Cградата на Корпоративна търговска банка е сред емблематичните в София. Тя е ситуирана на ъгъла на две улици, защото крайъгълен камък е всеки бюджет.
Фасадата е с колонади, балкони и орнаментирана украса. На върха атланти пазят депозитите на клиентите от злонамерени посегателства. Между тях часовник отмерва времето, когато се прибира голямата лихва.
Малцина знаят обаче, че този шедьовър на архитектурата е вдигнат с пари от мащабна финансова далавера. Цитаделата на пл. "Гарибалди" лежи върху чужда валута, потайно абсорбирана от някогашната Българска търговска банка. Това се случва преди едно столетие.
Българската търговска банка е основана през 1895 г. в Русе. По-късно централата е преместена в София с клонове в Пловдив, Варна, Бургас, Търново, Габрово, Лом и другаде.
Банката създава 17 дъщерни предприятия на територията на страната.
Главен директор е Георги Губиделников
Той е завършил право във Франция, член е на Народната партия. Депутатства в пет обикновени и едно Велико народно събрание. Бил е подпредседател на парламента.
Другите водещи фигури в банката са Атанас и Иван Бурови. Братята са от стар финансов сой, още през Възраждането баща им основава банкерско-търговска къща. Бурови също са народняци.
Под ръководството на тези професионалисти БТБ израства като голям финансов център със силно влияние върху политиката на страната.
През 1912 г. тя има уставен капитал 5 000 000 лв., печалбата й за същата година е 407 471, 63 лв. Този баланс я класира на трето място след Балканска банка и Българска генерална банка.
Губиделников и Бурови обаче не са доволни - искат да са първи! Първата световна война им дава златен шанс да го сторят.
През 1915 г., когато цяла Европа воюва, България очаква да прибере в хамбарите най-добрата зърнена реколта от години насам.
Надушило богатия урожай, Съглашението решава да го изкупи,
за да дестабилизира правителството. Вече е ясно, че кабинетът на Васил Радославов ще впрегне страната в колесницата на Централните сили. Германофилите ще се объркат, ако внезапен удар срути продоволствената им политика, кроят Франция, Англия и Русия.
В чужбина са създадени тайни фондове от франкове, лири и рубли. В София пристига емисарят Жан Крюпи и се свързва с опозицията. Със задружни усилия е организирана "търговска фирма", която да изкупи реколтата.
Начело на предприятието застава Фернан дьо Клозиер, представител на парижки банки в столицата. По неговото име скандалният случай влиза в историята като Деклозиерова афера.
Историкът Симеон Дамянов описва съзаклятието:
"Най-важният въпрос, който трябваше да се уреди, засягаше превеждането на сумите, отпуснати от тайните фондове и предназначени за финансиране на търговската дейност на Деклозиер. За целта Ж. Крюпи установи контакт с управителите на Българска търговска банка Георги Губиделников и Иван Буров, които бяха известни и като дейци на Народната партия. Те се ангажираха да финансират мероприятията на Деклозиер, като му превеждат специално отпуснатите от Креди Лионе в Париж и Уестминстър банк в Лондон парични суми."
Мрежа от посредници плъзва из страната и започва да изкупува реколтата. Наетите за целта складове се пълнят главно с жито, но и с ръж, ечемик, овес, просо, царевица и други култури.
Симеон Дамянов сочи, че предлаганите цени са с 25 на сто по-високи от пазарните.
Прекупвачите са авансирани със суми от половин до един милион лева
Още в началото на операцията за тази цел са изхарчени около 40 милиона. Освен комисионата от 4 процента деклозиеровците получават и по 2 лева за всеки 100 килограма закупено зърно. За съвсем явни подкупи пък са изразходвани милион и половина.
"От само себе си се разбира - обобщава Дамянов, - че наред с чисто политическите цели, които си поставяха участниците от българска страна в тази толкова странна организация, далеч не на последно място стоеше и стремежът им за лично обогатяване от огромния гешефт."
Деклозиеровата афера излиза на светло през есента на 1915 г. Случайност помага на властта да открие документи за нечуваната по мащабите си далавера.
Арестувани са 39 банкери, търговци и депутати. От трезорите на БТБ са конфискувани 2 500 000 лв., които банката не успява да укрие.
Другите милиони са изнесени зад граница и депозирани във френски банки.
Процесът срещу деклозиеровците започва през септември 1916 г. Обвинителният акт сочи главната цел на "търговската фирма":
"Тая цел е била да се постави управлението на България в невъзможност свободно да упражни върховната държавна власт в оня решителен момент, когато България е трябвало да си избира окончателно своето място и своето поведение в общоевропейската конфлаграция и да се застави на всяка цена: или да тръгне със силите на Съглашението, или най-малко да бъде поставена пред решителни политически и икономически затруднения и вътрешни сътресения, за да не може да отиде със съюза на Централните сили."
