Забави ли се България с влизането си в чакалнята на еврозоната и ако бяхме въвели еврото, щеше ли това да помогне за избягването на всякакви съмнения за стабилността на банковата система и да елиминира кризи в нея. И щеше ли да пресече опасенията, че някой се опитва да събори валутния борд и да предизвика финансов хоас в държавата.
Тези въпроси възникнаха отново, след като банки се оказаха засегнати от целенасочена атака, без да има основателна причина за нея.
В. “24 часа” потърси за мнение икономисти и политици, които изтъкнаха няколко основни предимства на еврото. Но и посочиха недостатъци (Виж мненията).
При въведено евро, България ще има пълноправен достъп до огромен финансов, капиталов и трудов ресурс. Българският бизнес ще работи при равни условия с останалите компании. Безспорен плюс за еврото. Ще се елиминира паниката от съмнения и реални опити за пробиви във валутния борд и обезценка на лева, защото той ще бъде заменен от еврото.
Третото потенциално предимство се оказа нееднозначно. Има допускания, че това ще позволи в икономиката веднага да се налеят над 27-те милиарда лева, които сега обезпечават валутния борд и това би дало тласък на икономиката.
Според финансови експерти обаче, това не е така, защото
този ресурс ще
се освобождава
постепенно
Причината е, че при въвеждането на еврото всеки, който в момента има левове ще получава евро срещу тях.
Така с всяка такава обмяна валутният резерв ще се свива до момента, в който свършат левовете и бъдат заменени от еврото.
Плюс от въвеждането на еврото ще бъдат и по-ниските лихви - на кредити и на депозити, които най-вероятно ще бъдат около 4%, колкото и в момента са по евровите кредити.
Членство в еврозоната би било добро и за позициите ни на капиталовите пазари и за цената на дълга ни. То би понижило рисковите премии и би повишило доверието на инвеститорите към България.
Заради по-ниския риск може да се очаква приток на чужди инвестиции.
Опитът на други държави показал дори удвояването им в първите години на членство.
Въвеждането на еврото ще съживи търговията и ще свие дупката в търговския баланс.
Въвеждането на еврото обаче крие и рискове.
Опитът на всички държави показва, че въвеждането му увеличава инфлацията заради закръглянето на цените в евро. Чрез въвеждането на валутния борд България вече е вързана за еврото чрез фиксирания курс. Но при пресмятането на цените от левове в евро търговците със сигурност ще закръглят в посока нагоре.
Но от друга страна, българската икономика вече осми месец е в дефлация и
леко покачване
на цените би било
здравословно
Увеличаване на бюджетния дефицит. Опитът на другите държави сочи, че първата година на членство води до колебания в бюджетния дефицит заради развързване на държавните разходи.
Възможна е появата на известен риск за най-ефективното използване на фискалния резерв - дали ще го използваме за реформи, или просто ще бъде похарчен за вдигане на заплати и пенсии.
Пламен Орешарски, премиер: Цел ни е, но не на всяка цена
“България има европейска перспектива и изходът от борда е в другия борд - еврозоната. България е страна, която ще се присъедини към еврото - това е в договора ни. Кога точно - зависи от много фактори. Аз съм подчертавал и в периода преди миналото правителство, че за нас еврозоната е цел, но не на всяка цена. Не бива на всяка цена да се форсира една такава цел, която изисква много предварителна подготовка”.
Това заяви премиерът на церемонията при награждаването на проф. Стив Ханке преди няколко месеца.
Орешарски подчерта, че стабилитетът на банковата система е достижение, което вдъхва надежди, че при по- разумна икономическа политика страната ни може да се върне на пътя на растежа.
Петър Чобанов, министър на финансите: Влизаме, когато сме готови
България все още не е готова за еврозоната. На този етап предпочитаме да изчакаме да завършат реформите и преструктурирането на институциите във валутния съюз, за да видим каква ще е окончателната форма, която ще придобие.
Моментът ще настъпи при рестартиране на икономическия растеж и подобряване на конкурентоспособността.
Предишното правителство не беше последователно относно позицията ни за еврозоната. Министърът не е променил публичната си позиция по този въпрос.
Стив Ханке, икономист: Бордът е като да сте въвели еврото
Валутният борд осигурява стабилност, равна по сила на тази от въведено евро.
Чувам твърдения, че било по-добре веднага да се приеме еврото, защото левът ще се обезцени и ще се облагодетелстват хората които са взели заеми. Напълно погрешно и опасно твърдение!
Ако България влезе в еврозоната, обменният курс ще бъде абсолютно същият.
Банковата система е друго нещо. Наистина имаше удар, но само по доверието. Реакцията на БНБ и правителството бе правилна.
Менда Стоянова, ГЕРБ: Ще ни даде още сигурност
Не подлежи на коментар това, че трябва да влезем в еврозоната. Както се знае, най-напред трябва да бъдем допуснати до т.нар. чакалня - ИРМ-2, където да прекараме поне 2 г. и да покажем, че изпълняваме всички критерии.
През 2009 и 2010 г., когато ГЕРБ дойде на власт, министър Дянков си беше поставил цел да ни приемат в ИРМ-2, но така и не се стигна до подаване на молба, защото това не е въпрос само на изпълнение на технически изисквания. Това решение има и политически съображения. Тогавашните сондажи, каквито Дянков направи, доказаха, че това съгласие от всички няма да го има, и затова България не кандидатства.
