С Доц. Сергей Игнатов министър на образованието, младежта и науката , разговаря ЯРОСЛАВА ПРОХАЗКОВА
- Г-н министър, обогати ли се колекцията ви от бисери в учебниците, след като обявихте, че заради неточности, грешки и смешки те ще се пренаписват?
- Те ще бъдат пренаписвани и заради новия закон за средното образование, който в понеделник в топъл вид ми представиха.
Държавните изисквания не казват да има глупости. Очевидно по цялата верига контролът е бил занижен, щом се стига до такива жалки неща. Мисля, че в читанката за 1-и клас видях стихотворението “На риболов”. Не съм много музикален, но там се питаше какво ще се получи, ако се смени припевът от “тарам-тарам-тарам” на “тарам-тирирам- тирирам”. И ти се чудиш!
Проблемът е, че човек, като пише, обикновено е подвластен на това, с което се занимава в момента, на това, което го вълнува или на скандалите вкъщи. И резултатът се стоварва на главите на деца, родители и на нас. Защото отговорността е наша. Голяма част от хората в министерството, които се занимаваха с учебници, вече не са на работа от вчера. Всъщност закрихме дирекцията и я преструктурираме В новия закон е заложена система, която налага разработване на нови учебни планове. Ще имаме нови държавни образователни стандарти. Проблемът е, че тази промяна изисква технологичен срок за изпълнение в рамките на 3-4 г.
- Кога реално ще е готов законът?
- Започваме голямо обществено обсъждане. Ще трябва да поработим поне още 2-3 седмици с депутатите от комисията по образование. Важно е да се акумулира обществена енергия. Ще се срещнем с родителските асоциации и синдикатите, с медиите. След Великден ще бъде организирана първата кръгла маса “Българското училище в XXI век” и почваме цикъл. Дискусията ще върви и във виртуалното пространство. Амбицията ми е до края на парламентарната сесия законът да бъде приет. Ако депутатите не успеят, ще направим поправка в действащия, за да уредим 2-годишната подготовка преди 1-и клас и целодневната организация на учебния ден. Има родители, които не искат децата им да ходят на училище на 5-6 години. Затова засега няма да има задължителен характер. Искаме акцентът да е върху малцинствата, чийто майчин език не е български. Трябва да се погрижим за тях, за да владеят на определено ниво езика и да започне пътуването в училището.
- Кои са другите акценти от закона?
- Най-хубавото е, че законът е рамков, а не подробен кодекс. Така мисля, че ще има по-дълготрайно приложение. В центъра е детето. Майките ще са доволни, че от 1-и до 3-и клас няма да се поставят оценки в числово изражение. От 1-и до 4-и клас пък детето не повтаря класа. Където е нужно, ще се осигуряват допълнителни занимания. Заложено е да бъдат подкрепени децата със специални образователни потребности, както и развитието на даровитите деца. След като основното конституционно право е да се осигури образование до 16 години, т.е. до 10-и клас, законът предоставя възможност в по-малките населени места да се разкрият училища до 10-и клас. Даваме възможност за по-голям избор и профилиране в 11-и и 12-и клас.
- Предвидихте ли мерки за затягане на дисциплината?
- Класният ръководител ще дава информация за развитието на детето. Всеки учител в края на срока и в края на годината, освен че ще оценява постиженията, ще поставя оценка и за поведение. Скалата е 3-степенна - нуждае се от подобрение, добро и похвално. Целта е при тези възпитателни мерки в никакъв случай да не се унижава достойнството на ученика. Разказаха ми за случка в елитно училище. Деца хванали едно кученце и с хирургически инструменти го одрали живо. Заснели всичко с мобилен телефон и почнали да продават клипа. Мерки за дисциплиниране са необходими. Имаме например ограничаване на участието в училищна дейност. И на мен ми е прилагана такава мярка, като бях ученик. Не ме допуснаха до пролетния бал в 3-и клас, защото бях забравил да реша някакви задачи по математика.