На 21 октомври 1916 г. е произнесена присъда № 1085 на Софийския военнополеви съд. Зад решетките влизат осем стамболовисти и шестима земеделци.
Народняците Георги Губиделников и Иван Буров се измъкват сухи
Спасява ги партийният шеф Теодор Теодоров, който от трибуната на Народно събрание заявява:
"Не борба, не болшинство и меншество, не сваляне и качване на правителства, а разбиране помежду ни за една дейност, която в нищо да не нащърбява правата на парламента и която във всичко да осигурява тържество на закона, тържество на морала в нашата страна - това ние искаме."
Отделно, на ухо и в прав текст, Теодоров уверява Васил Радославов, че неговите хора ще подкрепят външната политика на кабинета.
Губиделников и Буров тичат да целуват ръка на Теодоров. Няма да носят раирани костюми, които по онова време не са в крак с европейската мода.
След Първата световна война хиперинфлация обезценява валутата на победените
В Германия един хляб струва няколко милиона марки. Нашият лев също е обърнат на жълти стотинки. Авоарите на БТБ обаче са в твърдите франкове на победителката Франция. Има и излишък - наследството от Деклозиеровата афера.
За да изчистят паричните знаци от нечистото минало, Губиделников и Бурови решават да ги инвестират в недвижима собственост. Ще вдигнем банка за чудо и приказ, стискат си десниците финансистите еквилибристи.
Проектът е поръчан на Георги Фингов, един от най-талантливите български архитекти. Заедно с още двама колеги Фингов вписва в сградата елементи на сецесион. Този стил вече е отживелица, но напомня за времето на аферата, откъдето идат парите.
Цитаделата на Българската търговска банка е завършена през 1921 г.
Открита е с водосвет и банкет. "Този храм на взаимното доверие ще помогне на целокупния български народ да благоденства хиляда години!", пророкува главният директор Георги Губиделников в празничното си слово.
ГЕНИЙ НА ИЗМАМАТА ИЗМИСЛИ ФИНАНСОВИТЕ ПИРАМИДИ
Aлександър Стависки е проклето име за ужилените от финансови пирамиди. През 30-те години на XX век той открива пирамидалния механизъм за доене на пари от наивници. С този метод геният на измамата смъква 1 милиард франка от лековерни вложители.
"Саша Стависки, наречен Александър, беше крал на Париж, дук на Довил, княз на Кан и император на мошениците", портретува го неговият биограф Пол Ланглоа.
Евреинът Стависки е роден през 1886 г. в украинското село Свободка. Като малък скита със семейството си из Европа, докато намери подслон в Париж. Тук живее в еврейското гето, откъдето излизат или велики люде, или окаяни престъпници.
Съдбата отсъжда на Стависки рядкото съчетание на велик престъпник. Баща му иска да го направи лекар, но той предпочита актьорската професия.„
До Шекспир обаче не стига, изявява таланта си по локалите
По време на Първата световна война, когато у нас кипи Деклозиеровата афера, Саша е в Чуждестранния легион. През 1917 г. се запознава с актрисата Жана Блох. С нейните спестявания отваря кабаре, но скоро прахосва всичко. После захваща търговия с кокаин и морфин. От този занаят трупа пари и начева по-мащабни далавери.
През 1926 г. Стависки е арестуван за мошеничества на сума около 20 милиона франка. Пуснат под гаранция, той не свива знамената, а подготвя удара на живота си. В началото на 1928 г. Саша създава търговското дружество "Алекс". Следващата пролет пък основава "Поземлена компания".
По това време той прави фантастичното откритие, че лековерните виреят край морето. Лапнишараните обичат водата, заключава Стависки и хваща трена за Атлантическото крайбрежие. Отива на Бискайския залив в градчето Байон, което се слави с морския курорт Биариц.
Стависки не се интересува от плажната ивица, а от доверчивостта на местните обитатели. Свързва се с кмета Гара и с някой си Тисие. Тримата уговарят отварянето на Байонска общинска банка.
Саша се бърка с 200 000 франка, за да авансира начинанието. Тисие става директор на банката, Гара оглавява управителния съвет, а конците дърпа Стависки от Париж. През 1931 г. лентата е прерязана и финансовото предприятие започва да набира капитал с ценни книжа. Вложителите получават бонове, чиято стойност на първо време стига 200 милиона франка.
