РОСЕН ТАХОВ
Феноменална ирония лежи в историческите пластове на София. Там, където е вдигнат Партийният дом на комунистите безверници, в древността са кръщавани първите християни.
В основите на гранитния колос са вградени останките на култов комплекс за приемане на новата вяра. Той е построен след Миланския едикт от 313 г., който легализира християнството.
Баптистерият, както е наричана кръщелната, е поръчан от император Константин Велики. "Сердика е моят Рим!", обичал да повтаря владетелят. До Миланския едикт последователите на Христа са хвърляни на лъвовете в сердикийския амфитеатър. Правилото "Хляб и зрелища" стриктно е спазвано в античния град. За него се грижел президиумът на римската провинция, който е предтеча на сегашният Парламент.
Тогавашните управници били мъдри и знаели, че без самун в торбата у плебея тлее бунт. С обилна храна и напитки народът сядал в амфитеатъра да гледа гладиатори и фокусници, дресура на животни и други чудесии. Пясъкът на арената попивал социалното напрежение.
През 1933 г. при изкопни работи на сегашния бул. "Стамболийски" са разкрити останките на кръгла постройка. През 1951 г. излиза на светло още една подобна сграда. Тя е затисната в основите на бившия Детмаг.
"Твърде вероятно е това да са два еднакво големи цилиндрични хореума - силози на града, като обикновено те се изграждат за удобство близо до някакъв вход на крепостта, в случая неоткрита досега обикновена порта", пише архитект Сава Бобчев. Познавачът на антична Сердика сочи и други силози в съседство.
Хамбари са открити
през 1965 г.,
когато се копае
на ул. "Цар Калоян"
Над тях сега стърчи сградата на бившия Кореком. Става дума за система от зърнохранилища покрай източната крепостна стена на града.
Всички помещения са с мозаечен под срещу влагата и специални подсушителни канали. Тези мерки свидетелстват, че народът е държал на качеството - мръщел се е на горчив хляб от плесенясало жито.
Уникален "каменен афиш" пък е изровен на ул. "Св. София" зад Министерството на културата.
Древният паметник е намерен през 1920 г. и е единственият в света подобен релеф. Мраморната пластика с размери 70 на 60 сантиметра рекламира спектакъл на сердикийската арена.
В центъра е изсечен гладиатор, върху който се хвърля бик. Зад въоръжения мъж се бият мечка и крокодил. Мечката явно е хваната на Витоша, а влечугото е гост от Нил и страшно святка със зъби. Предполага се, че патриотичната публика масово е залагала за нашенския звяр.
На същия релеф храбрец се е изправил с голи ръце пак срещу мечка.
Друга стръвница
е повалила човек
и ръфа месата му
Двама гладиатори са настръхнали един срещу друг в основата на афиша. Единият стиска тризъбец, другият държи меч.
На сердикийската арена гастролирали бойци от всички римски провинции. Снажни гали и тъмнокожи нубийци мерили сили тук.
Най-тачени обаче били местните траки. В землището на София са открити няколко гладиаторски паметника.
Такива са изровени и на други места по нашите земи. Августа Траяна (Стара Загора), Филипополис (Пловдив), Одесос (Варна) са дали на империята плеяда бойци.
Известни са имената на Виктор Скевас, Ойскос Тлариос и, разбира се, на легендарния Спартак. Той е от тракийското племе меди, обучава се в школата на Гней Лентул Батиат и вдига най-голямото робско въстание в древността.
Много траки ставали професионални гладиатори, без да са роби. Те рискували живота си за пари и слава.
Нашите предци се сражавали с шлем, малък правоъгълен щит и къс извит меч, наречен "сика". Според гладиаторския речник тези бойци се именували просто "траки".
Противник можел да им бъде мирмилонът - с шлем, продълговат щит, меч или копие.
С мрежа и тризъбец
бил въоръжен
ретиарият,
а самнитите се криели зад голям щит и размахвали къс прав меч. Под звуците на рогове мъжете излизали на арената и викали към публиката: "Обречените на смърт ви поздравяват!".
През 50-те години на миналия век започва строежът на големия хотел "Балкан", сега част от веригата "Шератън". Тогава от ямата за основите се показва амфитеатрален градеж, който археолозите приемат за арената на кървавите схватки.
Размерите на находката обаче са камерни за масово посещение. "Върху каменните седалища, които са на 10 реда, са могли да заемат места около 120 души, което отговаря на обикновеното число на градските съветници по онова време", изчислява архитект Бобчев. Той е убеден, че там е заседавал сердикийският градски съвет.
Истинският амфитеатър беше открит през 2004 г. Пак при изкоп за хотелски основи на ул. "Будапеща" излезе на светло част от грандиозното съоръжение. Старината се показа точно зад Националния институт за паметниците на културата. Вместо да я съхранят, чиновниците я погребаха под хотела. Много е затрито по време на "голямото копане" след 9. IX. 1944 г.
В ония години съветски и наши архитекти прекрояват центъра на София, а машините го разорават повече от бомбардировките.
"Теренът на бъдещия строеж представляваше хаотична картина. Багери, булдозери и камиони кръстосваха в едно пространство, изпълнено с дълбоки ями", разказва археоложката Магдалина Станчева.