Като приоритет в закона сме извели и квалификацията на педагозите. Тя придобива задължителен характер. Директорите ежегодно ще се оценяват.
- От кого?
- Създава се национален инспекторат по образованието, независим орган към министъра. Той анализира качеството на образователната среда, резултатите на учениците, подготовката на учителите и качеството на управлението. Когато заработи системата, всеки участник в образователния процес ще получава на мейла си своите резултати.
Разширяваме правомощията на училищното настоятелство. То приема стратегия за развитие на училището, прави проект на бюджета, отчет за изпълнението на бюджета. Запазват се делегираните бюджети. За български ще се считат и училищата към дипломатически консулски представителства.
- 2,5 часа стигат ли за тежкия изпит след 7-и клас?
- Мисля, че са достатъчни. Горките деца! Това за тях е голямо натоварване.
- Някои родители забелязаха неточности в задачите по математика, какво смятат вашите експерти?
- Няма неточности. Родителите не са преценили, че годината не е приключила и тепърва има още материал за усвояване. Всичко ще мине по няколко пъти през главите на учениците. Не бива да се притесняват.
- Подготвяте и закона за висше образование, как така вузовете от 51 ще станат само 40?
- България има 11 колежа. Световният опит показва, че колежите са част от структурите на университетите. Проектът предвижда колежите да се свържат с университети, с които имат сходна предметна област. Хубавото е, че ще имат общ преподавателски и научен състав. През първата и втората година на обучение могат да имат общи курсове. Това обаче няма да мине лесно. Вече усещам в пространството напрежение. В близките години ще започне уедряване на университетските структури. Университети с общ предмет вероятно ще започнат да се съединяват. И не по заповед на министъра. Едната причина е демографската криза, от друга страна, ще се намалят разходите за администрация.
- Ще има ли рейтинг на университети?
- Да, ще има три варианта. Националната агенция по акредитация ще оценява по 10-степенна скала. Университетите с оценка над 8 получават максималната акредитация за 6-годишен период. Искаме това да е обвързано с коефициент на финансирането. По този начин ще отделим гръбнака на българското образование. Другият рейтинг ще ориентира потребителите на образованието. Да може като кликне в компютъра завършващ ученик на базата на исканията, да си избере университет. Третото, което ще започне през април, е, че чуждестранна агенция по 3-4 пункта ще оцени българските университети главно по научния им потенциал и реализацията на техните възпитаници. И вече финансирането няма да е на калпак.
- Май депутатите се успокоиха, че големият доктор мина?
- Той остана като мартеничка, не участва в кариерното развитие. Ако си голям доктор, не можеш да станеш доцент.
- Творението на Сталин, както наричате ВАК, си отива, какво ще промени това?
- Ще има по-голяма автономия, няма да има унификация на университетите. Ще има висши училища с тежки и с по-леки процедури. Тогава ще си проличи кой кой е. Най-важното е, че вече не си държавният професор, а професор от еди-кой си университет. Така се създава облик на институцията.
- Ясна ли е съдбата на БАН, ръководството предложи промени за сливане на институти, което май не ви удовлетвори?
- Не само мен. Те не предлагат друго, освен затягане на дисциплината. Свръхцентрализацията видяхме до какво доведе. Сливането на институти създава само конфликти, те са се хванали за гушите. Живеят в едно нервно напрежение. Ще видим какво ще предложат.
- Като основател на египтологията в България трябва да се гордеете, че страната ни има своя база в Кайро, как го постигнахте?
- 20 г. водя преговори. Имаме база, но трябва да я ремонтираме. Надявам се тази година да сложим и табелката "Български институт по египтология".
CV
Роден на 6 август 1960 г. във Видин
Завършил египтология в Ленинградския държавен университет
През 1994 г. става доктор на Санктпетербургския държавен университет
Основател на египтологията в България
Специализирал в Оксфорд
Специалист по древноизточни езици
Доктор на историческите науки от юни 2009 г.
Заместник-министър на образованието от август 2009 г., а от 19 ноември м.г. е избран за министър