Лиляна Кайкова
- През какво минахте през тези 22 години, докато спечелите делото за картините на Златю Бояджиев?
Цена: Преди години предоставихме картините на дядо ми за участие в изложба в Пловдив. Имахме разговор да участват в още няколко изложби, но след това те не ги върнаха. Баща ми започна да ги търси, но тъй като той беше малко по-емоционален, говореше по-рязко и това не се харесваше. Губеше позиции, институциите използваха неговата невъздържаност и не можа да получи картините.
Златин: Беше тягостно. Лично аз се занимавам с делото от 2007 г. 22 г. са доста време, но успяхме да се преборим. Много колеги се интересуваха от развитието на делото. Това натоварва човек допълнително, особено когато смята, че има право да бъде печелившата страна. А отношението на държавните институции е излишно да се коментира.
- Какво беше обяснението тогава, което ви се даде като причина тези картини да останат?
Ц.: Причината беше, че нямаше документ. Но и те нямаха писмено доказателство, че сме ги оставили при тях. Картините не бяха продадени, нито бяха гостуваща колекция. Имахме само устна уговорка да участват в още няколко изложби, но
не ги върнаха и тогава се започна борбата
Стигнахме дотам, че баща ми разбра, че единственият начин да си ги вземе е чрез съд. Стартираха се едни безкрайни дела. За съжаление, баща ми почина на 28 август миналата година и не можа да доживее успешния край.
Чета в интернет какво е отношението на хората към нашия случай. Едни казват да се върнат на близките, а други твърдят, че картините на дядо ми са национално богатство и нямат работа при нас. Но никой няма право да разполага със собствеността, която ни се полага по закон.
Какви са спомените за знаменития художник на наследниците му, четете в новия брой на в. "168 часа"