Законодателството, което урежда правата на пациентите, трябва да бъде обвързано с реформа на здравната система и с нужното финансиране.
Това заключение обедини участниците в дискусия за правата на пациента, която се проведе в парламента вчера. Форумът бе организиран от в. “Труд” под патронажа на председателя на Народното събрание Михаил Миков.
Напразно би било да се създава закон за правата на пациента, ако няма реформа и финансиране,
е мнението на Миков. С него се съгласи и омбудсманът Константин Пенчев. Без тези две условия не може да се говори за права, заяви той. Време е парламентът да приеме такъв закон, а неговата цел ще бъде да очертае това, което обществото иска да постигне в здравната реформа според Пенчев. Преди всичко обаче трябва да се постигне политически консенсус за здравната реформа.
Тъкмо липсата на консенсус е главната причина да няма все още закон за правата на пациентите, каза Десислава Атанасова, депутат от ГЕРБ и бивш министър на здравеопазването. Според нея липсва и разбиране в обществото за правата и задълженията на пациентите.
Пациентите искат такъв закон от много години, но парламентът не приема,
заяви д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването. Според него не е толкова важно дали правата са описани в отделен закон, или в няколко нормативни акта. Много сериозен проблем в момента е, че не се спазва съществуващата нормативна уредба. Такъв пример било информираното съгласие, което не се прилага.
Пациентите са много чувствителни на тема плащания, каза още д-р Кацаров. Здравните услуги, които пациентът трябва да плаща, са описани в рамковия договор между здравната каса и лекарския съюз.
Нормативната уредба в здравеопазването обаче е изключително обемна и
дори юристите се затрудняват да я четат,
а това често води и до злоупотреби, обясни д-р Кацаров. Затова и често хората плащат за неща, за които това не се изисква.
Закон категорично трябва да има, смята и председателят на конфедерация “Защита на здравето” Петко Кенанов. Щом здравната комисия в парламента не може да го създаде, нека да се заеме правната комисия, предложи той.
Заради нормативния хаос и масовото непознаване на пациентските права се създават условия за практики на дискриминация, стана ясно още на форума. Такива примери в лечението на муковисцидоза, множествена склероза и алцхаймер даде съдия Лозан Панов от Върховния административен съд.
Министерството на здравеопазването е осъществило пряка дискриминация спрямо пациентите с муковисцидоза, тъй като не е уредило създаването на клинична пътека за лечението на заболяването. Това е записано в решение на Комисията за защита от дискриминация от 9 ноември 2011 г., което се потвърждава и от ВАС през 2013 г., обясни съдия Панов. След това е издадено предписание до здравния министър да предприеме необходимите мерки и да изработи стандарт за въвеждането на самостоятелна клинична пътека за муковисцидоза.
Правото на лечение не може да се поставя в зависимост от финансовото натоварване за държавата, обясни магистратът.
Дискриминация е и решението на здравната каса преди години да плаща лечението с интерферони при множествена склероза, само ако пациентът е с до 65% инвалидност. Хората, при които ТЕЛК установи по-висока инвалидност, бяха оставени извън терапията с тези медикаменти.
Критериите за отпускане на лекарства и разходите, които се поемат от здравната каса,
трябва да са медицински и индивидуални,
а не формални или предвиждащи еднакво и общо третиране на група лица, без да се отчитат различията, каза съдия Панов.
Болните от алцхаймер също са обект на дискриминация, става ясно от друго решение на ВАС. В техния случай пък заболяването не фигурира в наредбата на МЗ, която казва за кои болести плаща касата.
Проф. Татяна Бенишева от Факултета по обществено здраве на Медицинския университет - София пък повдигна темата за нерегламентираните плащания. Това може да става в държавните болници, а не в частните, защото контролът в първите бил слаб. Защо пациентите не реагират, след като са рекетирани постоянно, попита проф. Бенишева. (24часа)
ВАС откри дискриминация към хората с множествена склероза, алцхаймер и муковисцидоза
Законодателството, което урежда правата на пациентите, трябва да бъде обвързано с реформа на здравната система и с нужното финансиране.
Това заключение обедини участниците в дискусия за правата на пациента, която се проведе в парламента вчера. Форумът бе организиран от в. "Труд" под патронажа на председателя на Народното събрание Михаил Миков.
Напразно би било да се създава закон за правата на пациента, ако няма реформа и финансиране,
е мнението на Миков. С него се съгласи и омбудсманът Константин Пенчев. Без тези две условия не може да се говори за права, заяви той. Време е парламентът да приеме такъв закон, а неговата цел ще бъде да очертае това, което обществото иска да постигне в здравната реформа според Пенчев. Преди всичко обаче трябва да се постигне политически консенсус за здравната реформа.
Тъкмо липсата на консенсус е главната причина да няма все още закон за правата на пациентите, каза Десислава Атанасова, депутат от ГЕРБ и бивш министър на здравеопазването. Според нея липсва и разбиране в обществото за правата и задълженията на пациентите.
Пациентите искат такъв закон от много години, но парламентът не приема,
заяви д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването. Според него не е толкова важно дали правата са описани в отделен закон, или в няколко нормативни акта. Много сериозен проблем в момента е, че не се спазва съществуващата нормативна уредба. Такъв пример било информираното съгласие, което не се прилага.
Пациентите са много чувствителни на тема плащания, каза още д-р Кацаров. Здравните услуги, които пациентът трябва да плаща, са описани в рамковия договор между здравната каса и лекарския съюз.
