Ежегодно се коментира как преди Великден агнешкото поскъпва и това се превръща във важна тема по новините. Много хора и институции критикуват “лошите” търговци, че реализират несправедливи печалби на гърба на потребителя. Какво да се направи по този въпрос? В икономиката има поне 2 противиположни подхода. Според едната школа, която може да се нарече популистка, левичарска, етатистка, тук е ролята на държавата да се намеси, като:
- анатемоса търговците и ги нарече
“мръсни спекуланти”;
- се опита да ги смачка с данъчни проверки (по принцип няма нищо лошо в проверките дали се плащат данъци, освен ако не са тенденциозни с цел рекет), с натиск за непазарно поведение и с изобличителни репортажи във вечерните новини;
- започне да изчислява какъв е маржът на производителя (обикновено се твърди, че той е нисък) и на търговеца (обикновено се твърди, че той е несправедливо висок);
- въвежда пределни цени на продукта и наказва търговците за тяхното неспазване и т.н.
Според другата школа, към която принадлежа и която може да се определи като пазарно-ориентирана или либерална, ситуацията е следната:
- Няма нищо лошо да се правят репортажи и да се анализира темата, щом цената на агнешкото преди Великден е обществено значим въпрос. Също така няма лошо да се предостави информацията, че в Ямбол агнешкото е два пъти по-евтино от София или Истанбул. Достъпът до адекватна информация е основна характеристика и на демократичното общество, и на пазарната икономика.
- Пазарната цена обаче не трябва да е централно определена от политици и чиновници, а следва да е резултат на търсенето и предлагането. Ако цената е висока, хората няма да искат да купуват и тя ще падне. Или ще се появят нови производители и продавачи и цената пак ще падне. И обратно. Ако търсенето е високо, а няма предлагане, цената ще се покачи.
- Вредно и манипулативно е обаче да се изчислява ангро маржът на производителите и търговците и да се определят те като “мръсни спекуланти”. Да, в пазарната икономика фирмите не работят за “черните очи” на потребителите, а за да реализират печалба. Ако няма възможност за печалба, няма да има производство, търговия, предлагане на стоки и услуги. Няма да има развитие и иновации.
- От време на време някои компании реализират по-високи печалби от “нормалните”. Словосъчетанието
“нормална печалба” всъщност е термин, използван в микроикономиката. Тя може да е резултат на пазарна конюнктура. Ще плачем ли, ако догодина френската реколта на грозде е слаба и българските винопроизводители реализират рекорден износ? Не, разбира се. Може да е резултат и на уникален продукт – акционерите на Apple спечелиха след пускането на пазара на революционните таблети и телефони. Или понякога на чист късмет.
- Бакалското твърдение “купуват боб от нещастните стопани в Петрич за 1 лв. и го продават в супермаркета за 5 лв.” може да е вярно, но не е изчерпателно. Да не забравяме, че транспортните и складовите услуги не са безплатни, че може част от боба да се развали и бракува, че супермаркетите изискват многомилионни инвестиции, че в тях също работят стотици хора, които очакват европейски заплати и т.н. Търговията с боб съвсем не е “фасулска работа” с нулеви разходи и 400%-ен гарантиран марж на печалба.
- Във всеки бранш има известна сезонност и периоди на “жътва”. 60% от детските играчки се продават преди Коледа. Милиони телевизори от нови модели – преди следващата олимпиада или световно по футбол. Медиите имат рекордни приходи около избори, а цената на зърното обикновено е най-висока преди жътвата, защото е складирано цяла година, а има и риск градушка да похаби новата реколта. Никой популист обаче не се сеща, че медиите в много периоди са губещи, че през януари не се продава почти нито една играчка, че много т.нар. спекуланти са фалирали заради лош късмет или погрешни решения.
- Според либералната школа всеки може да произвежда, купува и продава стоки, където и когато желае. Като е толкова изгодно да се произвежда агнешко, постройте нова овцеферма и залейте пазара на следващия Великден. Ако сте потребител и цената преди Великден ви изглежда скъпа, купете евтино агнешко през февруари и го сложете във фризера за няколко седмици.
- Според либералната школа на държавата категорично
не ѝ е работа
да се меси в
ценообразуването,
защото ще причини повече поразии, отколкото ползи (тук нямам предвид регулираните сектори и обществените услуги). Ако държавата приеме закон, че на Великден агнешкото трябва да се продава под 2 лв./кг, ще се случи следното:
1. Никой няма да продава агнешко на Великден. 2 лева няма да покрият дори транспортните разходи.
2. Ако все пак има предлагане, производителите и търговците ще реализират големи загуби и догодина никой няма да иска да гледа животни.
3. Ще се появят нискокачествени продукти, развалено и остаряло месо, месо с инжектирана вода, или други вредни ментета.
4. Ще се разрази черен пазар, като агнешко ще се предлага под щанда, в съседната барака, на Женския пазар без хладилници. Полицаите на съседния ъгъл пък ще развият страхотен “бизнес”, задето ще си затварят очите.
5. Благодарност от потребителите, в чието име бяха намалени цените, няма да има. Миналата година се оплакваха от високи цени, а догодина ще се оплакват от дефицит на месо и от спекула като по време на война. Очакванията пак ще са за държавна намеса, този път за осигуряване на предлагането на месо. Може би от внос.
Почти сигурно на по-висока цена. А “най-добре” с държавна субсидия, за да е по-ниска цената. Риториката ще е: “Кога държавните органи най-после ще си свършат работата?”
6. Съвсем отделна тема е каква армия от чиновници ще е нужна, за да се обслужва целият процес – нещо като Великденско министерство на агнешкото месо с 200 ценовици и 2000 инспектори. Помислете
критично за техните
заплати и креативно
за техните рушвети
Например: “В Сливенско тази година трябва да има изключение от регулираната цена, за да бъдат подкрепени местните производители – фирмата на Киро Бидона обеща да ни подкрепи на изборите.
А на битака във Враца днес няма да правим проверки срещу контрабандата, защото Гошо Виното си е уредил работата в министерството...”
Ако все още не сте убедени в предимствата на пазарната икономика, спомнете си празните рафтове от зимата на 1990 г. Моята рецепта? Закрийте Великденското министерство на агнешкото месо и оставете участниците на пазара да си живеят спокойно и работят свободно.
Откъс със съкращения от новата книга на Николай Василев “Меню за реформатори”, която ще излезе на българския книжен пазар през следващите седмици. Заглавията са на редакцията.
Закрийте Великденското...