятелна област извън пределите на бъдещото българско княжество.

Към метежниците се присъединяват башибозуци и мюсюлмански бежанци и амбициите на Сенклер бързо нарастват. Руското командване не може да отдели достатъчно сили за потушаване на бунта и с изпълнението на тази изключително важна и трудна задача се заема Петко войвода.

В знак на благодарност за оказаната помощ руското правителство награждава през 1879 г. Петко Киряков с офицерски чин (капитан) и с голямо имение в Киевска губерния, което той продава ,за да се завърне в родината.

Включва се в защитата на Съединението (1885 г.), но по-късно става жертва на политическите борби в Княжеството.

9. Датата 19 февруари- реверанс от дипломацията към императора

Отговор В

Подписването на Санстефанския прелиминарен договор на 19 февруари/ 3 март 1878 г. е осъществено като своебразен подарък от страна руската дипломация към император Александър IIІІ, който се възкачва на престола на 19 февруари 1855 г., а през 1861 г., на същата дата подписва декрета за отмяна на крепостното право.

Преговорите по сключването на договора започват на 1/13 февруари в Главната квартира на руската армия в Одрин, като от 12 февруари се водят в Сан Стефано.

Русия е представена от Николай Игнатиев и Александър Нелидов, а Турция от Савфет паша и Садък паша. Заседанията се провеждат два пъти дневно, като всеки пункт, по който се постига договаряне, е потвърждаван с подписите на двете страни. За основа на преговорите служи проект, разработен от Н. Игнатиев, чиито основни положения са одобрени от императора Александър II.

Дебатите протичат бавно и в определени моменти руските пълномощници прибягват до оказване на допълнителен натиск върху турските представители.

Решени да приключат с подписването на договора на 19 февруари, представителите на руското командване започват подготовка за тържествения момент още около обяд, когато разквартируваните в околностите на Цариград руски части са строени с пълно бойно снаряжение.

На войниците са раздадени по 100 патрона и всички очакват или да се обяви краят на войната, или да се издаде заповед за навлизане в Цариград. На няколко пъти частите се разпускат и отново строяват.

От Цариград със специален вагон пристига и адютантът на султана.

Напрежението нараства и след дълги часове на очакване, едва около 17,00 ч сред официалните лица настъпва раздвижване, а над тълпата местни жители, наблюдаващи с любопитство случващотосе, се разнася вестта за подписания мирен договор.

10. Как отрязаха молбата за българин на конгреса

Отговор А

Решенията на свикания в Берлин международен конгрес (1/13 юни - 1/13 юли 1878 г.) се вземат единствено от шестте велики сили: Англия, Австро-Унгария, Германия, Италия, Русия и Франция.

Както е известно, заседанията се ръководят от германския канцлер Ото фон Бисмарк, а в официалните делегации участват: от страна на Русия - външният министър княз А. М. Горчаков, граф Шувалов и посланикът в Берлин П. П. Убри; Австро-Унгария е представена от външния министър граф Андраши, граф Кароли и барон Хаймерле; Великобритания от премиера Б. Дизраели, външния министър Р. Солсбъри и О. Ръсел;

Германия от Ото фон Бисмарк, Фон Бюлов и княз Хохенлое-Шилингсфюрст, Италия от външния министър граф Корти и посланика в Берлин граф Лоне; Франция от външния министър Вадингтон, граф Сен Валие и И. Депре. Турската делегация включва външния мининистър Каратеодори, ген. Мехмед Али паша и посланика в Берлин Садулах бей. В някои заседания участват представители на Гърция (Ф. Делианис) и Румъния (Й. Братияну и М. Когълничану). В Берлин присъстват и министър-председателят на Сърбия И. Ристич и председателят на Сената на Черна гора Божо Петрович, но делегациите на балканските страни нямат право на глас при вземането на конкретните решения.

Любопитно е да се отбележи, че екзарх Антим (свален от поста си и заточен в Мала Азия по решение на Високата порта още на 14 април 1877 г.) още преди началото на конгреса отправя молба към руското правителство за изпращане в Берлин и на български делегат, но лично канцлерът княз Горчаков отхвърля тази молба, поради което в германската столица имапредставители на Румъния, Гърция, Черна гора и Сърбия.

Дори американските протестантски мисии на Балканите възложиха на преподобния Й. Томпсън да лобира за бъдещата защита на религиозните свободи в Турция, докато на българите беше отказано да защитят правата и интересите си.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари 4

Сортирай по:

-1
Да не забравите да платите хонорар на г-н декана!

2
На един такъв държавен празник 3. март, не бива да работят хората в фабриките, а да честват този ден. Но какво правят някои управители на фирми? Съобщават на предишният ден - след като хората се прибраха от работата - че в другата сутрин ще се работи! Това е например станало в фирмата Кастинг Технолоджи в Панагюрище. И това време даже не се смята към работните часове и не им се дават никакви пари за това. Къде живее този управител, който нарежда това? Какъв българин е той? Кой конролира това нещо?

0
SirGey-чо ли си ,гейчо ли си, възможно е да съм и прост малко, но при тебе това състояние на простотия е в изобилие. Аз ти казах за учебниците, по които учат в училище - те са отчайващо доказателство за посредствеността на авторите им. Та затова сега най-после се намери адин министър, който реши че се налага да ги пренаписват.Бъди здрав и дотук.

0
Тези въпроси не са от общата култура на един човек.Това са неща,които трябва да се знаят от историци. Ето как един учен човек не може да разграничи общата от специалната подготовка. Затова се пишат такива тъпи учебници.

Добави коментар

Добави коментар

Да създадем цвете гербой. Или розабойко

Гореща новина от шоубизнеса броди напоследък по медиите и сайтовете: някоя си Соня Иванова възпяла в някаква си песен цветето гербер, била казала, че харесва цветята, че любимото й цвете бил герберът

Вземат рушвет лотариен билет от първите шофьори

Катаджия спира за превишена скорост шофьор, каращ с 15 км в час из столицата, двамата водят няколкоминутен разговор и накрая пътният полицай прибира в джоба си не рушвет, ами лотариен билет...

Али Харун: ФНО беше нелегална организация, но с ваша помощ имахме фабрика за оръжие

Али Харун е един от членовете на Националния съвет на Фронта за национално освобождение (ФНО) на Алжир. След победата на революцията и обявяването на независимостта на страната той е избран за депутат

7 поколения от с. Баня в родословно дърво на американка

Търся живи роднини в България на прадядо ми Джон К. Радулоф. Едва наскоро научих, че истинското му име в България е било Иван. Според смъртния му акт е роден в с. Баня на 5 февруари 1986 г.

Момчил Младенов е играл женска роля на палци

7-8-годишно къдрокосо момче танцува по плажа с вълните. Детето е тънко, грациозно. Наблюдава го самата доайенка на българския балет Красимира Колдамова, докато седи на пясъка и бъбри небрежно

Чужденци търсят Митко със старо видео (видео)

Американците Брад и Розмари Христоф Джонсън, от Фредериксбърг, Вирджиния, търсят живи роднини в България на дядото на Розмари Петро Христоф. За него знаят, че е роден на 27 май 1894 г.

Шампионката на САЩ по шах Моника обича да се връща в България, където "по улиците има безплатни кучета"

8-годишната Моника Нейчева влиза в магазин за играчки в щата Мериленд и веднага е привлечена от игра с кон нарисуван на нея. Не иска да си тръгне от магазина докато не й я купят, защото много ...