Имам две новини. Една добра и една лоша. Тъй като е събота, ще започна с добрата. Кой каквото ще да казва, кабинетът на Орешарски бе успешен. През първата половина на тази година в България са се родили 1916 бебета повече, отколкото за същия период миналата година. Това, както ни съобщи оня ден депутатът от БСП Борис Цветков, е доказателство, че хората са повярвали на управлението на БСП и експертния им премиер и са го отпразнували в кревата.
Това ми напомни за мрачното ми детство. Мрачно в буквалния смисъл на думата - аз съм от онези соцдеца, дето израснаха в режим на тока 3:1. Та тогава един от ефектите на успешното управление на БКП беше, че като няма ток и зрелища, хората се забавляваха в леглото и българката го докара до заветните 2,1 деца на глава електорат. Е, не мога да отрека големия напредък на социалистите - тоя път увеличиха раждемостта, без да гасят лампата. Напук на песимистите, които при първите фалити на банки пророкуваха и режим на тока, щото така си било по традиция при нашенската левица.
А сега, ако вече сте си изпили съботното кафе, идва ред на лошата новина. В една световна класация България за пореден път падна. Или може би е по-точно да се каже - на България й падна. Българите изпаднаха от топ 10 на нациите с най-големи. Вече сме едва на 13-о място по дължина на мъжката гордост. Не знам дали някой депутат от БСП би се осмелил да коментира това и още повече какво ще каже? Щото то и тоя срамен факт се е случил по време на управлението им. Нека им припомня - при предишния кабинет българите бяха на шесто място по големи пениси и само някакви африканци и босненци бяха пред нас. А германците и македонците ни дишаха праха. Пред следващия кабинет надвисват нелеки задачи. Той ще трябва да стегне леко поразклатената финансова стабилност на републиката, да напълни здравната и социалната каса, да възроди икономиката и да я върне на картата на големите пениси.
Аз за финансовата стабилност на мястото на новите управляващи не бих се притеснявала. До октомври, както вървят нещата, няма да има какво да стабилизират. Това ще доведе автоматично до решение на втория проблем - тоя със здравната и социалната каса. Без пари в тях до края на годината нито болни ще има, нито пенсионери. Макар че за пенсионерите не съм много сигурна - те много жилави, бе... Колко кабинета им се извъртяха, колко мерки им приложиха и те - йок!, все дочакват следващата пенсия. Но поне 1916 да уморят, пак ще е нещо - така ще удвоят положителната работа на кабинета "Орешарски". 1916 пенсии по-малко, 1916 плащачи повече.
От тия бебета се искат само две неща – да са надарени момченца и да не бягат в чужбина. Тогава сметката ще излезе. Въпросът е само на кого ще плащат де. Щото в момента останалите два милиона плащачи на социални осигуровки в България поддържат с парите си само дузина управляващи и приближените им, а пак не могат да им насмогнат. Дано поколението “Орешарски” е по-работливо. Всъщност ние сигурни ли сме, че тия бебета са плод точно на кабинета “Орешарски”? Че - ако не ме лъже паметта - то и кабинетът Борисов беше тръгнал из страната да решава демографския проблем. Една бременност трае 9 месеца. Ако върнем календара назад, ще видим, че татко може да е както кабинетът “Орешарски”, така и кабинетът “Борисов”. Освен ако БСП
не прави деца като бекапето едно време петилетките. Тогава вземахме три петилетки за една, защо да не можем и 9 месеца да ги изкараме за три?
Та в тоя ред на мисли ние знаем ли със сигурност кой е таткото?
Претенции за бащинство разбрах, че има и протестът, защото според тях тия бебета били направени по летните площади на народното недоволство. Може и да са прави – след война и революция обикновено има скок в раждаемостта. Даже се раждали повече момчета, четох в едно изследване. Сега българският принос в науката ще е да кажем дали се раждат големи мъже, или не чак толкова.
Та след хвърлената ръкавица от Борис Цветков допускам, че сега ще падне едно издирване на таткото на нацията. Макар че това за нас, българите, не е новост. Ние все си намираме я някой тато, я някой бате, я някой бащица да ни гали и пошляпва с грижовна десница. Или левица. И сега ще го намерим. Кандидати за тате - бол.
Въпросът е дали и следващите управляващи ще оплождат така успешно електората. И как той да се подготви за перманентното си майчинство оттук нататък. Българската майка по принцип не се различава от другите майки по света, така че може просто да копираме чужденците. Разликите са само няколко: първо, българската майка, разбира се, е юнашка. Второ, както вече съм споменавала и на вас, и на британския премиер Дейвид Камерън, тя се бои само от течение.
Това през зимата. През лятото пък – това трето, се бои от горнищата на банския и от пясъка. Затова на плажа рядко слага горнища и пищи при вида на пясък върху плажната хавлия. Особено ако е докаран там от отрочето. Така че ако видите майка, която крещи на детето си, че стои на студено през зимата и на горещо през лятото, да знаете, че е българска.
Разбира се, българската майка има и други незаменими качества като това от половин пиле да направи първо, второ, трето и комплект бижута, с една заплата да отглежда деца, мъж, родители и правителство и дори и при най-мразовитите течения и върху най-нажежени пясъци да е винаги влюбена в поредния министър-председател. С една дума, българската майка може да е и майка, и татко, и да държи и двата фронта. Докато намери истинския баща.