Реформа в криза? Налага се! И да я свършим до Коледа

С ген. Стоян Тонев, началник на Военномедицинската академия, разговаря Илияна Ангелова

- Подкрепят ли лекарите реформата?

- Няма лекар, който да не подкрепя необходимостта от нея. Идеята се износва повече от 10 г. От 1998 г. насам се обсъжда и всеки знае, че трябва да има.

Това, че има различни виждания за начина и времето, за което се прилага, е нормално. Най-крайните мнения са, че тя се прави за 3 г. Според мен до края на годината тя трябва да приключи, но не трябва да търсим някакви стахановски срокове - за един, два месеца.

- Дайте примери с други страни.

- Няколко страни в последните 10 г. са направили по-цялостна реформа в здравеопазването. Първата бе Белгия, а целта бе здравеопазването да се децентрализира. Тя го направи бързо, за 1 г.

Холандия се справи за около 4 г. Тя обаче не беше в криза и те имаха средства, за да го правят с достатъчно пари. Техният модел е най-близо до нашия манталитет. Задължителният им пакет е 6,6%, а останалото го поема държавата. Тези проценти се поемат от работещите, а не от работодателя. В абсолютни стойности като пари нещата са коренно различни, но това е въпрос на стандарт.

Друг модел, който е близък до нас, е този в Англия - там няма задължителни здравни вноски освен в някои звена за спешност. Държавата заделя пари от събраните данъци. Това води обаче до опашки чакащи за лечение и операции. Усложнена е организацията им, но понеже те са традиционалисти, от 1947 г. почти не са я променяли. Усъвършенстваха само информационна си система. Между другото тя струва 14 млрд. лири и създаването й продължи 7 г. със същите проблеми като при нас - забавяне на сроковете и т.н. Нашият основен проблем е, че сме принудени да направим реформата в криза. И аз имам повод да съм недоволен. Здравното министерство ни изключи от списъка на възможните кандидати за част от 140-те млн. евро от еврофондовете, въпреки че сме представили два добри проекта. Разбираме го като проблем на кризата. За всяко нещо човек трябва да се бори.

- Защо се стигна до вдигането на вноската за здраве?

- Вдигането на вноската с 2% е единственият възможен вариант за вливането на средства в здравеопазването. Проблемът е по-скоро в липсата на чуваемост между отделните звена - джипита, специалисти в болници, шефове в болници, министерство на здравеопазването, общини. Всеки защитава само собствените си интереси и не се интересува от общото.

Когато става дума за здравеопазване, нещата трябва да се решават като цяло. Не може да има един шаблон за всички градове и болници в България. Ще посоча пример от военните - на връх Перелик имаме не повече от 30 души. Но поддържаме там линейка, защото през зимата пътните условия са тежки. Армията поддържа това, въпреки че по стандарт не е необходимо. Но така е решено за конкретния случай. Не бива да търсим единственото и вярно решение за всички. За всеки е различно. Едно е вярното решение за селище, където средната възраст е над 60 г. Друго е за млад град като Раднево или Белене, където структурата на заболеваемостта е друга.

- Каква е ролята на общините?

-Не може всичко да се прави, без да има подкрепата на местната власт, на общините, кметовете. Всеки от тях е заинтересован да има добро здравеопазване. Тук е необходимо да се преценят конкретните условия на конкретните места. Това е главното.

При всяко ново начинание, каквото е и реформата, има първоначален ентусиазъм. Когато тези, които са се заели да я осъществяват, се сблъскат обаче с реалността, започват да се формират нейните конкретни параметри.

- Правилно ли е да се обвиняват министрите?

- Обвиненията на гилдията често не са към тези, които трябва. Нито министърът на здравеопазването, нито този на финансите може да реши сам проблемите на здравеопазването.

- Но на джипитата им е тежко с орязаните бюджети и направления.

- Джипитата са предният фронт в здравеопазването. Те сами по себе си не могат да решат проблемите. Те се сблъскват с проблемите на хората. Когато идва болният, освен че е болен, закъснял с посещението си и т.н., той прехвърля цялото си недоволство от системата върху джипито. Основният виновник в неговите очи става семейният лекар. А на него му е много трудно. Ако си в голяма болница, имаш зад гърба си подкрепата на много колеги. Джипито сам трябва да реши какво да прави с болния.

Като цяло нашите семейни лекари са много по-добри от германските, английските, да не говорим за американските. Някои от тях имат и допълнителни специалности. Джипитата педиатри имат специалност педиатрия.