“През април 2003 г. почувствах болки в кръста и в крака. Те не минаваха от обезболяващи и с времето се усилваха. Минах поне през десетина различни лекари - моето джипи, 5-6-ма невролози, ортопед, физиотерапевт - всички твърдяха, че имам дископатия. Като тръгнах с тази диагноза, няма отърване! Девет месеца по-късно случайно се разбра истинската ми диагноза - тумор на гръбначния мозък. Оперираха ме, но преди това минах през истински театър на абсурда.
Месеци наред рева на лекарите от болка, а те ми казват, че съм лигла, защото не мога да търпя. Не са ме пращали на магнитно-ядрен резонанс, защото струвал скъпо. Но е можело да ми направят електромиография. На частно струва само 35 лв.! Никой обаче не ми е споменал за такава възможност. Това е изследване с ток, за да се види има ли нервни вълни към долните крайници. Никакви допълнителни изследвания не са ми правили. Всички, при които ходех, почукват само тук-там по мен и казват: дискова болест на ниво еди-кое си. Как го разбраха?
Иска ми се сега да отида при моята бивша лична лекарка, за да я питам защо не ме е пратила на никакви допълнителни изследвания, при положение че 7 от 10 показателя на кръвната ми проба са извън нормата.
Това продължи до декември същата година, когато познати ме насочиха към Александровска болница, където да направя магнитен резонанс. Когато видяха резултатите, лекарите ми казаха, че имам тумор на гръбначния мозък и операцията трябва да се направи веднага. Животът ми бил в опасност. Оперира ме проф. Венцеслав Бусерски навръх Коледа, толкова спешен е бил случаят ми. А аз по онова време правех 35 процедури по физиотерапия с препоръката на доктори. Това е можело да ме остави инвалид, защото ток, масажи, игли са противопоказни при тумор. " Това сподели Красимира Богданова от София, която се отзова на призива на “24 часа” читатели да споделят историята си за лекарска грешка или патила в болница.
“Даже един доцент ме лекуваше от дискова херния. Година по-късно му казах, че всъщност съм имала тумор. Той ми отвърна равнодушно: Ами съди ме! Казва го, защото знае, че докторите се защитават колегиално. Казах и на други лекари, които ме консултираха, а те: Ами то е същата диагноза. Да, симптомите са сходни, но болката продължаваше с месеци и се усилваше.
Даваха ми само обезболяващи, вместо да установят истинската причина за страданието. След операцията питах един от онези лекари, дето ме “лекуваха”: Защо не ме изпратихте на ядрено-магнитен резонанс? А той: “Откъде да ти знам финансовото положение, госпожо!”, допълва историята си Красимира Богданова, на 60 г.
След като минала през този ад, тя пита: Кога лекарите ще спрат да прикриват грешките на другите? Кога застрахователите ще започнат, вместо да се разправят с нея, да подгонят лекарите? Защото нейната първа диагноза без съмнение е лекарска грешка, която е можела да завърши фатално. Извадила е късмет, защото, ако туморът се е развивал без болка, е можел в даден момент да прекъсне гръбначния мозък.
Изпитанията за Красимира не свършват дотук. През 2004 г. я пенсионират с 80% инвалидност само заради това, че е минала през такава операция. Година по-късно й намаляват процентите на 72. През 2008 г. попада на същата комисия на ТЕЛК, която дава този път 52% и то по друга диагноза - диабет. Заявила, че ще оспорва, но й спрели инвалидната пенсия - така било по закон. От лекарската комисия язаплашили и с друго - че ще дадат нова дата за ТЕЛК чак през 2011 г., т.е. 3 г. по-късно. “Имам си медицински изследвания, за съжаление съм оперирана от тумор. Състоянието ми не се е подобрило. Как тогава по документи “оздравявам”?”, обяснява спора си с ТЕЛК Богданова. Първия път комисията й дава 72% заради отстранения тумор на гръбначния мозък, а втория път - нито процент за това заболяване. 52% са заради диабет?! “Разликата е огромна, навежда на мисълта, че при еднакви условия комисията веднъж дава инвалидност, а друг път - не”, коментира жената.
Докато оспорва решението, пенсията й е спряна. Битката с родната бюрокрация минава през НЕЛК, стига до МС и ВАС. Националната лекарска комисия дава 56%, а съдът определя 82%. Какви са тези правила, които позволяват такова отклонение в процентите, диви се жената. “Писах до Народното събрание. Дори на престъпниците не се отнема имущество, докато не бъдат осъдени, а точно на инвалидите държавата спира пенсията, ако те се жалват от ТЕЛК. Как да си купуваме лекарства?”, казва Красимира. Благодарение на делата, които води тя, законът е променен и след обнародването на съдебното решение в “Държавен вестник”на 1.12.2009 г. вече пенсиите на инвалидите не се спират, ако те оспорват мнение на лекарските комисии.