Роден на 23 март 1952 г. Завършва ВИАС, защитава докторантура в Московския архитектурен институт. Доцент, преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия, катедра “История и теория на архитектурата”. Ръководител на архитектурно бюро “Прожектс” ЕООД. Участник в международни проектантски екипи за проектиране на крупни градоустройствени и архитектурни проекти. Отличаван е с много награди за проектите си у нас и в чужбина.
- Арх. Станишев, кажете какво беше вашето участие в проекта край Бяла? И защо проектът за строителство на Карадере има двама архитекти - вие и арх. Норман Фостър?
- Архитектурата днес е една международна глобална професия. Качествена архитектура с високи функционални и художествени стандарти се търси по цял свят. Развитите градове колекционират сгради на известни проектни бюра. Но всеки архитект, който проектира в чужбина, има нужда от местен партньор, който да спомогне концепциите на проекта да бъдат развити в съответствие с локалните контексти.
- Как беше избран екипът ви?
- Не съм задавал въпроса как “Фостър и Партньори” са стигнали до нашето бюро.
Но когато през 2006 г. ми направиха предложение да бъда локалният им партньор, аз вече имах достатъчен стаж на работа за различни институции в Англия. Работих за едно от централните архитектурни списания в Лондон почти 10 години през 90-те, правих изложби в RIBA и участвах в изложби в Архитектурната асоциация. Мога само да предполагам, че името ми не бе напълно неизвестно в архитектурните среди на Великобритания.
- Но защо проектът на архитект от световна величина като Фостър у нас не се реализира?
- Знаете ли, Рем Колхас - един друг много прочут архитект - веднаж призна в интервю, че от всичките му проекти са реализирани не повече от 5%. Архитектурната култура се движи от проекти - както реализирани, така и оставащи на хартия. Често втората категория съдържа по-значими открития.
С екипа на Фостър работихме 2 г. и в Лондон, и в София. Тогава проектът предвиждаше изграждането на 5 селища на различни дистанции от крайбрежието - от 100 до 300 метра, с изключение на едно - селището “Марина”, което бе предложено в самата гънка на залива и поради пристанищните си функции не може да не бъде на крайбрежието. Пристанищната ивица щеше да си остане държавна територия.
- Какво спря проекта?
- Към момента на завършване на мастер плана на селищата през 2008 г. американските банки и корпорации вече бяха в черните списъци, световната икономическа криза се разрастваше като лавина и инвеститорите се отдръпнаха.
- Има съмнения, че проектът е бил в конфликт с “Натура 2000”.
- Всеки може да се съмнява. Аз може да имам заблуждението например, че вие сте склонна към детска порнография. Въпросът е да се твърди нещо само ако се знае със сигурност. Вашите читатели трябва да знаят, че: първо, “Натура 2000” не забранява строителство в защитените зони, и второ, че “Натура 2000” не действаше на територията на страната към онзи момент.
Въпреки това в проекта се предвиждаха мероприятия по “Натура”. Бяха наети две международни компании за проучвателна и проектна дейност по запазване и развитие на природната среда - BDSP и Bureau Happold. Трябва да знаете, че професионалната идеология на “Фостър и Партньори” е основана на контекстуалността - вписване на архитектурата им в контекстите на природната и културната среда и недопускане на нарушаване на естествено формиралите се природни процеси.
Норман никога не би
позволил на свой екип
да работи извън
закона
и да погазва природната среда.
- Защо продължават да ви свързват с този проект?
- Мисля си, че е ясно на всички - аз представлявам една удобна мишена, ако искаш да създадеш неприятности на Сергей, брат ми. Лошото не е толкова това, че хората вярват на разни небивалици и изживяват пристъпи на доверчива лудост. Най-ужасното е това, че хората, които разпространяват всички тези неща за мен, искат да ме демонизират. Те са негодници и подлеци.
Колко забележително би било, казват си те, всичко това да се окаже вярно. Тези хора преднамерено изкарват желаното за действително и съдят за другите според мярката на собствената си поквареност. И това не са само политици, сред тях има и ваши колеги за съжаление.
- Какво е останало от вашите идеи в обявения нов инвестиционен проект за Карадере?
- Разбрах, че проектът ще бъде скоро представен от новите инвеститори. Доколкото знам, проектът ще бъде скоро представен от новите инвеститори. Разбирам, че проект още няма, но има прединвестиционно проучване за това какво би могло да се направи в рамките на действащото законодателство.
Разбрах също така, че става дума за едно селище и че то съвсем не е на крайбрежната ивица.
