Предложенията на БНБ за решения по проблема с КТБ предизвикаха полярни реакции и сред партиите, и в обществото. Партийните лидери не постигнаха съгласие за специален закон за КТБ. Сред икономистите започна спор дали е правилно да се гарантират влоговете в КТБ над законово регламентираните 100 000 евро. Вижте на 15-а стр. аргументите на експерти.
"Всеки, който си слага парите в банка, е длъжен да познава законодателството на собствената си държава. А по неговите правила държавата, т.е. всички данъкоплатци, гарантира депозити на едно лице в банка до 100 хил. евро. Това означава, че ако имате много депозити, но те са в една банка, се сумират всичките, за да се види дали са 100 000. Но ако имате депозити в различни банки, или примерно всеки в семейството ви - съпругата ви или съпругът ви, дъщеря ви или синът ви, имат отделен депозит, тогава всеки един се гледа отделно. А ако един човек има 100 000 тук, 100 000 в друга банка и още толкова в трета, четвърта и т.н., всичките са гарантирани. Идеята е
да не се слагат всички яйца в една кошница, което поначало е разумна идея в банковата система.
В случая с КТБ обаче, където гарантираните влогове са повече, отколкото са парите във фонда за гарантиране на депозитите, държавната гаранция продължава да стои. И ако във фонда парите не достигат, държавата може да емитира държавни ценни книжа, за да поеме дълг.
В случая с КТБ въпросът е дали ние, данъкоплатците, т.е. държавата, да гарантираме и депозити над гарантирания лимит от 100 000 евро. Аз лично съм противник на тази идея. Но с известно условие - ако някой от депозантите е примерно пенсионен фонд, друга банка, който, ако си загуби парите, има опасност да се получи верижен ефект
в цялата банкова система. Подобни случаи би трябвало да се преразгледат дали не трябва да се гарантират в интерес на общата стабилност.
За физически лица с депозити над 100 хил. евро обаче не е нито целесъобразно, нито справедливо да бъдат гарантирани от данъкоплатците. Причините са няколко.
Първо, идеята е, че онзи, който държи много пари в банка - физическо лице или фирма, и избира къде да ги вложи, е сравнително богат човек, с ресурси, с възможности. Нека тогава да следи и внимава какво става със съответната банка.
Ако и техните пари се окажат сигурни, губят стимул, ако видят рисково поведение на банката, да го санкционират чрез изтегляне на парите си. Затова горницата над тези 100 000 трябва да пази този стимул, да намалява общата рисковост на банковата система.
Вторият аргумент е от гледна точка на това какво в обществото е справедливо и какво не. За да има човек над 100 000 евро (български пенсионер би живял с тях над 15 г.), значи принадлежи към богатата прослойка от 1 до 5% от населението на България. Ако се окаже, че тези 3,5 млрд. на КТБ, които нямат кредитен портфейл, са лоши кредити, тогава цялата сметка за тази горница над гарантирания минимум ще се поеме от общия данъкоплатец. А това означава всички българи, които плащат ДДС, включително и пенсионерът, който си купува киселото мляко. И какво? Значи тези пари ще отидат, за да се гарантират депозитите на богати персони с над 100 хиляди евро или над 200 000 лв. в банката?!? Звучи безкрайно несправедливо, при положение, че законодателят не е предвидил такава възможност, а тази е извънредна.
Аз лично съм привърженик на идеята горницата над гарантирания минимум да си остане в "лошата" банка КТБ (както е в сценария - а "Креди Агрикол" е "добрата" - б. а.) И ако сега оторизираните лица казват, че в "Креди Агрикол" отиват всички депозити, аз предлагам там да отидат само гарантираните. Останалите да останат в КТБ, а ако и когато постъпят обслужвания на кредити от тези 3,5 млрд., за които не знаем какви са, тези депозити да се покриват. Досещате се, че така богатите и влиятелни хора в България, ще имат много силен интерес да висят на врата на всички кредитополучатели на КТБ да си обслужват кредитите, което също не е лошо.
Някои аргументират идеята всички депозити да бъдат гарантирани с пример, че така били направили в Германия, Ирландия. Да, но там бяха ударени от световната финансова криза и някои банки се оказаха с проблеми не защото там са правени зулуми, а защото са купили книжа, за които им е било казано, че са от възможно най-високо качество, а те са били нискокачествени, за което самите банки нямат вина. Докато в България имаме една банка, която съвсем сигурно се държи приключенски. В нея, ако депозитът ти е над гаранцията, получаваш по-висок лихвен процент и самата банка изрично се стреми да привлече към себе си тъкмо такива депозити. Е, това не е ситуацията на Германия, Испания и Ирландия. И в този случай алчността трябва да бъде санкционирана.