Неговото име е Николай Тевекелийски. Представяте ли си колко пъти американците изкълчват езика си, докато го произнесат? После трябва и да го запомнят. Но им се налага.
През 2012 г. българинът получава наградата "Мениджър на годината" от престижната хотелска верига "Хилтън". А в момента е генерален директор на "Риц-Карлтън" в град Аспен, Колорадо, САЩ - един от най-престижните петзвездни частни хотели в света.
Николай Тевекелийски е роден в София само преди 31 години, но вече има впечатляваща кариера в хотелската индустрия. Избора на професията прави абсолютно сам. Първоначално учи в Италия, където родителите му заминават по бизнес дела. Освен че научава италиански език, е впечатлен от блясъка на луксозните хотели, които посещава с родителите си, и "те ме пленяваха и запалваха искри в очите ми".
Когато става на 16, Николай се връща сам в София и записва Първа частна английска гимназия. Живее с баба си и е напълно самостоятелен. Пътуванията и запознанствата с други страни, култури и хора страстно го вълнуват от малък. Като ученик внимателно изчита всякакви образователни програми в специализираните списания и интернет, обмисля ги, анализира ги и убедено стига до извода, че "хотелиерството е онова нещо, което пали пламъка в очите и душата ми".
През 2000 г. Николай завършва гимназията и преминава в нова лична ера, която стартира в нов континент. Заминава да учи мениджмънт на хотели и туризъм в колежа "Сизър Риц" (Cesar Ritz College), но в САЩ, защото швейцарският колеж отваря кампуси в Америка и в Сидни, Австралия. Николай постъпва в "кокетен малък университет" в гр. Уошингтън, щат Кънектикът. Успява да спечели и стипендия.
Там изживява своята
"точка на пречупване"
Всичко е ново - нов език, нови хора, нова храна, нови приятели (от цял свят), нови преподаватели, нова система на образование. Някои от колежаните не издържат и напускат, включително и няколко българи.
Николай мобилизира цялата си воля: "Точката на пречупване е да се разградиш от това, което си, и да се съставиш отново в едно съвсем различно общество. Изключително труден момент! Мисля, че успях, защото бях силно мотивиран..."
Кампусът е изолиран от града, но с всичко необходимо в него, което да подготви възпитаниците си не само в професията, но и в живота.
"В кампуса имах страшно много приятели - студенти и лектори. Някои от преподавателите ме каниха на вечеря у тях, при техните семейства. Винаги съм се стремял да се обграждам с хора, които могат да ме научат на нещо - житейски, професионално, културно", казва Ники. Българският му е с лек американски акцент.
Обяснява ми, че
след 13 години
в САЩ вече мисли
на английски
След като се дипломира, Тевекелийски тръгва към втората спирка на своята американска мечта. И тя се оказва в щата Аризона. Като при героя на Кустурица в "Аризонска мечта", който преминава от детството към съзряването и това е разказано с присмехулния патос на режисьора.
При Николай е съвсем сериозно. Той попада в прекрасен хотел с 4 звезди, басейни и всички други екстри на лукса. Но ако излезе от този рай, си е направо в пустинята. Град Тусън в Аризона е на границата с Мексико. "Реших, че имам две възможности - признава Николай. - Или да кажа, че не ми харесва и да се върна като победен, или да направя своята следваща точка на пречупване и да взема най-доброто в създалата се ситуация..."
Избира втората възможност. Защото като човек, който упорито преследва американската си мечта, гледа към далечни дестинации. В Аризона българинът изкарва година и половина. Сменя различни позиции в ресторанта - сервитьор, барман, отговорник за банкети - всичко свързано с хранителната индустрия в хотелиерството. И внимателно попива всеки важен детайл, подробност и тънкост от професията.
