Онзи ден излезе едно изследване за езика на омразата сред българите. То показва кои са най-мразените хора в България. На първо място, каква изненада, са ромите. Следват ги турците, хомосексуалните, евреите, чужденците, черните, жените, "Свидетели на Йехова" и други.
Най-много жал ми стана за турчеещите се циганки. Еле па за хомосексуалните сред тях. Макар че и на останалите не им е лесно. Мразените групи са толкова много и толкова обширни, че се замислих има ли въобще българин, когото да обичаме? И какво се крие в тези "други"?
По метода на изключването българинът, достоен за народната любов, не е от ромски произход, нито пък от турски или еврейски. Предполагам, че е християнин, а се обзалагам и че е православен такъв. Абе важното е да не е от секта. Мъж е, разбира се. Бял, ма не много, че да не заприлича на германец или друг гаден чужденец. Много потентен хетеро трябва да е. Защото, ако е малко потентен хетеро, може да го заподозрем, че е гей. Тогава веднага ще го намразим.
Дотук добре. Намират се такива българи. Дяволът обаче е в детайлите, тоест в графата "други". Според мен любимият ни българин в никакъв случай не трябва да е от провинцията, ако ще гласуват софиянци. Щото всички от провинцията са селяни.
Ако позволим
на "селяните"
да гласуват обаче,
евентуален софийски произход ще го провали. Щото всички софиянци са селяндури.
Още по-сложно става, ако този българин има някакви недостатъци като късогледство или пък, недай си боже недъзи или болести. Истинските българи не боледуват, а хората с рак, в инвалиден стол, с генетични увреждания или нелечими болести като СПИН заслужават всичко друго, но не и обич или разбиране. Възрастта също е проблем. Старците пречат. Младите са неграмотни простаци. Бих казала - между 30 и 45-50 години е допустимата възрастова граница.
Така, дотук разбрахме, че любимият ни българин е 30-45-годишен хетеросексуален, православен мъж, не много бял и не много мургав, здрав, от новите софиянци (щото тогава отговаря и на двете условия за произход).
Много е важно да не говори меко, това по някаква причина е повод незабавно да го презрем.
Хубаво е този българин да не живее в чужбина, защото тогава е родоотстъпник и предател. Пък и какъв българин е, щом не живее в България?
Какво работи любимият ни българин? В никакъв случай не е политик. То е ясно. Че кой обича политиците? Журналист също (продажник, а па и на какъв се прави), лекар (убиец, а и да не е, на какъв ми се прави), учител (унищожител или пълно куку, така че на какъв ми се прави), полицай (корумпиран, така че да не ми се прави), какъвто и да е чиновник (още по-корумпиран, въобще да не ми се прави), шофьор (бакшиш, хич и да не се прави), строител (бачкатор, няма какво да ми се прави), IT поддръжка (тях пък кой ли ги обича, а и какво ни се правят), фермер (мутра, ма селска, да не ми се прави)...
Не бива да е и шеф, щото всички мразим шефовете. Значи е подчинен. Така ще отговори и на следващото условие – да не е богат. Ако има пари, ще го обичат само държанките.
Ние другите ще го мразим.
Какво, като има пари,
на какъв ми се прави?
Политическите пристрастия правят търсенето на любимия българин още по-трудно. В никакъв случай не е комунист! От комунист по-лошо само е да си демократ. Макар че всъщност всички са еднакви маскари. Редно е да е патриот. Защото, ако не е, значи обича чужденците, а щом обича чужденците, никакъв българин не е, камо ли па любим.
Нерешим става проблемът с издирването на любимия българин, когато стигнем до футбола. Не може да е от “Левски”, щото ще го мразят цесекарите. Не може и да е от ЦСКА, че левскарите няма да могат да го гледат. В никакъв случай не трябва да е от “Лудогорец”, защото лудогорците са чужденци, турци, селяни и да не продължавам... Само жени и цигани нямат в отбора. Може би ми могло да се преглътне някой отбор като “Локо” (Пловдив), ма не знам тия от “Ботев” (Пловдив) какво ще кажат. Абе най-добре да е от “Байерн” (Мюнхен) или “Црвена звезда”, макар че с тия червени екипи левскарите и демократите също може да протестират. Ще кажете, решение е любимият ни българин да не е футболен запалянко. Да де,
ама ако не гледа футбол,
не е ли гей? Сложно
Любимият ни българин със сигурност не е и съсед. Съседите са по-мразени и от началниците. Шофьор е, ама не кара трошка, нито пък джип. Нещо средно – примерно опелче. В никакъв случай с пернишка регистрация. Което автоматично означава, че и шофьорите на голф отпадат.
Сред личните качества той трябва да е скромен, защото, ако много се хвали, ще го намразим и ще го питаме на какъв ни се прави. Също така не бива да е постигал какъвто и да е успех в живота си, защото тогава със сигурност нещо ни се прави.
И така, любимият на всички българин е здрав, 35-50 годишен хетеросексуален, много потентен, православен мъж от София, по-точно от Каспичан, не много бял и не много мургав, не говори меко, не живее в чужбина, беден, не е полицай, лекар, учител, политик, журналист, шофьор, програмист, фермер или строител, не е началник, не кара голф, може да кара опел, не е с пернишка регистрация, привърженик е на отбор, който играе в чужбина и екипът му не е нито червен, нито син, патриот е, антикомунист и антидемократ, на никой от нас не е съсед, скромен и не е постигнал нищо съществено в живота си.
Поздравявам този, който е дочел този текст докрай, тъй като не е отпаднал в по-горните редове. Ти си любимият ни българин! Но не го казвай на глас. Защото веднага ще те попитаме: “Ти па на какъв ни се правиш?”