* Ще пиша до момента, в който започна да се копирам, обещава си авторката на девет романа Людмила Филипова
Писателката Людмила Филипова не е завършила литература, нито история, а икономика в УНСС. След това защитава магистърска степен в американския City University. По същото време завършва програма по творческо писане в Оксфорд. Работи в областта на медиите, PR и маркетинга, преди да се насочи към писателската кариера. Това не й пречи вече да е автор на девет романа. Книгите й са превеждани на английски, руски, сръбски, гръцки и турски и спокойно могат да се определят като бестселъри у нас и в чужбина. По романа й "Мастиленият лабиринт" световен канал заснема документален филм. По други три от книгите й се подготвят международни филмови продукции. Английското издание на "Антихтонът на Данте", пуснато в началото на годината, е първото от български автор с премиера на престижния Лондонски панаир на книгата. Людмила има много международни литературни отличия.
- Винаги ли задълбаваш в проучвания, преди да застанеш пред компютъра?
- Да, правя предварителна и сериозна подготовка. Искам тезите, които разискват героите ми, да са подплатени с информация. Харесвам в книгата да има нещо, което да те учи, впечатлява, изненадва. Не искам да сменям писането с никакви други занимания. Но съм си обещала, че ще пиша до момента, в който не започна да копирам сама себе си. И друго - слагам точка на романите, усетя ли, че започвам да досаждам на читателя.
- Тогава може би ще продължиш в киното? Вече имаш опит...
- Да, снимала съм се в "Куче в чекмедже" през 1982 г., "Денят не си личи по заранта" - 1984-та, година по-късно - "Търси се съпруг за мама". Не мисля обаче, че блестя с актьорски качества. Интересно и симпатично ми е, че си представят главната героиня тъкмо като мен. Аз нямам амбиции да играя. А досегашните ми киноизяви бяха в детските години. Живеех в блок на кинодейци, пълен с режисьори. За първи път ме покани Неделчо Чернев, който ме извика на кастинг. Следваха още 4 роли.
- Повечето млади съвременни писателки предпочитат теми, свързани с днешния ден. Ти защо избра историята?
- Досега съм писала и за съвремие, и за бъдеще, и за минало. Не епохата е важна, а посланието, добрата история, темата, близостта с читателя. Събирането на факти и написването на роман при мен е паралелен процес. Той отне 3 години за "Войната на буквите". Нямало е ден, в който да не работя по него, освен при пътуването ми до Африка. Данните намирам на първо място по артефактите и местата, за които пиша, в старобългарската литература от IX и X век, в твърде дебелите книги по история, в музеи и библиотеки, в разговори със специалисти и пътувания из България, Истанбул, Гърция, Украйна, Сърбия.
- За първи път навлизаш в дебрите на българската история. Защо избра тъкмо този период?
- Всъщност, не е за първи път. Описала съм вече най-новата ни история в "Анатомия на илюзиите", също много от времето и тайните на траки и прототраки в "Мастиления лабиринт" и "Антихтонът на Данте". "Войната на буквите" обаче е първият ми изцяло исторически роман.
- Защо твоите романи са "дебели"? Никога ли не си се пробвала в някоя по-кратка форма?
- Разбира се, че съм пробвала. Наскоро излезе най-краткият роман, писан поне в България. Това е осмата ми творба. Нарича се "Където се раждат ангелите". Дебели са романите, чиято история и мисия го изисква.
Галина НИФОРУ, енолог: Мина времето на евтино и скапано вино
* Пробиваме на огромния китайски и американски пазар въпреки държавата, гневи се председателката на асоциацията на износителите
Галина Нифору е енолог и консултант в областта на производството, маркетинга и търговията с вино, председател на Българската асоциация на износителите на вино, създател и изпълнителен директор на Балканския винен конкурс и фестивал - BIWC, който тази година имаше своето трето издание в София. Фестивалът премина под мотото "Местните сортове - съкровищницата на Балканите" с участието на 10 държави и 45 изби, представили в състезанието близо 400 вина. Догодина участието ще е още по-голямо, защото искат да се присъединят и изби от Австрия и Молдова. Другите балкански страни също кандидатстват да бъдат домакини на набиращия скорост винен форум, което показва, че макар и бавно винената общност узрява, че е дошло време балканските вина, вместо да се конкурират помежду си, да излязат на световните пазари с единен бранд, който да бъде разпознаван и търсен от потребителите във всички страни.
- Г-жо Нифору, вярвате ли, че ние, балканците, можем да надмогнем максимата си: "Спасявай се поединично", и да атакуваме световните пазари задружно?
- Когато сме обединени, сме силни. Ако съберем капацитетите на Балканите, излизаме на 5-о място в свeта по винопроизводство, но поотделно сме мънички. Франция например произвежда повече вино от целия Балкански регион. В съзнанието на консуматора по-лесно се обхваща един регион, отколкото десет отделни страни. В условията на съвременния винен пазар не е достатъчно да правиш добро вино. Конкурентноспособността ни днес зависи от умението на производителя да усъвършенства продукта си по-бързо от другия, който се стреми към същото. Ако търсите място, където този процес протича с главозмайваща скорост, това са Балканите!
- Правите ли нещо друго за обединението, освен фестивала?
- Преди 5-6 месеца възникна идея за създаване на Балканска винена камара и след лятото ще започнем по-усилено да говорим по този въпрос с всички наши колеги от балканските страни, защото проблемите и надеждите, които имаме за развитие на този бизнес, са много подобни. Някои сме по-добре поставени поради това, че вече сме в Европейския съюз, но пък други колеги имат много по-голяма помощ от техните държави. Македония например има бюджет от 1 млн. евро за рекламиране и участие в различни международни изложения и престижни събития.
- Все още ли ни свързват с евтино и нискокачествено вино?
- В световен мащаб името на България вече не се свързва с негативния имидж, който имаха нашите вина преди 7-8 години. За този период българското винарство извървя огромни стъпки, инвестираха се много пари в лозя, направиха се изби, в които се чувстваш напълно в Европа, дори в Новия свят. Самият Робърт Паркър, виненият гуру, спомена, че Балканите ще са следващият винен бум, а Тим Аткинс, един от най-известните MW в света, написа за наша малка изба: "Нещата са много променени в България, можете да очаквате невероятни неща от тази страна". Това да го каже човек, на който никой не му е платил, а изразява собственото си мнение, наистина е страхотно! Имам чувството, че в последните години пазарът се отваря, променя се мнението за нашия регион.
И още в "Жълт Труд":
Венета слиза от екран, Азис е културист
Поп певицата Цвети Радойчева изригна:
"Криско е чалгата в хип-хопа"
Родните звезди инвестират в имоти край морето
Куче души за трюфели, намира съкровище
Георги Вазов не си взел рускиня
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В НОВИЯ БРОЙ НА "ЖЪЛТ ТРУД"