На какво се дължи различното оцветяване на очите?

Доц. Лъчезар Войнов, началник на очната клиника на Военномедицинска болница

Той отговаря на въпроса на Анелия Стоянова

Различното оцветяване на ириса на двете очи, известно като хетерохромия, може да бъде вродено или придобито състояние.

Вродената хетерохромия представлява нееднакво оцветяване на двата ириса или на отделни сектори на един и същи ирис. Когато става въпрос за двата ириса, то единият е с по-светъл цвят от другия. Съчетанието му с хроничен циклит с преципитати и с катаракта при спокойно око се нарича хетерохромия на Фукс.

За първи път е описан през 1906 г. от Фукс. Представлява хроничен, едностранен, награнуломатозен иридоциклит, характеризиращ се с ирисова хетерохромия (различен цвят на двата ириса). Този тип увеит по-често засяга по-светли очи, развива се предимно при млади хора, като очните симптоми са минимални, протича без болка, без зачервяване, не се съпровожда от системно заболяване.

Това е рядко срещано заболяване в офталмологичната практика. Болестността при него е около 1,3%.

Боледуват хора между 20 и 60 години, като най-голяма е честотата му около 40-годишна възраст. Няма връзка с етническа и расова принадлежност. Заболеваемостта е еднаква при двата пола.

Заболяването най-често протича леко, с минимални симптоми и може да бъде открито при случаен преглед. Класическата триада от симптоми включва: хетерохромия, катаракта и роговични преципитати. Никога не се наблюдават задни синехии, наличието им говори в полза на друга диагноза. Фуксовият иридоциклит има хроничен ход на протичане с продължителност години. Най-честите усложнения са катарактата и глаукомата. Лечението се състои в прилагането на топикални кортикостероиди. При значителна опацификация на стъкловидното тяло, когато кортикостероидите са неефективни, се извършва витректомия. При развила се вече комплицирана катаракта се извършва отстраняване на помътнялата леща. Лечението се води от специалист офталмолог.

Това заболяване се унаследява автозомно-доминантно и се развива в по-светлото око. Често се наблюдава и при синдрома на Клод Бернар-Хорнер и се свързва със засягане на шийния симпатикус.

Тук трябва да се спомене и албинизмът, който е вродено смущение в пигментацията на съдовата обвивка на окото. При него ирисът е сив с червеникав оттенък. Често се съчетава и с други вродени аномалии.

Придобитата хетерохромия представлява промяна в цвета на ириса на едното око след прекаран процес в него. Това се случва след хронични възпаления, при които стромата и ирисовият пигментен епител атрофират и ирисът става по-светъл. При процеси като меланом на ириса, както и при металози (халкоза, сидероза) ирисът става по-пигментиран. Провежда се лечение на основния процес от специалист по очни болести.