"24 часа" публикува статия под заглавие "Интернет е атомна бомба". Като един от пионерите на интернет в България не мога да не взема отношение по темата.
Въпросът всъщност не е дали интернет може да е източник на достоверна информация, или не. Въпросът е защо има водещи, които са склонни да подведат гостите си по наклонената плоскост. Въпросът е защо има журналисти, които са готови да омаскарят когото и да се наложи. Въпросът е защо има издания, които публикуват на 1-а страница с крещящи заглавия грозни клевети, а опроверженията се пускат след години и множество съдебни дела на 16-а страница с малки букви. И не на последно място е въпросът защо политици новобранци се явяват неподготвени в студиата и ръсят глупости.
Политиците се мислят за велики, медиите се изживяват като някаква четвърта "власт", страната крета по пътя, по който преди много години е минала Европа, а народът все едно ще псува и тия, и ония, пък сетне пак ще се напие.
Проблемът не е, че някой е паднал толкова надолу, че да се доверява на интернет, а че никой няма доверие на традиционните медии, защото те станаха прекалено долни. В интернет вече се знае кой пише обективно и човек реално може да намери добра информация за фактите и събитията, които го засягат. В традиционните медии е невъзможно да се открие обективна критика или анализ на много неща, свързани с рекламодателите например. Можем да почнем и свършим с цените на разговорите чрез мобилните телефони, за които никой не обелва сериозна дума.
"Атомната" бомба е избухнала отдавна в отношенията между медиите и потребителите на информация; тя е причинила щети, които трудно могат да бъдат измерени. Последиците от медийната бомба тепърва ще съзираме сред българите. Също както и щетите от истинската радиация, щетите от радиацията на думите са трудно- излечими. Когато се появят не българският "Уотъргейт", а българските журналисти, които да разкрият нашия "Уотъргейт"; български масови медии с голям тираж, които да публикуват истинско журналистическо разследване; български редактори, които да държат повече на професията, отколкото на заплатата си; български издатели, които да са спокойни, че читателите им ще ги подкрепят, дори и да загубят някой рекламодател... Едва тогава ще можем да станем страна, в която информацията е сила. В момента информацията обикновено се изфабрикува, за да може да се произведат новини. Медиите решиха, вместо да информират за случващото се, да го създават, защото знаят, че зрелищата се продават най-добре.
Детинският възглас "Имаме новина!" превърна истинската новина в нещо незначително, тривиално. И се оказа така, че без атомна бомба няма новина. Затова сега всеки ден навсякъде има материал за атомни бомби. Дали обаче ще ни поразят, зависи от това къде ще кликнем с мишката.
ВЕНИ МАРКОВСКИ*
* Авторът е председател на борда и директор на Интернет общество - България, и член на борда на Интернет общество в Ню Йорк.




















Информацията: Може в конкретния случай да сте прав, но не е така, както ви се иска. Поне засега, новините във вестника, освен, че са по-подредени, са по-достоверни като цяло, подписани са, дори да не са, някой носи отговорност. Всеки образован човек знае, че на информацията в интернет, не може да се разчита напълно, отделно че може съзнателно да се злоупотреби. Говорим за чиста информация, не за тълкувания, инсинуации и т. н. За да можеш да намериш нещо ценно в морето от информция, трябва да си доста интелигентен, защото огромното количество информация е равносилно на нулева информация. Вода газят - жадни ходят. Защото хората са свикнали наготово да им се поднася всичко - проверено и подредено по важност. Затова вестникът няма да изчезне, ако това ви е идеята.
Милена(Меми): Абсолютно съм съгласна с г-н Марковски! Започвам да съжалявам и да ми е неудобно от приятелите ми-журналисти в т.н. традиционни медии в България. Много силно се надявам, че все някога ще ни се случи: " български масови медии с голям тираж да публикуват истинско журналистическо разследване; български редактори да държат повече на професията, отколкото на заплатата си; български издатели да са спокойни, че читателите им ще ги подкрепят, дори и да загубят някой рекламодател..." Дано!