На 96 г. Кирил Василев завеща 20 неиздадени тома,
над 1000 рисунки и стотици стихове
На 96 години умря най-старият академик на БАН и последният жив партизанин. Можеше да издържи още, защото живееше спартански и бе енергичен, докато не загуби сина си през февруари - известния проф. Николай Василев. Съпругата на академика си отиде преди 5 години и оттогава го наглеждаше дъщеря му. Казваше, че Николай Василев му помагал финансово. Другият му син е социолог, ръководител на Центъра за борба с наркоманията в България.
Академикът ще остане в историята като учения, издал култовата за младите хора през 80-те години монография “За любовта”, отпечатана после с тираж от милиони в СССР и Китай. В началото съпартийците му от БКП не искат да издават “За любовта”, защото в нея за първи път открито се говори за полов акт. На това отгоре Василев
описва как Пикасо
гали по гърдите и
целува своите модели
Той впечатляваше с изключителната си памет и словото на мъдрец, изпод което и на стари години изскачаха искри. Палеше се до последно, когато виждаше, че правдата криволичи нейде, а народа занасят с лъжливи истини.
През последните години акад. Кирил Василев живееше с миналото, сякаш нищо не се е случило през последните 25 години. В хола на апартамента му до БТА на бул. “Цариградско шосе” обстановката бе от друга епоха - родопски чанове на дълга тояга, а срещу тях отрупана маса с книги и вестници отпреди 30 години, избелели папки с архиви и ръкописи, които чакат да се издадат. Образът на Димитров гледаше от стената, а в креслото седеше академикът - някогашното овчарче, както обичаше да се нарича.
Когато разговаряхме в кабинета му, на масата лежаха разгърнати вестници като “Литературен фронт” от 17 септември 1985 г., “Работническо дело”, а по тях бележки с маркер... До последно пишеше по нещо. Бе описал в три тома “Родопските българомохамедани”, в която е насолил бившия чл. на ЦК на БКП Стоян Михайлов, който преди време пък го е натопил за смъртта на помака Камен Боляров. “Бяхме приятели с Боляров, а Михайлов е злобар, лично виновен за възродителния процес. Бях против насилията над българските мохамедани. Изнесъл съм маса беседи пред тях”, гневеше се пред в. “24 часа” през 2012 г. академикът.
Животът му е любопитен и динамичен като американски екшън, а дълъг като бразилски сериал. Кирил Василев е известен философ, но малцина знаят, че е и поет и художник. Има издадени 6 тома, но само една е тиражирана в стотици милиони 3 пъти в Китай, 400 000 бройки са отпечатани в Русия, а у нас има 4 издания за 30 години. Последно я отпечатват през 2004 г. и независимо от политиката и времето, се продава и сега по книжарниците.
Този широкомащабен творец бе и последният жив партизанин с партиен билет от 1938 г., когато влиза в редиците на БКП.
На 13 г. става
ремсист, на 20 -
комунист,
после политкомисар в отряда “Колю Шишманов” в бригадата “Васил Коларов”. По-малко от година е партизанин, действа в отряда “Васил Коларов" в Южните Родопи при гърците. Казваше, че не е убивал човек, не е виждал и как тях убиват.
Като политкомисар на отряда към бригадата “Васил Коларов” Василев посреща майор Томпсън в Гърция и го прекарва у нас. След победата на 9 септември 1944 г. го подготвят за военна кариера. Вместо да направи кариера по партийна или военна линия, Василев, който е завършил вече философия, иска да преподава в Софийския университет. Но през 1945 г.
ген. Копчев удря по
масата: Ще те пратим
в Москва за генерал.
Василев: Не обичам
да ме командват
и да командвам.
Искам да стана учен
Вместо в смолянската казарма войникът Василев отива в София при Ламби Данаилов - бащата на Ламбо актьора. Бай Ламби е комунист отпреди Девети и помощник на генерал Фердинанд Козовски - зам.-министър на отбраната. Ламби му урежда прием при генерала. Там войникът му казва проблема си. Като разбира, че войникът е завършил философия при проф. Михалчев, Козловски взема неговата страна.
Василев иска да преподава в Софийския университет, но БКП го праща 5 години в Пловдив да води партийна школа. Там шефът му пуска донос срещу него. Да реши проблема, в школата отива лично Вълко Червенков. Първият секретар на БКП влиза ненадейно в часа на Василев да го слуша. След дни го прави директор. Към 1948 г. се създава Институт по история на партията и на международното работническо движение. В ЦК умуват кого да сложат за директор, но Вълко Червенков посочва него. Обаждат му се в полунощ да отиде в ЦК. Василев
мисли, че ще го
арестуват, а го
назначават за шеф
на института
по нареждане на Червенков. Но благоразположението на министър-председателя след време се сменя с люта омраза. Причината е сборникът “Ярки имена в българската история". Кирил Василев реди имената, като започва с братята Кирил и Методий и свършва до Димитър Благоев и Георги Димитров. От кабинета на министър-председателя обаче са написали биографичен очерк за Червенков, с който сборникът трябва да завърши. А той е отхвърлен от Кирил Василев: “Живи хора в сборника няма да има, а само утвърдени от историята", отсича тогава бъдещият академик.