Първо е вдигнат Партийният дом, после израстват Министерският съвет, Държавният съвет, хотелът "Балкан" и ЦУМ.
"Тогава на Археологическия институт не бе разрешено нито да удължи времето за разкопки, нито бе допусната мисълта за промяна на проектите, за да се запази нещо от откритото", пише проф. Магдалина Станчева.
Един ден багерите
разкриват и
кръщелната
"Тук именно, под западната част на Партийния дом, бе засвидетелствано началото на християнския живот на София", отбелязва археоложката.
Езичниците влизали в преддверие, откъдето пристъпяли към основното помещение. Тук се топвали в басейн, облицован с мрамор и пълен със светена вода. Очиствали се от греховете и приемали новата вяра.
При Константин Велики гладиаторските борби са забранени. Това е краят на епохата "Хляб и зрелища".
Но и краят на Римската империя.
Погребаха сердикийския амфитеатър
Престъпление срещу историческото наследство на човечеството извърши група софийски чиновници. С дружни усилия те затриха един от най-големите амфитеатри в границите на Римската империя.
През 2004 г. при изкопни работи на ул. "Будапеща" багерите удариха в зидовете на антична постройка. Археолозите установиха, че това е сердикийският амфитеатър, който търсят от десетилетия. Той е построен в края на III и началото на IV век по времето на император Диоклециан. Овалната арена е с размери 60,5 на 43 метра, местата са за около 25 000 зрители.
Фасадата наподобява тази на прочутия Колизей в Рим. Внушителното съоръжение се показа точно зад сградата на Националния институт за паметниците на културата. Институтът има власт да забранява строеж върху разкрити археологически обекти.
Вместо да приложат буквата на закона обаче, служителите се направиха на ударени с гладиаторски боздуган. От сътресението амнезия изтри чувството им за дълг към националното и световното историческо наследство.
Столичната община също си затвори очите. Главният архитект нямаше време, умуваше как да премести лъвовете от едноименния мост, за да построи на тяхно място метростанция.
И докато цялата компания се ослушваше, над античния амфитеатър щръкна лъскав хотел. В мазето бяха изложени няколко камъка, около които мирише на кебапчета и бира.
Чисто български патент е първо да погребем една реликва и после да я вдигаме от гроба като болния Лазар.
През 1908 г. кметът на Търново бута средновековната порта на крепостта. Причината - каляската на Фердинанд не може да мине през нея, та князът да обяви независимостта на България. Сега вратата е възстановена с нови камъни.
Пак по транспортни съображения след 9. IX. 1944 г. е взривена възрожденската
часовникова кула в Карлово. Пречи на градския рейс да завива, аргументират се тамошните управници. Днес кулата е на мястото си, вдигната с модерни строителни материали.
Сердикийският амфитеатър е последният случай в тази невероятна хроника на национален мазохизъм. След като го погребаха, ще го изравят отново. "Останките от амфитеатъра на Сердика в центъра на столицата ще бъдат възстановени", тържествено обяви зам.-кметът по културата Тодор Чобанов.
Топлият извор е ембрионът на града
Топлият минерален извор е ембрионът на нашата столица. Благодарение на него в дълбока древност възниква първото селище. Римляните, любители на къпането, каптират ценната течност и издигат внушителна постройка.
Заради минералната баня Константин Велики планирал да премести столицата си в полите на Витоша. От 317 до 321 г. Сердика е негова резиденция.
Дворецът на императора е под сегашния пл. "Св. Неделя". Руините се показват през 1936 г. при изкоп за основи на трамвайна спирка.
По-късно са построени още няколко терми. Османският пътешественик Евлия Челеби идва в София през XVII век и хроникира, че действат турска, гръко-латинска, еврейска, циганска
и баня на бедните.
Той разказва чудесии за целебните свойства на водата. Течността лекувала краста, дезинтерия, сърцебиене, треска и какво ли не още, твърди Челеби. Ако пиеш и се топиш в нея, можеш да се отървеш дори от проказа, добавя летописецът.
През 1717 г. знатната англичанка Мери Монтегю спира в София, за да пробва прочутия минерален извор. "Банята има пет купола - описва обстановката чужденката. - Първото помещение с най-малкия купол служи за вестибюл, в него стои жената вратар. Знатните жени обикновено дават една крона или шест шилинга, толкова дадох и аз. Следващото помещение е твърде голямо и постлано с мраморни плочи. Наоколо има два реда мраморни пейки за сядане, едни над други, във вид на легла."
Тук струят четири чешми със студена вода, които пълнят малки басейни. От тях по улеи водата отива в съседната зала, която също е опасана с мраморни пейки. В тази камера нахлува пара и е много горещо.
Монтегю прекрачва в другите две помещения, където са басейните с гореща вода. Ложетата от първия ред са покрити с възглавници и скъпи килими. Жените се изтягат на тях, а отзад седят робините им.
Лондончанката нарича софийската баня "кафенето на жените". Тук се разменят махленски новини, разказват се скандалиозни истории, коват се интриги. Жените идват веднъж седмично и остават 4-5 часа. Топят се в басейна, закусват, после отново се цамбуркат, плакнат се, разхлаждат се с питиета.
Старата софийска баня е разрушена през 1913 г. С бутането на постройката си отива и римският дух, когато термите са били не само място за подмиване, а и важни обществени средища.