Служебният министър-председател Георги Близнашки лично поема отговорността за провеждането на изборите и няма да има специален министър.
За това са се разбрали премиерът Георги Близнашки и президентът Росен Плевнелиев, след като в неделя назначената за служебен министър на изборите Красимира Медарова отказа да поеме поста заради негативната реакция на партии и организации срещу нея.Президентството е спряло публикуването на указа от петък следобед, с който се назначаваше съдийката.
Заради отпора срещу Медарова премиер и президент решили въобще да не се създава длъжността министър на изборите. Преценили, че трудно ще се приеме от цялото общество каквото и да било име за такъв министър, а ново назначение само щяло да даде повод за политически атаки срещу държавния глава и назначеното от него служебно правителство, научи "24 часа" от източници в президентството.
Служебният премиер Близнашки поема лично координацията на централната администрация за изборите и тази с ЦИК, потвърди в интервю за БНТ самият той.
"Служебното правителство не участва в изборите, то ще създаде нормална обстановка за тяхното провеждане. Никакви "Костинбродски афери" няма да допуснем", зарече се Близнашки пред националната телевизия. Обстановката на изборите трябва да е спокойна, за да може след тях да се сформира силно политическо правителство, което да може да провежда реформи, а не пак да има коалиционни пазарлъци, обясни още служебният премиер.
Той обеща проверките, които се правят на управлението на кабинета "Орешарски", да не бъдат ползвани за предизборна агитация.
Близнашки ще отговаря за координацията на държавните институции и съгласуване с ЦИК на условията и реда за изработването, доставката и съхранението на изборните книжа и материали, съхранението на техническите устройства за машинното гласуване и изготвянето и публикуването на избирателните списъци, предвижда прието вчера на подпис решение на Министерския съвет.
Освен това той ще си има и работна група, която да организира изборите. Нейният състав тепърва ще бъде определен, но начело вероятно ще е вицепремиерът и министър на правосъдието Христо Иванов.
Организацията на изборите и координацията на институциите по вота вече му бе възложена при разпределението на ресорите на вицетата и това решение не е отменено, обясниха от Министерския съвет.
За организацията на изборите ще помага и Изборният борд, в който решения ще вземат граждански организации и институциите. Начело на борда отново ще бъде проф. Емилия
Друмева, както и при правителството на Марин Райков. Именно провеждането на изборите и анализ на изборното законодателство и как то да бъде променено са основните задачи на Друмева като съветник на служебния премиер.
Вотът на 5 октомври с 5 млн. лв. по-скъп от
организирания от Райков
С 5 млн. лв. по-скъпи ще са парламентарните избори на 5 октомври спрямо организираните от служебното правителство на Марин Райков през 2013 г.
Разпределението на 25,9 млн. лв. одобри кабинетът на Георги Близнашки. Вотът миналата година струваше 21 млн. лв.
Увеличението е заради завишените разходи на ЦИК за обработка на резултатите. През октомври това ще струва 2,7 млн. лв. спрямо 1,7 млн. лв. през 2013 г. Разходите на ЦИК скачат и с 900 хил. лв. за медийни пакети на партиите, които нямат държавна субсидия.
С 3,5 млн. лв. са по-големи разходите и за заплати на членовете на секционни и районни комисии. За този вот кабинетът отпусна 9,6 млн. лв. спрямо 6,1 млн. лв. при кабинета "Райков". 1,6 млн. лв. ще струва сега отпечатването на бюлетините, още 360 хил. ще бъдат дадени за наем на машини за експерименталния вот. 1,2 млн. лв. вместо 550 хил. лв. ще струва вотът в чужбина, а 882 хил. ще е отпечатването на избирателните списъци.
ЦИК ще прави внезапни проверки за бюлетините
Централната избирателна комисия ще прави внезапни проверки на печатницата на БНБ при отпечатването на бюлетините, вместо нейни представители да дежурят постоянно, както беше при евровота. Това стана ясно на заседание на комисията.
Тя трябваше да реши как ще осъществява контрола при отпечатване на бюлетините. Предвиденият в проекта за решение текст, че ЦИК ще контролира само предпечата, а не първия отпечатък на бюлетината (както при евровота), предизвика спор сред членовете.
Сега бюлетините ще се утвърждават от съответната РИК, тъй като ще бъдат различни за всеки избирателен район. Според Румяна Сидерова финансовото министерство ще осъществява само специален контрол над печатницата, но ЦИК носи отговорност
за съдържанието на бюлетината.
"За евроизборите и при тези за президент ЦИК утвърждава бюлетините, но за парламентарните - РИК. А за местните избори колко хиляди бюлетини ще контролираме? За всяко село ли ще се подписваме? Няма да правим бригади и посред нощ да ходим в печатницата да разписваме първите отпечатки", отвърна Емануил Христов.
В крайна сметка ЦИК реши да изпрати писмо до шефа на печатницата на БНБ. В него комисията пита тя ще се справи ли сама с отпечатването на изборните книжа, или ще ползва други лицензирани печатници за подизпълнители. След отговора комисията ще реши как ще осъществява контрол над процеса.
ЦИК изпрати и писмо до Комисията за защита на личните данни, в което пита дали РИК, партиите, коалициите и инициативните комитети, които ще издигат независими кандидати за народни представители, трябва да имат регистрация за администратор на лични данни. При евровота се стигна до кражба на ЕГН-та, после пък стана ясно, че 12 формации нямат такава регистрация.
Президентът Росен Плевнелиев няма да издаде указ за допълване състава на ЦИК с кандидата на "България без цензура" Катя Иванова. Повечето членове на правния съвет към президента се обединили около позицията, че в текстовете на Изборния кодекс за начина на формиране на ЦИК има противоречиви, неясни и взаимно изключващи се разпоредби, не са разписани срокове, нито ред и процедура, по които да се допълва съставът на ЦИК.
Това е опит по служебен път "България без цензура" - основният противник на статуквото, да бъде отстранена от участие в контрола на изборния процес, заяви Николай Бареков. Президентската институция била подложена на масиран натиск за това от ГЕРБ и БСП.