Иван Нейков:
Подзаглавие: Всъщност той говори не за намаляване на работното време, а за механизъм за замразяване на заплатите
- Г-н Нейков, милиардерът Карлос Слим отправи предизвикателство към света - предложи да се смени моделът на труда и капитала, като се работи по 3 дни в седмицата. Как ще коментирате тази идея, върху която впрочем Слим няма авторски права, тъй като многократно и преди това е предлагана?
- Това малко ми напомня август месец, който обичайно е слаб откъм новини и някой вади подобни "новини" като идеята на Карлос Слим за работното време. Да, имало е конференция в Парагвай, на която тази идея е обсъждана, но какво означава едно такова предложение? Няколко неща. Първо, че този, който го предлага - и в България също имаше подобни предложения, въобще не познава трудовото законодателство. И го предлага по-скоро заради атракцията или заради пиара.
Като се обяви, че за хората е по-добре да работят по 3 дни, за да си почиват 4 дни и да ходят на курорт, питам се какво ще правят тези, които работят в курортите. Ще ги скъсаме от бачкане онези, които ще дават услуги за почиващите по 4 дни на седмица. Това в рамките на шегата. Така че такъв подход е най-малкото наивен.
- Какви варианти може да има в България за по-кратка работна седмица?
- По нашия Кодекс на труда, който толкова много ругаем, който работодател иска, може в момента и от утре да въведе не тридневна, а и еднодневна седмица, може да минем на работа и по 2 дни в месеца, ако искаме.
Кодексът на труда съдържа 14 различни режима на работното време, всеки от които е уникален и дава различни възможности.
Само че при нас огромната част от работодателите използват два режима - масовия стандарт от 8-часа и 5-дневна работна седмица и другия режим - извънреден труд. Вода газим, жадни ходим. През цялото време заобикаляме поради незнание възможности, които законът дава на работодателя да удължава или да намалява работното време, да въвежда гъвкав режим, да въвежда непълно работно време. В старите страни - членки на ЕС, близо 25% от всички работни места са при някаква непълна заетост. Цели прослойки работят на 2, на 3 дни - така е със студентите, младите майки, пенсионерите, които работят на някакви режими на непълно работно време.
В България този дял почти приближава 3%. Не защото няма нужда, а първо, защото работодателите не познават законодателството, и второ, за да може да използваш режимите на работното време, трябва да знаеш в кой момент колко труд ти трябва.
И тъй като работодателят не знае това, той казва: Я да стои тук работникът 5 дни по 8 часа, защото може да ми потрябва.
В резултат на което този човек стои по 40 часа седмично, а примерно работи по 20 часа и работодателят му плаща, но му плаща малка заплата, защото си казва: Ами ти стоиш и се мотаеш... А заплатата става още по-малка, защото работникът отделя пълното работно време за по-малко работа, в резултат на което получава и по-малко пари.
- Тогава каква е формулата на успеха в случая?
- Един от най-добрите варианти е работодателят да прецени колко труд му трябва и тогава да плаща на този работник истински свършената работа. Тогава и работникът ще получи много повече възможности и за квалификация, и за допълнителен труд, и за допълнителни доходи, и за почивка.
- В модела на Карлос Слим обаче има и уговорки - щом ще се работи по-малко време, няма да се вдигат заплатите. Обвързани ли са двата фактора?
- Ето, виждате ли какво всъщност предлага нашият човеколюбив милиардер - той говори за механизъм не за намаляване на работното време, а за механизъм за замразяване на заплатите на практика, само че пакетирано с хубави думи.
- Има и нещо трето - щом ще се работи по 3 дни в седмицата, хората ще се пенсионират на 70-75 г.
- Да, явно не само Кодексът на труда не му е ясен.
- Е, Карлос Слим няма да живее по българския Кодекс на труда...
- Да, само че той го предлага на света. Разбирам, ако го предложи на собствените си работници, добре. Само че според мен десетките му милиарди не са направени с 3-дневна работна седмица, нека да бъдем коректни.
Ако Карлос Слим може да докаже, че богатството му е натрупано в резултат на непълна заетост, съм готов веднага да му сваля шапка.
Затова си мисля, че това негово изказване е по-скоро пиар акция, а зад него не стоят нормални индустриални отношения.
Пак казвам - има много логика, има смисъл да се използват режимите на работното време. И в крайна сметка в момента няма да плачем за работниците на Карлос Слим, по-добре да поплачем за българските. Има вече преки доказателства за това до каква степен Кодексът на труда е бяло петно за българските работодатели.
От 5 г. в нашето законодателство съществува много добра уредба на т.нар. дистанционна работа. Това позволяв на работодателя да получава труда, какъвто му трябва и в качество, и в срокове, които му трябват, без да създава практически работно място.
Изследванията сочат, че 1 работник може и за 5 стотинки да не е свършил работа днес, но самият факт, че работодателят създава и поддържа работното място, означава разходи. При дистанционната работа работодателят няма задължение да създава работно място и му излиза много по-изгодно работникът да свърши работата, без работодателяят да е строил сграда, да е купувал компютри, да харчи за парно и ток...
Това не е приложимо за всички работни места, но в момента се броят на пръсти онези, които инцидентно са създали дистанционни работни места. Първите са IT фирмите, но има възможности за десетки хиляди работни места - изгодно и за работника, и за работодателя.
- Накъде вървят отношенията между, условно казано, труда и капитала?
- Пред очите ми се променя трудът. Първото десетилетие на ХХI век показва, че онова, което познавахме като труд в края на ХIХ и до 90-те г. на ХХ век, си отива.
Сменят се радикално много парадигми, много стандарти на труда. По съвършено друг начин ще върви обучението на работниците. Първата голяма промяна ще е в пприближаването на трудовите и гражданските договори. Те винаги са били антагонистични. Животът обаче показва нещо друго - новите технологии водят до приближаване на работата по граждански и по трудови договори и това ще го видим съвсем скоро.
По нов начин ще върви и плащането и на труда, и осигуряването на хората. Сегашният модел на много места у нас всъщност е вече остарял.
Голямото предизвикателство пред новия министър на труда ще бъде да започне съвършено нова реформа на трудовото законодателство. Има много неща да се правят там и колкото повече ги отлагаме, толкова повече губим.
- Вероятно ще се промени и онзи модел на обучение, работа, пенсиониране, който познаваме от нашите родители? В повечето случаи те работеха на едно и също работно място с една и съща професия от завършване на образованието си, та чак до пенсиониране. Какъв ще бъде моделът в бъдеще?
- Този модел "една диплома - една професия - едно работно място, една пенсия" си отиде. Който следва този модел, той сам се превръща в аутсайдер.
Обратно - учим цял живот, усвояваме колкото можем повече професии, работим на колкото се може повече работни места, получаваме не една, а няколко пенсии. Това е моделът, това е стандартът. Да, това изисква и повече персонални усилия, но такъв е животът.
- Е, тогава може би ще бъде още по-актуален призивът на милиардера да имаме по три работни дни в седмицата.
- Честно казано, не мисля, че той с по три работни дни в седмицата е станал милиардер...
С Иван Нейков разговаря Генка Маркова
Иван Нейков е министър на труда и социалните грижи в служебния кабинет на Софиянски, министър на труда в правителството на Иван Костов. Бил е депутат от ОДС в 39-ото НС, а през 2003 г. е избран за общински съветник в София. Член на Консултативния съвет към социалния министър в оставка Хасан Адемов. Директор на Балканския институт по труда и социалната политика.