Спелтата е по-стара култура от хлебната пшеница, но в средата на XX век почти спира да се използва и бива заместена от нея. Основната причина е, че спелтата не приема торове, с които добивът бива изкуствено увеличаван, което прави отглеждането по-нерентабилно от това на хлебната пшеница. Но напоследък спелтата става все по-популярна в разпространяващото се биоземеделие. Отглежда се лесно и върху немного плодородни почви. Сее се към средата на септември.
В България я наричат още динкел, а другото име, с което често се илюстрира полезното действие, е “храната на фараоните”. По състав тя е близка до лимеца. Съдържа повече протеини от пшеницата, повече фосфор и белтъчини, много полезни витамини и почти никакъв глутен. Това я прави подходяща дори за хора с алергии. Затова кълновете от спелта са още по-полезни от тези на обикновената хлебна пшеница и се препоръчват в много диети заедно с тези от лимец.
Брашното от спелта се продава в специализираните биомагазини. Томоже да замести всяко друго брашно във всички рецепти.
Чисто е, няма набухватели, подобрители и консерванти, но е по-скъпо от обикновеното. Един килограм се продава за около 6 лв. От спелта се правят и мюсли, хляб, макарони и т.н.
Освен да се яде, спелтата може и да се пие вместо кафе, защото има слабо ободряващо действие. За целта зърното трябва първо да се препече за кратко, а после да се свари. Но за любителите на кофеина тази отвара едва ли би имала задоволително действие, имайки предвид, че брашното от спелта се използва и в производството на безкофеиновото кафе.
Спелтата е една от културите с най-универсално приложение, защото се използва дори за пълнеж на възглавници, матраци и модерните меки фотьойли, на които се пият напитки по плажа – пуфовете. За целта обвивките от спелта се обработват с натурален каучук, което ги прави издръжливи. Те не позволяват образуване на прах и така вредните акари. Това са микроскопични паякообразни, които живеят почти навсякъде в дома ни, хранят се с клетки от мъртва кожа и ни разболяват, без да усетим. Според учените те са главният виновник за бума на алергиите в днешно време.
Освен че ни предпазва от тях, пълнежът от спелта е и рехав, затова възглавниците със спелта не запарват.
Удобни са, защото заемат формата на тялото. Затова, а и защото имат обезболяващо действие, специалисти ги препоръчват за пълнеж на бебешки матраци. Смята се, че намаляват коликита. Помагат и за болки в ставите и мускулите при възрастните.
По състав прилича на лимец и на по-новото жито - камут:
Спелтата се появява приблизително по едно и също време с другия вид диво зърно, както наричат лимеца. Той расте предимно в Южна България. Не дава богата реколта, но е много по-полезен от хлебната пшеница също като спелтата. Чист е от изкуствени вредни добавки и алергени, има повече витамини, минерали, усвоява се по-лесно от организма.
Камутът, който е третият вид жито с ниско съдържание на глутен, е по-нов продукт. По-рядко се отглежда в България. Според историци родината му е Египет. Оттам камутът е пренесен в САЩ, а после и по цял свят. От него днес се правят паста, кафе, хляб, дори бира. Камутът има почти два пъти по-големи зърна от тези на обикновената пшеница. Богат е на протеини, съдържа много селен, но по-малко фибри.