Българският кодекс на труда и в момента позволява въвеждане на идеята за работа три дни в седмицата по 11 часа на ден, коментира министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов.
Три работни дни дори по 12 часа на ден прави 36 работни часа в седмицата, което не надвишава ограничението от 40 часа седмично в Кодекса на труда, обясни той. Освен това разпределението на работното време само в три дни позволява и спазване на ограничението, че между две смени работникът трябва да има поне 12 часа почивка, а междуседмичната отмора да е поне 24 часа.
“Всъщност тази възможност и в момента се ползва от много фирми. Така работят охранителите, заводи, в които се работи на смени, и пр.”, обясни Адемов. Фирмите имали пълна свобода да решат в колко дни ще изберат да разпределят работното време на хората си, стига да спазват ограниченията.
Текстовете на Кодекса на труда допускат и много изключения. Записът в чл. 136 на КТ гласи, че работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. Следваща алинея на същия член пък определя, че нормалната продължителност на работния ден е 8 часа. Реално обаче няма ограничение задължително да се работи 40 часа седмично, а да не се работи повече от 40 часа.
Реално свободата на фирмите как да работят техните служители е дадена в чл. 139 на Кодекса на труда. Той предвижда, че разпределението на работното време става с вътрешни правилници. Дава се право и на въвеждане на смени за избрани от работодателя категории служители и работници.
Сменната работа вече може да бъде и по 12 часа на денонощие, предвижда Кодексът на труда. Единственото ограничение тук е това за размера на дневната и на седмичната почивка.
Работодателите може да променят продължителността на работното време и според разпоредбите на чл. 136а от Кодекса на труда. Той им дава право по производствени причини да удължат работния ден през част от дните и да го компенсира с намаляване през други дни от седмицата. Тези текстове са в услуга най-вече на заводите при спад на заявките от клиенти или пък при изненадваща поява на огромна по обем работи и се прилагат временно. За тях се праща уведомление до Главната инспекция по труда.
При увеличаване на работата по този чл. 136а от Кодекса на труда продължителността на работната седмица не може да е по-голяма от 48 часа, а на работния ден - повече от 10 часа. Има и ограничение, че не може да се работи на увеличено време повече от 20 дни последователно или повече от 60 дни в рамките на една календарна година.
Неосъществима в България обаче е другата идея на милиардерите, след като се работи на намалена работна седмица, хората да се пенсионират на 75-годишна възраст, смята Хасан Адемов.
При нашата продължителност на живота не всеки може да работи до 75 години, още повече че работоспособността на възрастните хора е индивидуално качество, коментира той.
Адемов подкрепи тезата си и с данни на Националния статистически институт, че средната продължителност на живота в България е 74,5 години, тоест под пенсионната възраст, която предлага Карлос Слим.
Разбита по полове, средната продължителност на живота у нас е 71 години за мъжете и 78 години за жените. Тоест при пенсионна възраст от 75 години мъжете масово няма да доживяват до пенсия, а жените ще имат само 3 години живот от пенсионирането си до смъртта.
Засега амбицията на България е да стигне до пенсионна възраст 65 години и за мъжете, и за жените.
“Средните показатели са за статистиката, а работоспособността е индивидуална, особено в напреднала възраст. Един човек може да работи по 8 часа пет дни в седмицата и да го прави до 80-годишна възраст, а друг може да работи по 4 часа дневно и на 60 г. вече да не е работоспособен. Заради това всъщност възрастта, в която да се пенсионира конкретният човек, зависи главно от неговото лично решение и това на работодателя му”, обясни Адемов.