Поддържам контакти с много хора от студиото на “Фостър и партньори” и знам, че има очакване новият проект да бъде възложен на компанията им. Много се надявам, че новият проект ще запазва в основи и екологическата идеология, инжектирана в проекта “Черноморски градини” от 2008 г. Хората трябва да разберат, че архитектите не карат булдозери, не леят бетон, те създават визии за фрагменти от реалността на бъдещето.
Това, че аз не съм имал възлагане на този нов проект и не съм участвал в него, съвсем не ме поставя в редиците на неговите хулители. Аз не мога да твърдя, че той не е добър, само защото голяма тълпа хора твърди това.
- Казахте, че напоследък се говори повече за това, което не правите, отколкото за това, което правите. Какви са последните ви проекти? Споменахте ми и че пишете книга.
- Готвя две книги. Едната е “Ренесанс и барок в Италия ХV-ХVII век и влиянието им върху Европейската архитектурна култура”. Другата е “Архитектите говорят” - сборник на мои интервюта със забележителни архитекти на съвременността. Работя също като координатор и съставител по две книги за руски архитекти, които ще се издадат тази година в Лондон в издателство Thames and Hudson.
В университета чета лекции по “Теория на архитектурата” и готвя програма по Архитектурна теория и критика на английски език с участието на редица теоретици и практикуващи архитекти от чужбина, като Паласмаа, Ибелингс, Хайнтц, де Вроом и др.
- А на практика?
- Природата ми е такава, че трябва да имам поне две опорни точки в това, с което се занимавам. В нашето проектно студио развиваме редица съвсем прагматични и новаторски проекти. За съжаление, поради нездравия интерес към фамилията ми съм много ограничен да участвам в архитектурния пазар в България. Например
съзнателно не
участвам в конкурси
на държавни и
общински задачи
За радост на конкурентните бюра. Нали си представяте каква врява ще се вдигне, ако не дай си боже спечелим конкурс? Затова работим само за частни инвеститори в България и все повече за чужбина. Имаме проекти в Русия, Гърция, Кипър... Сега работим над голям проект в Австрия: конверсия на стара бирена фабрика в жилищен комплекс с уникална структура и повишено обществено обслужване. Няма по-увлекателна професия от тази на архитекта, уверявам ви.
- Как може да се разреши конфликтът по линията инвестиции - обществен интерес?
- Вътрешно хората не са отвикнали от социализма, когато всичко, цялото пространство на страната, беше държавно и донякъде общо. Те и сега възприамат нещата така. Ето по повод новия проект в Карадаре - хората не разбират, че капитализмът, който цъфти в България, е устроен така, че да защитава правата на частната собственост. Но това са правилата, наложени от този строй. Не може един капиталист да влага средства в имот и да иска да го развива по всички правила, и едновременно обществото да го кара да се чувства виновен. Защо виновен? Защото шепа хора, които са свикнали да летуват на диво и по социалистически, смятат крайбрежието за своя собственост и не искат други едни хиляди да живеят до тях в курортни селища. Но нали през 90-те всички искаха нормален капитализъм?
Мисля, че е време младежта да започне да чете Маркс, Де Ланда, Негри, Чомски, Гройс, за да се ориентира в реалността наоколо малко по-добре.
- Вие работите по проекти в чужбина, там как успяват? И защо по такива проблеми хората имат доверие на властта, а у нас не?
- Ха, в чужбина почти всички много големи проекти стават чрез сътрудничество между общински, държавни и частни организации. Докато в България гледат на това с предвзето подозрение, че има някаква далавера. В проекта ни в Австрия ние сме главен архитект, имаме договор с локален архитект и общината много сериозно подпомага и инвеститора, и нашата проектна работа. Общината е заинтересована на нейна територия да се развива значим инвестиционен проект и в това няма нищо срамно.
- В едно телевизионно интервю казахте, че “в семейството ви не се решава така”. А как? Обсъждате ли професионални въпроси, какви съвети давате или получавате?
- Много често говорим за политика, за геополитика и невинаги се разбираме, макар всички в семейството ми да споделят ляво ориентирани ценности и предпочитания. Да, аз се опитвам да давам съвети в редица отношения, но не бих казал, че ме слушат винаги.
Брат ми има особен характер - принципа на пружината, колкото по-силно натискаш, толкова повече противодействие получаваш. Той притежава удивително упорство в преследването на целите си. Така че да внимават враговете му.
Но в нашите отношения никога не може да бъде поставен такъв въпрос или искане - направ така, че да спечеля пари, или имоти, или власт и влияние. Това е изключено, това е извън границата на допустимото и представата за тази недопустимост е заложена като стандарт още от баща ми. При целия си опит на работа с хора от най-различни култури и нации той не можа да се научи да мисли първо за себе си и за своите интереси за сметка на интересите на каузата си.