ДА, щеше да има голяма като ледено торнадо изненада във вторник през нощта, но това само при положение, че Бразилия беше отстранила Германия.
Да, топката е кръгла и няма значка, че от едната част на полето стои най-развитата европейска страна, а от другата - съшитата с бели конци и разтърсвана от икономически и социални противоречия бедна Бразилия. Кръгла, кръгла, но и тази “Бразука” се търкаля по терените благодарение на немската техническа мисъл и е направена в почти космическите лаборатории на “Адидас”.
Защо обаче толкова сериозно катастрофира красотата във вторник през нощта? Защо латино осиновителите на най-великата игра бяха
бледи сенки
на дедите
си Пеле
и Гаринча?
Сигурно има много отговори за “чудото от Бело Оризонте”, но и животът, и футболът имат своите емоционални и дори икономически обяснения. Колкото и да не им се вярваше на страдащите по трибуните, нямаше начин те да победят, просто нямаше как. И точно защото обяснението на това 7 на 1 е колкото спортно-техническо, толкова и духовно-манталитетно.
В ролята ми на страничен и даже леко придремващ особено през второто полувреме наблюдател не мога да не споделя няколко съществени извода.
Откъм футболната страна: през цялото време имах чувството, че гледам “Челси” – “Байерн”, които се разминаха тази година в Шампионската лига. Цяла година Жозе Моуриньо ни къса нервите на нас, феновете на “Челси”, но дори и той не би изкарал такава артистична смес да играе срещу Германия. Големият Фил нещо си беше пийнал, може би беше замаян от всеобщата еуфория, но на терена наистина не играят пичовете, които жонглират с портокалите на Копакабана, нито Жизел Бюндхен и сие. На терена се играе футбол, една такава игра с 11 човека и както вече споменахме - 1 кръгла топка.
Жозе никога не би взел Майкон, вярно, че с него спечели Шампионската лига с “Интер” срещу същия този “Байерн”, но оттогава минаха 4 години и Майкон, освен че одъртя, върти едни и същи номера. И това при положение, че отдясно имаш кучето Дани Алвеш. Да, кучето мина на банани в последно време, но си остава най-бесният десен халф в света. После другите комици – Фред?! Адашът му Флинтстоун щеше да играе по-добре от него, макар и с прийоми от каменната ера.
Абе, хора, какво става с “десетката на Бразилия”?
Като деца
боготворяхме този
митичен номер
и заради Пеле, и заради другите след него. Сега този непомирисвал бръснарско ножче Оскар какви ги върши? Какво може да измисли той като архитектура на играта, аз съм поразен...
Отзад артистичност до артистичност – Давид Луиш тича накъдето го повеят вятърът и голямото му сърце, Данте направо беше в най-прочутата книга на другия Данте, Алигиери...
Неймарчо поне се отърва навреме от срама...
Е, няма как тази смеска да бие Германия. Няма как да стане, защото и тук има логика.
Да, определено Бразилия беше много зле, а не Германия да е била уникално силна. Клозе си влезе в историята, другите влязоха на финала. Без да блестят, може би само непробиваемият хер Нойер на вратата.
Германия би с класа, стил и манталитет. Дали беше Германия на Хицфелд и Гуардиола, или Германия на Йоги Льоф, не се знае докрай, но това и няма голямо значение. Важното е, че тази страна продължава да е сърцето на Европа, а и на света. След нацизма и разрушената си страна тези хора намериха начин да станат на крака и страната им 70 години по-късно да е пример за толерантност, половината в отбора им да са поляци и тъмнокожи. Германия спаси и Гърция преди две години и показа, че е истински партньор и приятел. И макар че се шегуват и роптаят срещу Меркел, гърците продължават да си купуват мерцедеси.
И неслучайно
Меркел кацна
вместо
Христос горе
на Корковадо
Футболът, макар и игра за ритнитопковци продължава да крие голямата си магия – как стават тия работи, как очакваш 1 на мъка, а то става 7 на голяма мъка.
Затова и ще продължаваме да гледаме и да анализираме в прекрасните “хубави хоризонти” пред нас. Макар и придремващи...
И понеже у нас активно се говори за богати и бедни, как богатите прецаквали бедните, дали въобще да се ходи на работа и дали този гаден капитализъм е нужният ни строй, за да се подреди обществото ни, този мач може да ни послужи като нагледна картинка кой какво и защо. От една страна, красотата (бразилската) играеше разхвърляно, на моменти, всеки тичаше там, където си иска - демек положението беше - “всеки разбира от всичко”- преведено на социален език - водопроводчикът се качи на сцената да изнесе театрален монолог, жичкаджията се нахвърли на счетоводните книги.
И от другата страна немците, всеки от които си играеше в своя “офис”, в своята квартална градинка. Играеше така, както е учен и научен, така, както трябва. Да, естествено, че може артистично да отскочиш до съседа или дори до съседката през три преки, но стане ли навик, разруши ли се общественият пъзел - всичко отива по дяволите или ситуацията става “Бразил, Бразил, ти си голям резил!”