Никой не знаеше колко са бедстващите. Чуваха се само как викат, беше тъмно, валеше проливен дъжд. Това разказва в интервю за "24 часа" Васил Петков, който спаси четирима край Дебелец от водната стихия.
Сложих неопрена и плавниците. Обясних как да действат с моето леко въже, то не потъва и е дълго над 100 м. Сложих спасителния буй и скочих по посока на гласовете. Тогава разбрах, че те са стъпили на покрива на кола. Приливната вълна ги помела от пътя и ги отнесла в нивата. Там беше сигурно 5-6 м дълбочината. По страхотна случайност колата спряла в короната на едно дърво. Клатеше се и разбрах, че трябва по най-бързия начин да се действа. Това бяха възрастният мъж и бабата. Те бяха вече в много тежко състояние. Мъжът беше адекватен, но жената беше измръзнала, много изплашена, не знаеха какво става. Виждат, че в далечината някакви хора има, но никой не идва толкова време. А то няма и как да дойде, трябваше някой с хеликоптер отгоре да се спусне.
Викат: “Децата са отдолу”. Аз в началото реших, че са останали в купето и няма смисъл да опитвам да ги спасявам, защото за 3,5 ч със сигурност са мъртви. Докато разбера в един момент, че имат предвид надолу по страхотното течение, което ги е отнесло.