Проф. Стоян Тонев, зам.-кмет на София: Всеки регламент е от полза и за лекар
Разбира се,че трябва да има отделен закон за правата на пациента. Така ще се фиксират конкретните формулировки, на които да се позовават пациентите, когато трябва да се разреши някакъв спор.
В момента има нормативна база, но при нужда трудно се намира правната обосновка.
Такъв закон ще бъде от полза и за лекарите. Всеки регламент в областта на правата и задълженията на пациентите подпомага и работата на медицинските професионалисти и представлява защита и за тях.
Медицината е една от областите - заедно с работата на пилотите и машинистите, където се взема решение без знанието и съгласието на пациента. И това е всекидневна практика.
Когато човек е на операционната маса и се оказва нещо друго, а не това, което са предполагали лекарите първоначално, трябва да се взема различно решение - в този момент да се спре операцията и да се пита майка му ли?
Друг важен проблем, който го има във всяка болница, а и на мен ми се е случвало, са въпросите, свързани с религията. Двама пациенти, последователи на “Свидетели на Йехова”, починаха, след като не направихме кръвопреливане, защото тяхната религия го забранява.
Парадоксалните моменти, които срещаме в практиката, трябва да се уредят законово. Защото кое е по-важно: човек да спази религията си или да оцелее? Никой не може да каже кое е правилното. Заради това трябва да има закон. Може да не е пълен, да не работи, да е лош, но трябва да има закон - най-вече заради лекарите.
Д-р Димитър Петров, БЛС: По-важно е да има гаранция, че правата ще се спазват
Ако се създаде такъв закон, няма ли да има той пожелателен характер, какъвто имат и действащите нормативни актове до голяма степен? Без организационни, финансови, кадрови ресурси, ако тези права не се изпълняват, какъв е ефектът от нов закон?
Основният проблем за нас е да се създадат предпоставки за гарантирането на правата на пациентите. При преговорите за рамковия договор много наблягаме на цени и обеми на медицинските дейности, но това също е част от правата на болните.
Голяма част от правата се преобразуват в достъп, а той неизменно е свързан със съответния финансов ресурс. И правилно срещу МЗ в последните години няма заведени съдебни дела, защото няма и за какво да има. Почти цялата дейност вече е прехвърлена към здравната каса и делата са срещу нея. Водят се, защото медицинските грижи отидоха в касата, но без да се осигури нужното финансиране.
Венелина Гочева, управител на Вестникарска група България, която издава “Труд” и “24 часа”:Българите не боледуват според политическия сезон, ако трябва - да посрещнем новия парламент с нов закон
Нашата медийна група работи по този мащабен проект, който дава възможност да се чуят мненията на пациенти и лекари. След тази дискусия, ще дадем думата и на “лекарите, на които вярваме”. Предлагаме дебатът за българското здравеопазване да продължи на страниците на “Труд” и “24 часа”, защото ще дойдат следващите избори, ще дойде следващото правителство, но българският народ не се разболява според политическите мандати. Той се нуждае от сигурна, справедлива здравна система и права, които всички вие трябва да защитавате. Нека да съберем всички мнения и една от първите теми за следващия парламент да е точно законът за пациентите. Здравеопазването, образованието, европейските пари са три теми, за които трябва да има политически консенсус.
Проф. Генчо Начев, шеф на "Св. Екатерина": Болният подписва информирано съгласие, без да го разбира
Вярно е, че понякога, като четем кореспонденциите от вестниците, все едно четем кореспонденции от ада. Но вярно е и че нашият живот не е рай. От позицията на лекар, на директор на болница, на гражданин, т.е. потенциален пациент, смятам, че правата на пациента са изключителни важни. Не само за самите пациенти, но и за съсловието. От една страна, защото се определя какво трябва да върши то, спазвайки правата на пациентите, а от друга, създавайки друга гледна точка - коректив, която също е важна.
Дали ще има един закон за правата на пациента, или те са отбелязани в различни закони, за мен не е толкова важно. По-важно е какво ще следва след закона. Днес, за съжаление, не се спазват правата на пациентите.
Да започнем първо от това кой информира болните за правата им? Преди 7 г. казах на колегите в болницата, че трябва да обърнем внимание на проблема, защото ако днес пациентите не се сещат, че имат права, ще дойде време, в което адвокатите ще се сетят и ще започнат да отварят кантори край болниците. За голямо мое съжаление за 7 г. това не се случи. За първи път тази година се организира кръгла маса и с участието на юридически сдружения. Затова мисля, че нещата ще тръгнат в правилна посока.
Второ, когато говорим за Национален рамков договор, в изготвянето му участват ли пациентите? Не! А здравната каса забрави, че е посредник между пациента и съсловието.
Трето, какво се случва с информираното съгласие? Ами болният подписва неинформирано съгласие, защото аз съм чел такива съгласия, чието съдържание 60% от лекарите няма да разберат! А в момент на ужас, когато скалпелът почти се е допрял до кожата, болният подписва нещо, което често не разбира.
Затова трябва да направим информираното съгласие такова, че всички пациенти да го разбират.
Четвърто, никой не извършва оценка на качеството на медицинската помощ. Здравната каса няма тази способност, здравното министерство също. Това е задължение на съсловните организации, само че и лекарският съюз не прави нищо!
И да не забравяме точка 10 от Европейската харта за правата на пациента, която гласи, че всеки пациент има право на иновации. В България никой няма право на иновации, нищо че са хвърлени пари специалисти да се обучават на работа с тях - просто няма пари за въвеждането им.