Ученият не мрази Червенков, но следва принципите. Това е краят на 1955 г., броени месеци преди историческия Априлски пленум, който ще осъди култа към личността на Вълко Червенков. Но преди това хвръква главата на Василев. Той е позорно изгонен от института. Новият шеф обаче го оставя зам.-директор. По-късно Василев отива в Алма матер хоноруван преподавател. Преподавал философия на историята и синът му Николай Василев прихваща науката от него.
Кирил Василев се гордееше, че първи дава определение що е човекът в своя “Увод към философия на историята”. Учебникът излиза 1961 г., но студентите доскоро учат от него, защото е увлекателен.
С БКП е в разпра,
но остава в партията
Той е първият комунист в родното му село Турен, Смолянско. Става въздържател на 13 години и цял живот не бе вдигал чашка, нито е помирисвал цигара. Като юноша още издава ръкописен вестник за въздържанието “Мракоборец”. Дълголетието си обясняваше и с трезвеността си, и с походите всяка седмица до Черни връх. Катерил се е при минус 10 градуса гол до кръста.
Акад. Кирил Василев бе комунист докрай, но не като днешните корформисти. Той вижда недъзите на строя и не мълчи. “Това не бе истински комунизъм. Поставях знак за тъждество между социализъм и демокрация. Сега няма демокрация никъде по света - нито в САЩ, нито в Китай, нито в Швеция или Англия. Никъде няма и истински социализъм. Ние не разбираме какво е социализъм. Още по времето на БКП Василев казва: "Социализмът е социална мутация на развития капитализъм.”
Тодор Живков иска да го направи съветник. В учебник по марксистка философия за партийна просвета възлагат на Василев да напише за ролята на личността в историята. Той не споменава обаче Живков и отива на почивка. “Върнах се от отпуск и гледам в моя раздел отпечатан текст, че в България велика личност е Тодор Живков. Хванах за яката редактора Васил Иванов и крещя: “Как не ви е срам, сложили сте неща под моето име”, разказваше Кирил Василев. Притиснатият в ъгъла признава, че текста вмъкнал главният редактор Никола Стефанов. Василев пазеше до последно писмените самопризнания от Иванов.
През последните години машинописка прехвърляше трудовете му на компютър. Бе подготвил 20 тома за издаване. Сред тях са 4 тома за човека, 4 за науката, има афоризми и размисли. Бе написал и трагикомедия на историята, която започва с трактат за глупостта от 80 страници. После за властта, парадоксалността и т.н. Книгата “Прометеевци на революцията” пък започва от английската и стига до болшевишката.
Завеща ни над 1000 рисунки, подредени акуратно в папки. Сред тях са портрети на Вълко Червенков, Сталин и Горки. Написал е и около 500 стихотворения и за последно бе приготвил томче любовна и философска поезия.
Акад. Василев не приемаше учението за диктатурата на пролетариата, въпреки че е писал книга за нея. Не приема идеализацията на пролетариата и издигането му за главна движеща сила на историята. Такава сила са учените в съвременната епоха.
“Правилно критикуват
Маркс, че издига
човека с празни
джобове и скъсани
гащи за демиург на
историята”,
казваше академикът. Макар и най-старият комунист, бе таралеж в гащите и на
Червенков, и на Живков, и на всеки самозабравил се с партиен билет. Тодор Живков иска да го прави съветник, но Василев не го споменава в книгите си и той го намразва.
Разказваше как веднъж пред видни философи и социолози в Японския хотел Людмила Живкова развива трактат за красотата. Тезата била, че всеки човек е талант. “Един я попита какво е красотата. Тя не може да даде определение. Хитрецът
Иван Славов става и
казва: “Красотата е
държавна тайна, бе!” Залата избухва в смях. През 1986 г. пише стихотворението “Соцмонарси”:
Ах, тази диктатура пролетарска, / това си е наредба просто царска. / От Изтока до Запад погледнете / как никнат благодатно пак царете.
С укази безчет социализма / свободната ни мисъл опандизва. / Но вие, кротки роби, се молете / инфарктите да пометат царете. Природата молбата ви не чува, / монархът 100 години ще векува.
По-скоро вий тоягата вземете / и дайте бърза помощ на царете. / Под знамена червени пролетарски / пак управляват ни маймуни царски.../ От Сталин е започнала играта - / Брежнев, Черненко и така нататък.
................................
Парцал остана днес от идеала, / че съвестта ни сладко е заспала. / И по традиция от вековете / соцлагерът е плячка на царете. / Изпикайте се на всяка диктатура, / сменете знатната номенклатура / и без тържествен ритуал царете / с лопата на боклука изхвърлете.