Поканен е в един от изключително ексклузивните петзвездни хотели в гр. Аспен, щата Колорадо. Хотелът се казва The St.Regis Resort Aspen. Аспен е нещо като нашето Банско, но... с доста по-мащабни размери. Започва като главен мениджър на хранителната част на хотела. Има възможност да обгрижва и да се запознае с някои от най-известните хора в света. Включително и с Бил Клинтън, който е слязъл от президентската власт и обикаля света като скъпоплатен лектор.
В грижата си за абсолютната сигурност на Клинтън охраната му доста се престарава. "Стигна се до момент, когато трябваше да се намеся и да ги спра. Бодигардовете се опитаха да навлязат твърде много в личните пространства на персонала, караха ги да подписват някакви документи от личен характер. Много е важно в такива моменти да защитиш честта и достойнството на екипа си", обяснява Николай.
След време двамата с Клинтън се срещат в хотел "Риц Карлтън" и тогава се запознават. Президентът го кани на вечеря в апартамента си и накрая му признава: "Бил съм в изключително много хотели и бизнес организации, но това, което сте създали тук, е възхитително."
Когато разбира, че Николай е българин, президентът добавя: "Българите сте много гостоприемен народ".
Следващата спирка
на амбициозния
българин е Маями
И то не къде да е, а в хотел на веригата "Хилтън" във Форт Лодърдейл. Хотелът е с доста слаби показатели и през първите шест месеца Николай работи само с по един ден почивка. Прави доста промени и завършват годината с 92 процента печалба. Така през 2010 г. хотелът печели наградата за най-добър в цялата компания.
Местят го на нова позиция - да отговаря за хотелската част. Със собствено ноу-хау, което тук няма да издавам, Николай така успява да мотивира рецепционистите при предлагане на стаи и продажба на пакети, че вдига приходите със 7% и докарва 4,5 млн. долара. Така успява да се докаже на две различни позиции и през 2012 г. печели наградата за мениджър на годината в "Хилтън".
Следващата покана за работа е като втори човек в управлението на хотел в Напа Вали, Калифорния. Сградата, купена от нови собственици, е позанемарена, но наоколо има чудесни голф игрища и над 350 винарни. Николай впряга целия този чар в едно и след успешен мениджмънт повишава приходите с 10%.
Собствениците, които са купили хотела за 25 милиона, веднага го продават за 60! Новите искат Николай да съкрати персонала с 45 на сто. Той знае, че това не е най-голямата му сила, и напуска.
И се връща отново в Аспен. Поканен е да поеме организацията на частен клуб "Риц Карлтън".
Членове му са само
световни
знаменитости,
85 на сто от тях имат частни самолети. Според договора си Николай няма право да споменава имена, но ми разказа как един от членовете на клуба веднъж го разходил със самолета си до Сан Франциско - просто да разгледат художествена изложба.
Друг връх в кариерата на Тевекелийски се нарича частен клуб "Ориндж каунти" в едноименния "квартал на богатите". Почти всички звезди на Холивуд, които живеят в близките Малибу и Бевърли Хилс, ходят в този клуб...
Тук би трябвало да сложим точката на американската мечта на Николай Тевекелийски. Но не можем да го направим. Защото той вече работи за българската си мечта. Като начало да я наречем "Космополитън груп" - инвестиционна компания за недвижимо имущество. Тя е базирана в Лас Вегас, Николай е неин главен мениджър и вицепрезидент.
Идеята е "Космополитън груп" да развива бизнес и в България. Николай смята, че в родината вече са се завърнали много образовали се на Запад млади хора, на които ще може да разчита. Иска да успее и в новия бизнес и да осигури стипендии за кадърни млади хора от следващите поколения, които да се изучат в престижни колежи и университети и да сбъднат своите мечти. "Искам да имат моята съдба и моя шанс и ще помогна това да им се случи. Защото това ще ме прави щастлив", казва Николай.
А как все пак американците произнасят фамилията му Тевекелийски? Трудно, много трудно. Затова той им предлага да го наричат просто Николай. Не американското Ник, а българското и славянско Николай. Когато хората от персонала го наричали мистър Николай, той им казвал: "Оставете "мистър" и всичко ще е наред..."