С част от парите Саша продължава градежа на пирамидата. Той открива "Автономна каса за кредитиране на големи международни предприятия". Целта й е да изсмуче нови капитали, с които да поеме плащанията на Байонската банка.
Французинът е по-хитър от българските си колеги, защото не предлага подозрително високи лихви на клиентелата. Облигациите на "Автономната каса" се продават за 965 франка при минимална стойност на книжата 1000. Лихвата е 5,50%, като след 10 години ще се тегли тираж. Тогава срещу всяка облигация притежателите ще получат 1400 франка.
Всичко е нагласено по часовник, но лош късмет разклаща "египетското построение".
През септември 1933 г. едно осигурително дружество иска да осребри в Байонската банка бонове за 8 милиона франка. Основните клиенти на Стависки са куп такива дружества, в които са вложени парите на средните спестители във Франция.
Нищожните 8 милиона разкриват, че хартийките на Саша нямат покритие. Директорът Тисие се оправдава с някаква партида диаманти, която още не била реализирана, и затова банката нямала налични средства.
Зърното на съмнението обаче е посято
и всички вложители хукват да си дирят правата. Тогава Стависки се изпарява. Плъзва слух, че е хванал параход за Венецуела. Други твърдят, че се укрил в Гърция. Полицията го търси в Лисабон и Будапеща.
Саша обаче не минава границата, а отива в селцето Сервоц под фалшивото име Рафаел Пети. Представя се за адвокат от апелативния съд в Париж. Чрез някой си Пигаглио беглецът наема вила "Аржантиер".
"Когато идваше време за хранене, моята жена поставяше ястието в един поднос, който се вземаше от г-н Пигаглио и се отнасяше в стаята на Рафаел Пети. След всяко ядене, при връщането на подноса, в него жена ми намираше по една монета от 10 франка", разказва пазачът на вилата.
Тайнствената персона си тръгва в първите дни на новата 1934 г. Пазачът обаче изплюва пред кмета що за птица му е гостувала. Онзи телефонира на жандармерията в близкото градче Шамони, а тъкмо там се е прехвърлил подгоненият фараон.
На 9 януари парижките вестници публикуват официалното съобщение: "Саша-Александър Стависки се самоуби вчера след пладне с револверен куршум в главата в една малка вила в Шамони. Той почина тази сутрин в 3,15 часа."
Вместо да уталожи страстите, смъртта на Стависки разгневява спестителите.
Куршумът убива надеждата, че могат да си върнат парите
Както е сега у нас, тогава във Франция правителството е ляво. На власт е Радикалсоциалистическата партия, чийто лидер Камил Шотан е премиер.
Ситуацията е деликатна, защото се разбира, че във финансовия скандал са забъркани и висши управници. Байонският кмет е депутат, а бивш министър е препоръчвал фалшивите бонове като сигурни и доходни ценни книжа.
"Частните спестявания, на които в този момент държавата разчита, за да консолидира хвърчащия си дълг и да спаси своята икономическа независимост, ще продължават ли да бъдат плячка на дръзки мошеници?", пита на 11 януари председателят на Камарата на депутатите Фернан Буисон.
Докато говори, отвън шуми тълпа от измамени вложители. Те се чувстват хързулнати и от Стависки, и от правителството. И понеже Франция е страната на революциите, на 28 януари кабинетът пада. В премиерското кресло на Шотан сяда съпартиецът му Едуар Даладие. Уличните вълнения обаче продължават. На 6 февруари 1934 г.
15 спестители са убити пред парламента
В мразовития ден се провежда грандиозна демонстрация на ужилените. "Крадци! Убийци на Стависки! Вървете си!", скандира тълпата. Тя е омешана с хора на десницата, които използват финансовото нещастие, за да се разправят с политическите противници. Акцията намирисва на метеж и е наредено да се стреля на месо.
След кървавата драма кабинетът на Даладие също подава оставка. У измамените вложители остава съмнението, че властта е помогнала на Стависки да се самоубие.
Според официалната версия той е намерен да агонизира с окървавено дясно слепоочие, а е държал револвера с лявата ръка. Освен това куршумът е минал през главата му отдолу нагоре и се е забил в стената на височина 1,34 метра. А фараонът е снажен мъж, висок 1,79. "Ако е бил седнал или легнал на леглото, защо е намерен проснат по гръб на пода?", пита парижкото списание "Вю".
Мистериозната смърт превръща Александър Стависки в легенда. Още през 1934 г. е изработена восъчна фигура на бележития финансов мошеник. Днес куклата може да се види в лондонския музей на Мадам Тюсо до знаменитости като Волтер, Франклин и Горбачов.