- Проф. Палангурски, какво показва вашето изследване “Учредителите” - как са избрани депутатите в първото ни Народно събрание?
- Българският парламентарен елит, който ни въвежда в конституционната система, не е елит, събран от улицата. Ако перифразирам един руски генерал, това е елитът на българския елит - участници във Временната руска администрация, висшия църковен клир, представители на религиозни малцинства и определен брой депутати, избрани от населението.
- Хора от какви професии влизат в парламента?
- Като професия учредителите освен църковници има сериозна група издатели на вестници, учебници, книги. Тях трябва да ги разглеждаме с учителския състав. Друга група са от бизнеса. От почти всеки регион има по няколко имена, останали в икономическата ни история. Те са направили модернизацията на нацията през XIX в. в рамките на Османската империя - първите големи предприемачи, търговци на стока с чужбина, представители на фирми с по 3-4 кантори във Виена, в Париж, в Монпелие, в Северна Италия, Цариград.
- Имало ли е неграмотни?
- Нито един! Изискването, което поставя Дондуков-Корсаков, е да не се избират неграмотни. Има и такива, които са на ниво килийно училище. На Иларион Ловчански като се види почеркът, се разбира, че е учил само в килийно училище. Но са достатъчно подготвени и не само можещи да четат, а и да разбират идеята на самоуправлението. По-голяма част са управлявали общини, училища, църковни настоятелства, меджлиса, турски чиновници, търговски кантори.
- Кои са най-изявените?
- Това са хора политически мотивирани - те са бъдещите премиери, министри. По-любопитни бяха онези, които неоснователно наричаме “блато”. Има мъже, които заслужават да бъде направен филм или книга за тях. Такъв е един от хората на Васил Левски - Димитър Пъшков.
Един от двамата, които на процеса срещу Апостола не казват нито дума. Заточен в Диарбекир, за 2 г. организира най-голямото производство на телешко месо и кожи, като открива собствена фирма. Успява да избяга и да се върне с руските войски. Няколко пъти е окръжен управител, народен представител.
Един от големите предприемачи за строителството дори на жп линията Плевен - Шумен. Завършва живота си през 1921 г. по невероятен за онова време начин - катастрофира със собствения си автомобил. Захари Хаджигюров - самоковски предприемач, който със своите братя е въвел картофа по тези земи, създал първата индустриална манифактура в Самоковската околия. 4 пъти участва в изгонването на гръцкия митрополит и през 1860 г. зарязва своите братя да въртят бизнеса и се изнася в Цариград като представител на общината на собствени разноски.
- Колко народни представители са подписали Търновската конституция?
- Още в отпечатания в деня на подписването списък има грешка. Реално погледнато,
българите, подписали конституцията, са 211, плюс руския представител Сергей Лукианов - 212. Другите напускат - двама отказват, тъй като не са съгласни с разглеждането на конституцията. Един от тях е известният писател Тодор Хаджистанчов от Русе. Други напускат по лични или политически причини. Има и такива, които са били само за 1 ден в събранието.
- Колко са отказали да подпишат?
- Подозирам, че са около 12 човека, защото не оставят никакъв белег. Това са консерватори, които не могат да преглътнат загубата по време на дебатите. Води ги
Симеон Варненски, единственият митрополит, който не подписва конституцията.
Сред другите са д-р Георги Вълкович, един от бъдещите големи български дипломати, д-р Парушев от Шумен, Илия Цанов - защитникът на Ботев и брат на Найчо Цанов, един от големите министри на външните работи впоследствие.
- Какъв е етническият състав на депутатите?
- Има представители на всички малцинства. В изработването на конституцията участва дори равинът, което е един от малкото случаи на евреин депутат в Европа за онова време. Разбира се, представители на мюсюлманското малцинство - 11 души. За пръв път в световната история група на мюсюлманско малцинство участва постоянно в парламентарния живот на една държава.
- Какво от опита на учредителите трябва да пренесем днес?
- Да подбираме по-качествени хора. Понякога сравненията са ужасяващи. Имам любим пример с един от най-младите тогава конституционалисти - д-р Константин Стоилов. В една държава най-тежкият закон е НК и Търговският закон. Това са над 1500 члена обикновено. През 1897 г. този човек взема два наръча хартия, перодръжката, две мастилници и за 14 дни прави тези блестящи закони, в които половин век никой не променя нито един член.
Днес българският НК се работи над 20 г. от около 40 комисии и са потрошени около 20 млн. лв. Явно българското общество тогава е имало по-ясни правила кой става да го представлява и да не го посрами. Нито един български министър тогава не си е позволявал да не познава законите, да не го интересуват или да не участва в дебатите за бюджет, за всеки закон, който се внася от правителството или от депутати в пленарна зала.
- Колко е била заплатата им?
- Заплатата е във вид на дневни. Общо взето, им е стигало да платят хотела и яденето. Всеки се настанява в квартира или в хан.
- А имало ли е игри с кворума?
- Да, 4-5 пъти пада кворумът точно при големите дебати. В един момент консерваторите напускат Учредителното събрание, обидени от поведението на мнозинството, и почти провалят приемането на конституцията.
- Кои са най-любопитните словесни престрелки между депутатите?
- Най-рицарска е между дядо Славейков и Тодор Икономов - при дебата за сената. Икономов е толкова благороден, че носи предварително речта си на Славейков. Речта му е може би най-доброто слово в това събрание, което е осмяно от Славейков. Стига се до борба на идеи и пословици. Пословиците вземат превес.
- Кой е най-богатият и най-образованият?
- Най-образованият е хаджи Иванчо Пенчович, завършил Сорбоната. Според мен най-богатият е Михаил Димчев от Ловеч, който командва фирмата на тримата братя Димчеви в Северна България. Говори се, че след 1886 г. решават да разделят капитала и всеки един от тримата е прибрал по 35 кг чисто злато, без имотите.