Човек върви из пустинята дни наред, умира от жажда, за капка вода човек убива. И вижда оазис - блика вода, но пред извора легнала голяма ламя. С последни сили започнал да я бие, ритал и удрял, където свари. По едно време ламята попитала:
- Абе, защо се биеш?
- Искам да пия вода.
- Ами пий, не се бий.
- Абе, защо се биеш?
- Искам да пия вода.
- Ами пий, не се бий.