"Българският език е много богат, но нямам думи да изразя благодарността си за всичко, което спасителните отряди направиха. Благодарна съм на всички инстанции. Отпуснаха вертолети, военните участваха, дойдоха от Гранична полиция", просълзява се майката на Веселин Мария Иванова пред "24 часа".
Тя се извини на медиите, отразявали на място спасителната акция, защото реагирала малко грубо в последния момент. Призна, че си изкарала напрежението върху журналистите, и не скри огорчението си от всички лъжливи истории, които някои написали за момчетата. "Наричаха ги кретенчета, гаменчета, наркомани. Изкараха ги, че са отишли там, за да се друсат. Няма да го простя", ядосва се Мария.
Докато разговаряме на стълбището в блока, изтощеният Веско спи вече 10 часа. Все още има температура заради инфектираната рана на ръката, много е отслабнал, но състоянието му не е сериозно.
"Още през първата нощ се хванал за една скала, но се оказало, че не е стабилна. Откъртила се и той паднал. Благодаря на Бога, че само ръката му е притиснала", казва Мария. Охлузването се инфектирало, защото младежите нямали с какво да го превържат.
"Лошото е, че той е мокрил нараненото място. Искал да измие калта и камъчетата. При всеки възможен случай я мил с вода, което не е трябвало да прави", обяснява Мария. Според нея през четирите денонощия младежите почти не са спали. Вървели през цялото време и почивали малко. Пили вода от планинските водопади. Оцелели, защото планинската вода е хранителна, казали спасителите на жената. Веско твърдял, че нито за миг не се отчаяли.
Виж още: Над 130 телевизионни програми - в 24chasa.bg
"Децата не са имали намерение да изкачват планината, затова са били неподготвени. От самото начало объркват екопътеката, без да разберат. След като се качили по-нагоре, изгубили маркировките и тотално се изгубили", оправдава безразсъдството им Мария.
Веско разказал, че получавали някакви напътствия от жена по телефона, която мислели за хижарка. Преди да паднат батериите на джиесемите им, се обаждали на 112 и на планинските спасители, но не могли да посочат мястото, където се намират. Не запалили огън, защото от проливния дъжд и градушката подгизнала единствената запалка, която имали.
"Хубавото е, че се усетили да вървят по течението на реката", смята Мария. Синът ходел на фитнес, но не се изкушавал от тежки преходи сред природата.
Мария не знае ще трябва ли да плаща за безпрецедентната спасителна операция по издирването на сина . "Не съм тази, която трябва да реши за кого да бъдат разходите. Ако наистина струва около 20 000 лв. на човек, аз нямам тези пари, но ако се наложи, ще търся начин да ги дам", казва жената.
Сега мисли за раната на сина си - да оздравее, за да тръгнат заедно с приятеля си Христо на студентска бригада в Англия. След като се добраха сами до с. Тъжа, Христо тръгнал със семейството на Виктор към Стара Загора.
Младежът живее само с майка си, а тя имала здравословни проблеми и не била на мястото в координационния център, откъдето издирваха тримата студенти.