Влизането ни в еврозоната би ни дало допълнителна сигурност от гледна точка на това, че Европейската централна банка ще стои зад нашите трезори. Ще можем да разчитаме в много по-голяма степен на солидарност във финансовата област и би ни доближило до изравняване със средния стандарт на живот за Европа. Първо обаче трябва да изпълняваме всички критерии в продължение на поне 3 г. В момента не мога да кажа дали те се изпълняват. Но увеличението на бюджетния дефицит през 2013 и 2014 г. до нивата на 2010 г. не е критерий, който работи в наша полза.
Трябва да продължим курса към еврото, и то с постоянство. Но дори да не сме там, не значи, че бордът не е стабилен и достатъчно силен.
Георги Кадиев, БСП: Трябват ни 5, а може и 10 г.
Подаването на документи е двустранен процес и след предварително съгласуване с ЕЦБ. Не е хубаво (макар и възможно) да се подават документи без предварителни разговори. В момента те едва ли биха се съгласили да кандидатстваме. Трябва да засилим институционалната среда, да покажем прогрес към Шенген и да напреднем с конвергенцията. Според мен това са 5 г. минимум, като 10 г. е по-реалистично.
В момента изпълняваме всички критерии с изключение на това, че левът трябва да е бил 2 г. в ЕРМ-2. Освен това има изискване критериите да се изпълняват устойчиво.
Доколкото банковата криза в момента е главно криза на доверието, то членство в еврозоната би се отразило благоприятно. Но не това e единственият и правилен начин да се преодолее кризата. По-скоро трябва да се засили банковият надзор.
За обикновените хора членство в еврозоната не би трябвало да донесе нито големи плюсове, нито големи минуси. Най-големите плюсове ще са улеснението при пътуване в чужбина и по-голямата сигурност с тоталната елиминация на част от валутния риск (за хората със заеми в евро). Минус е потенциална инфлация при въвеждане на еврото. Трябва да се има предвид, че еврозоната може да е застраховка, но си има и цена, която бюджетът ще плаща.
Николай Василев, икономист: Може да стане до 2019 година
България трябваше да подаде документи за еврозоната с перспектива да влезе в рамките на 3-4-годишен период след 2005 г. Истината е, че това не беше истински приоритет за правителството на тройната коалиция. Когато дойде правителството на ГЕРБ през 2009 г., обявиха, че влизането в еврозоната е най-големият приоритет за България. След това обаче обясняваха, че е по-добре, че не сме в еврозоната. А истината е, че никой нямаше да ни приеме, защото дори не сме искали това.
Днес България е изпълнила всички икономически критерии за еврозоната. Но не ни искат политически в нея. Така че България да вземе да си реши първо политическите проблеми и да си има най-после нормално правителство, което да има диалог с Европа.
Изгодно ли е България да е в еврозоната? Да. 100 пъти повече са ползите, отколкото вредите. Ако ни приемат, никой няма да задава въпроса какво става в обменните бюра, нито докога ще имаме валутен борд.
Едно такова решение би се отразило само положително и на банките. Защото Европейската централна банка ще защитава много повече другарчето си, отколкото останалите.
Ако новото правителство каже, че Еврозоната е най-големият приоритет, и работи в тази посока, тогава е възможно между 2018-2019 г. да ни приемат.
Милен Велчев, бивш финансов министър:
Ако допуснем за момент, че през 1997 г. не бяхме въвели фиксиран курс, а бяхме останали в режим на плаващ курс, и сравним двата режима, то може да се предположи, че хората тогава щяха да започнат да бягат към еврото и това щеше да обезцени лева.
Едновременно с това щеше да обезцени доходите и да намали платежоспособността на хората. Ако днес го направим, влизането в ИРМ-2 става с фиксирания вече курс, защото ще стане в условията на валутен борд. Няма нищо лошо, дори е наложително да се подготвим и да побързаме, защото влизането в ИРМ-2 веднъж завинаги затваря въпроса за валутния риск. Просто защото премахва валутния риск и укрепва стабилността на финаносвата система.
Д-р Йоаким Каламарис, преподавател по икономика: В Гърция утрои цените, заплатите намаляха
- По-добре ли щеше да бъде за България, ако към днешна дата бяхме въвели еврото, г-н Каламарис?
- Мисля,че един референдум би помогнал по този въпрос, но след като българският народ е информиран достатъчно от институциите относно дилемата евро или лева.
- Как това щеше да се отрази на бизнеса?
- Тук е относително, на българския и балканския бизнес националната валута помага, за западния ще е началото на икономическата им хегемония тук.
- Припомнете накратко какво се случи в Гърция, когато се въведе еврото? С цени, инфлация, лихви?
- Давам ви реален пример, без да е акт за евтина демагогия или манипулация на вашите читатели: В Гърция с 1000 драхми и с основно месечно възнаграждение от 170 000 драхми през 1999 г.: американски цигари - 400 драхми, баница - 100 драхми, кафе Frappe: 450 драхми, малка бутилка вода- 50 драхми. Днес, същите продукти струват: американски цигари - 4,50 евро, баница - 1.8 евро, кафе Frappe- 3 евро,малка бутилка вода - 0.50 евро. Т.е.днес общо 9,9 евро, или 3250 драхми, с основно месечно възнаграждение от 480 евро. Т.е. около 163 000 драхми повече от 1999 г.. (Гърция стана член на еврозоната при валутен курс от 340.75 драхми за евро- бел.ред.)
- Сметката показва...
- Само 14 години по-късно, стандартът на живота се е утроил и три пъти месечното възнаграждение се е намалило. Направете си сами извод.