На този пленум трябва да дискутираме сериозно и да вземем ключови решения - и за нашата партия, и за държавата. На изборите за европарламент партията се представи зле. На практика хората, които ни подкрепят, не излязоха да гласуват. Знам, че това трудно може да се представи като протестен вот или наказание за нашата политика и действия. Защото те бяха полезни и донесоха промяна в живота на хората. Но не бяха достатъчни, за да накарат привържениците ни, обществото да повярват, че това е добрият път, че сме тръгнали към промяната, която всички искахме и искаме.
Управлението е изкуството на възможното. Но не и в България, не и днес. Не и с това състояние на БСП. Затова толкова често на форумите ни през последната година говорех, че е необходимо да направим и невъзможното. Но с него не се справихме. Ние загубихме тези избори. С горчивина признавам - не първите. За партията, за всички нас тази загуба е болезнена. Лично за мен разочарованието е голямо. В тази кампания вложих сърце и душа, дадох всичко от себе си. За всички нас резултатът на евровота беше неочакван. Повод за анализ, за искрен разговор помежду ни, за равносметка. За вземане на решения.
Виждам помията, която се излива върху нас. Не за първи път след 1989 г. се опитват да ни превърнат в изкупителна жертва на всички за всички проблеми в страната. Посрещам с усмивка на съжаление всичко това. Но не и със страх. Няма да позволя БСП да бъде унижавана, обругавана, натиквана в ъгъла. Няма да допусна моята партия да бъде поставена на колене.
Нека всички, които крещят срещу нас, да знаят - загубата на една битка няма да ни накара да развеем белия байрак. Когато всички си мислят, че сме най-слаби, тогава е важно да покажем силата си. Тогава трябва да покажем, че имаме кауза, че имаме принципи. И умеем да ги отстояваме.
Лошата новина за онези, които злорадстват в момента, е, че БСП има хъс да се бори. Да, ние сме толерантни. Ние сме предвидим и коректен партньор. Но нека никой не си мисли, че това е израз на безволие или покана за злоупотреба с доверието ни. Че това може да бъде повод да бъдем притискани.
Защото освен любезна усмивка можем да покажем и сила. Трябва да е ясно, че никой не може да ни размахва пръст. Никой не може да взема нашите решения вместо нас. Няма да позволя да се мисли, че БСП може да бъде използвана като партия на ишлеме.
Няма да
обслужваме
чужди интереси,
нито ще бъдем параван за реализацията на такива. Ще носим нашата отговорност за нашите действия. Нашите рубежи ще ги отстояваме.
Поради факта, че БСП пое отговорност да направи правителство от позицията на втора политическа сила след парламентарните избори през 2013 г., партията трябваше на всяка цена да покаже силен резултат на тези европейски избори.
Анализът, който ви е представен, е достатъчно подробен. Но искам да подчертая няколко фактора:
Първо, за разлика от всички останали партии, БСП не възприе тези избори като национални. Не ги превърнахме в кауза и лична битка. Затънахме в критики и самокритики, вместо да се занимаваме с кампания и да убеждаваме хората в правотата и резултата на собствените си действия.
Сега всеки ден получавам писма от страната - дръжте се. Нека да кажа обаче: “Дръжте се” не е състояние на духа. Можем да държим управлението, но не ако имаме подкрепа единствено на думи. Можем да сме силни, единствено ако имаме нужната подкрепа в нужния момент.
Второ, платихме цената за упорито насажданото мнение (вкл. и по време на кампанията), че
БСП е
мандатоносител,
но на практика
ДПС е
водещата партия
в управлението.
За съжаление, по време на мандата имаше и достатъчно реални факти, събития, поводи, които затвърдиха тези внушения. Казвам това не за да се оправдаваме с нашия партньор, а за да отчетем реалностите. Бяхме лоялен и честен партньор, но се оказахме неумели и нерешителни в упражняването на властта. Да не говорим, че сами постоянно си пречехме. За колко кадрови решения и политики имахме коренно противоположни предложения, които противопоставяхме и яростно се борехме един срещу друг. За това сме си виновни ние.
Трето, за първи път водим кампания на два фронта. АБВ не само откъсна жива плът от партията. Но доведе и до парализа на част от твърдите ни избиратели. Никой не може да изчисли размера на щетите, които ни нанесе този проект. Ако АБВ взе 90 000 леви гласа, поне още 100 000 отказаха да гласуват.
