Царски генерали не харесвали лъва от Паметника на Незнайния воин, защото не бил рошав, сиреч агресивен, и защото имал човешко лице. Това си спомня именитият скулптор проф. Величко Минеков, един от учениците на автора на лъва Андрей Николов. По тази причина близо 5 г. - от 1936 до 1941 г., все още неоткритият паметник бил
скрит зад високи
дъсчени тараби
Решаващата дума обаче била на цар Борис III, смята проф. Минеков. В началото на 40-те години царят останал много доволен от свой портрет, дело на Андрей Николов, и навярно е защитил проекта.
Цели 16 г. пък минали от идеята за съграждането на паметника до неговото окончателно завършване. През това време се сменили доста министри на войната и всеки вадел свои идеи и предложения. Опитите на скулптора да задоволи нерядко противоречивите изисквания вкарвали творческия процес в задънена улица.
Зли езици пуснали слуха, че Андрей Николов бил специално командирован до Африка, за да наблюдава лъв в естествена среда, но той прахосал парите и изобразил царя на животните с лице на човек. Генералитетът бил силно скандализиран, негови представители виждали зле прикрита ирония в очите на лъва, оприличавали го с антична театрална маска. Те искали лъвът да излъчва
свирепост и сила,
а не примирение
Според историка Ташо Ташев идеята за пантеон на загиналите български воини се ражда през 1923 г. по времето на земеделското правителство на Александър Стамболийски. През август 1926 г. то възлага на военния министър ген. Иван Вълков да проведе преговори със скулптора Андрей Николов, който по това време живее и работи в Рим. На 18 декември същата година е подписан и договор с ваятеля.
Работата по проекта отнема цели 5 г. Едва на 8 юли 1931 г. паметникът бил готов. Назначена за целта комисия го одобрява. Новият министър на войната Александър Кисьов обаче не го харесва заради претрупаност - 17 скулптурни фигури. Николов приема критиката и след 6 месеца новият вариант е приет. Той представлява каменен постамент, широк 3 м и висок 2,55 м, на чиято лицева страна е издълбан надписът "На загиналите за родината - вечна слава!" От двете страни били монтирани два метални знака на ордена "За храброст". Върху постамента бил легнал бронзов лъв, дълъг 4 м, а от двете страни на пиедестала - барелефи на 4 скърбящи жени.
Окончателно скулптурният комплекс бил завършен на 14 септември 1936 г. Поредната комисия, назначена от поредния министър на войната ген. Христо Луков, обаче не го приема. Официално се съобщава за технически недостатъци като дефекти по фугите, различен цвят на блоковете и отчупени ръбове. Истинската причина обаче са приказките по адрес на лъва. Скандал! Как може лъвът да е с лице на човек! Това ли е символът на
неустрашимия
български войник?!
Всъщност такива критики към Андрей Николов са отправяни и по повод неговия паметник "Скърбящият воин", издигнат през 1911 г. във Видин в памет на загиналите през Сръбско-българската война 1885 г. В него скулпторът е изразил идеята, че българският войник, макар и победител, скърби за една братоубийствена война. Според английския журналист Берлайн "такъв паметник на победата никъде няма в просветена Европа". И за това произведение на Николов се говорело, че не е достатъчно войнствено, а представители на властта го окачествили като "проста ра6ота". Някои даже считали, че паметникът трябва да бъде сринат и претопен
Разминало се само с преместването му пред жп гара Видин през 1943 г.
Съвсем малко се знае
защо след войната
махат паметника от
мястото му
до църквата "Св. София".
Според проф. Минеков вероятно висши политици не харесали факта, че една от четирите скърбящи жени на постамента е с македонска носия. А в първите следвоенни години набирала скорост идеята на Коминтерна за отделна македонска нация, готвела се визита на югославския лидер Тито. Сакън, да не излезе, че така претендираме за Македония!
От центъра на София захвърлили лъва на брега на Искър край Горубляне. "Още го помня до тополите на реката, по това време ходех там за риба", си спомня проф. Минеков. По-късно ген. Иван Винаров, министър на строежите и пътищата, го вдига на кръгъл постамент край пътя за Пловдив току пред входа на царската резиденция "Врана". Когато започнал строежът на магистрала "Тракия", прибрали лъва в двора на Военноисторическия музей.
Чувал съм, че идеята за възстановяването на паметника тръгнала от Пенчо Кубадински, член на Политбюро на ЦК на БКП, твърди проф. Минеков. По онова време София нямала свой Пантеон. По празници полагали цветя пред паметника на Съветската армия. Веднъж някакъв чужденец иронично подхвърлил:
"А бе вие нямате ли
си свои паметници?!"
Така през септември 1981 г. лъвът бил върнат пак до църквата "Св. София". Но този път не като главен елемент на Паметника на Незнайния воин, а леко полегнал отстрани.
Големият творец Андрей Николов обаче вече го нямало, за да се обиди, през 1959 г. си отишъл от тоя свят. Достатъчна била обидата, която му нанесли през 1945 г., като разтурили паметника. Близо 10 г. учих при него, така и не чух да обели дума по въпроса, твърди проф. Минеков. Заговорел ли някой за паметника, скулпторът се обръщал настрани и млъквал.
Лъвът все пак бил запазен. Но постаментът с барелефите на скърбящите жени и двата кръста "За храброст" обаче бил разрушен. Чувал съм, че шведският гранит, с който била облицована част от постамента, отишъл за саркофага на Георги Димитров в мавзолея, си спомни проф. Минеков. Още пред очите му е полираният гранит с едър кристал и особен черно-зелен цвят.