МАРГАРИТА ПЕТКОВА
Човешко е да се греши, но система като БДЖ
трябва да е предпазена от подобни грешки
В ТРЕСЯЩАТА се от проблеми, политически надмогвания, лекарски стачки и природни стихии държава сякаш като поредно показно явление един влак дерайлира. В ужасния буквален смисъл. Отне един човешки живот, нанесе физически травми на 14 души и психически поражения на 160. Моите съболезнования към семейството на загиналия машинист, въпреки че всичките думи на света няма да утешат едно 6-годишно дете, няма да съхранят образа на бащата в паметта на другото, 3-годишно, няма да им върнат родителя. Нито сина - на неговите родители. Такъв е животът, ще кажете.
Безспорно.
Но какво доведе до тази катастрофа? Води се следствие, изясняват се обстоятелствата. И накрая ще излезе виновен този, който е карал влака. По последни сведения не е титулярят, а неговият помощник. Но на загиналия пак може да бъде вменена вина - по каква причина е оставил поверената му композиция в ръцете на колегата си. И тъй като няма как да отговори на този въпрос, контрата... знаем за контрата. Не влияя нито на разследващите органи, нито на общественото мнение. Разсъждавам си. Докато още не е забранено.
Какво ме навежда на тези мисли? Житейският опит. Този, който имате и всички вие. Ето ви факти. Катастрофата става в участък, ремонтиран съвсем наскоро. Точно при стрелките за влизане в гарата. И машинистът, и помощник-машинистът са с достатъчно стаж, с отлична трудова характеристика. Атмосферните условия са прекрасни - ни дъжд, ни буря, ни адска жега.
Какво обаче може да доведе до точно такава катастрофа, това е главният въпрос. Без да съм експерт - три неща.
Несъобразена скорост. Неправилно преместване на стрелките. Липсващи или повредени части от релсовия път. Казахме, че пътят е прясно ремонтиран, така че последното може да отпадне? Не мисля. Сефте да чувате за набезите на един известен контингент, дето си отвинтва болтове, траверси и релси като стой, та гледай? Не, нали? Защо да изключваме тогава причината "неизправност по трасето".
А мигар е невъзможно началник-гарата или стрелочникът, или този, на когото му е това работата, по невнимание да е объркал преместването на стрелките или да се е предоверил на автоматиката? Възможно е. Човешко е да се греши. Нали? Ето затова са експертизите и вещите лица - за да няма без вина виновни или невинни без доказване на противното. Дебело подчертавам - не обвинявам, не подстрекавам, не насаждам внушения. Разсъждавам.
Може би някои от вас помнят зловещата катастрофа на гара Казичене през 1992 г. Тогава войничетата от Строителни войски цяло денонощие вадеха трупове и затрупани от вагоните на експреса "Слънчев бряг", който се вряза в товарна композиция. След дълго протаканите дела така и не се разбра подаден ли е правилен сигнал, видял ли го е който трябва, бил ли е на мястото си...
Повтарям - не намеквам дори за умисъл, не си го и помислям, просто не изключвам човешкия фактор. А може и техниката да е била неизправна, случва се и с най-надеждната техника. Нали?
И опираме до първата и вече лансирана вероятност - виновен е машинистът. Превишил е скоростта. Карал е със 100 км/ч. Тъъъй. Като забележка въпросният релсов път № 8 предполага скорост до 130 км/ч, дори е една от отсечките за изпитание на надеждността на влаковете. Въпреки това в района на гарата се преминава с 40 км. Ако машинистът е пришпорил локомотива със 100 км, при положение че не съществуват гореизложените от мен предположения, влакът просто щеше да прелети покрай Калояновец като покрай малка гара. Тезата това да е обаче причината за катастрофата е опровергана от охранителна камера.
Лекарите от старозагорската болница опровергават и другата лансирана версия - за здравословна криза, вследствие на която човекът в кабината не е могъл да реагира адекватно.
А дереджето на БДЖ в последниите години го знаем всички. Кризата там е дълбока, по-дълбока от празните джобове на жепейците. Тук-там биде позакърпена, тук-там бе сложена на командно дишане, но не можеш да кажеш на болното здраво. Как от най-надеждния транспорт железопътният се превърна в рисков, ей това ме интересува.
Защото съм чувала мнения, че вече е старомодно да се придвижваме с влакове. Хайде, бе! Що не питате японците! Ама японският министър при такъв инцидент не само на третата минута да си е хвърлил оставката, ами и ритуално сепуко да си е направил. При нас хвърляме обвинения към всеки предшественик и ритуално правим обещания, че въпреки всичко ще останем на поста си.
Нищо лично, ама имам усещането, че когато цялото правителство подаде оставка, министърът на транспорта ще седи стоически в локомотива на министерството си. И ще продължава да надува свирката. Изпуснах и аз парата, че много ми се насъбра. Както на целокупния ни народ. Нали?
Защото е по-лесно да изпускаме парата през свирката, вместо да я впрегнем да върти колелата. Стар виц, но, за съжаление, не му минава времето. Затова ли все черни влакове се композират по нашите земи? За разлика от веселата песничка, която си припяваме на мили семейни тържества или в тежки приятелски компании, тези композиции вият на умряло. Кой ще ги спре?