Успехът на тези избори беше задължително условие за стабилизиране и на парламентарното мнозинство и на мандата на правителството. Не успяхме, показахме незадоволителен резултат и това отключи процесите, на които сме свидетели днес.
Загубата на изборите можеше да бъде компенсирана единствено с повече сила на БСП в управлението. Това беше моята позиция, изразена категорично пред партньорите. Тази идея не се прие с ентусиазъм. Настоявах
за широк формат
на консултации
между двете
партии,
които подкрепят кабинета, за дискусия как да стабилизираме управлението, каква трябва да е формулата на кабинета, политиките, които трябва да се провеждат.
Но когато официалните разговори между БСП и ДПС предстоеше да започнат, точно тогава дойде пресконференцията. Не съм наивник. След резултата на евровота
стана пределно
ясно, че
кабинетът няма
да издържи
докрая
Но все пак смятах, че двете партии, които го подкрепят, си дължат отговорно отношение. И трябва да спазват ролите и отговорностите си.
Признавам - не очаквах от ДПС този ход - да излязат с присъда над кабинета “Орешарски”, основана върху хронограма от три сценария за предсрочни избори.
Заслужаваше ли си да се нагърбваме с този мандат, с риска да носим такава тежка отговорност за управлението от почти невъзможна позиция и в ненормална обществена обстановка?
Нека да попитам - забравихте ли как изглеждаше България на колене? Забравихте ли демонстрацията на просташка безнаказаност, самодоволната наглост и правенето на политика с неполитически средства при управлението на ГЕРБ?
Забравихте ли страха, полицейщината, газенето на бизнеса, арогантността и безразличието към хората, стотиците хиляди прекършени съдби, унищоженото достойнство на милиони?
А спомняте ли си мълчанието на медиите и тяхната сервилност? Същите тези медии, които днес, освободени от страха, но далеч не и от зависимостите си, се опитват да измият гузни съвести с оплюване към управлението и към БСП.
Нека си спомним лицето на онова самозабравило се авторитарно управление, което имахме куража да прекратим. Дори и само заради това си заслужаваше да поемем отговорността за съставянето на правителство.
Битката за нормализация на България е едва в началото. И всичко, което направихме - и грижата за майките и децата, за най-бедните, и стабилизацията на регионите и общините, и свободата на инициативата, и отношението към възрастните и социално слабите.
Всичко това са каузи, които си заслужават битката. С всяко от тези постижения, с всеки резултат от нашата политика - с направеното МОЖЕМ и ТРЯБВА да се гордеем.
Очаквахме хората на европейските избори да подкрепят тези политики. Това не стана. И предизвика криза в управлението, засили политическата нестабилност. Неотложно става хората да кажат ясно - какво искат да им се случи. Дали искат отново Борисов на власт, дали искат Бареков министър-председател? Всеки трябва да си носи отговорността - няма как да продължим да я носим само ние.
След като нашият партньор ДПС заяви своята позиция, не можем да носим сами отговорността за правителството и то при настоящата формула на управление.
Нито министрите,
нито премиерът
заслужават
да носят самостоятелно отговорността за държавата при липса на политическа подкрепа и парламентарна нестабилност. Затова най-коректното и отговорно действие е незабавно да си подадат оставката. Веднага след преодоляване на вота на недоверие.
Хората трябва да дадат сила - независимо на коя партия, за да се постигнат резултати и да има промяна. Затова честната позиция е изборите да са незабавно. Предсрочни избори през юли са възможен и реалистичен вариант - най-добрият за страната. Няма нито една причина освен тънки политически (и не толкова тънки икономически) сметки, този парламент и това правителство да продължават своята работа.
Най-голямата опасност пред страната в момента е ситуацията на нестабилност. България не може да си позволи това. Правителството е заложник на нестабилността в парламента и това поставя под риск икономическата и социалната стабилност в страната, финансовата и енергийната система, договарянето на новата финансова рамка за еврофондовете, функционирането на институциите. 3 или 4 месеца неяснота и липса на политическа стабилност ще се превърнат в агония, която ще се отрази крайно негативно на страната. И цената ще платят гражданите, бизнесът, социалнослабите. А това в никакъв случай не бива да допускаме.
България няма нужда нито от парламент, нито от правителство на изкуствено дишане. БСП не се е вкопчила във властта. Готови сме на спешни консултации с всички политически сили и с президента в името на доброто на страната. България над всичко!
(Речта на С. Станишев пред пленума на БСП във вторник е със съкращения.)