С председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор Стефан Цанков разговаря Тихомир Тончев
- Г-н Цанков, нормално ли е фирма с 15 нарушения и 6-има служители да контролира 12 000 асансьора, включително и падналия вчера в София?
- Съгласен съм, че не е. Въпросът е, че ние работим по зададена нормативна база. И отдавна сме видели проблемите и сме дали нашите предложения за промяна. Но те не са приети.
- Но за пореден път се случва първо трагедия и тогава се вземат мерки.
- За съжаление, е така. Работим с морално остаряла нормативна база още от времето на социализма. Тя е неадекватна. Има и безконтролно раздаване на лицензи. Ние не можем да им откажем. Режимът е прекалено либерален, той не помага за безопасността.
- Какво е решението? Връщане на контрола само в държавата ли?
- Държавната политика трябва да бъде със строги изисквания към фирмите и ограничаване на броя им. Те са с десетки пъти повече от нужното.
- Колко са достатъчни за България?
- Навсякъде в Европа са по 2-3 фирми, които се занимават с технически надзор на всички съоръжения. И държавата проверява тях.
- Да не искате да направите монопол и бизнес само за 2-3 фирми?
- Не, не казвам, че трябва да са само 2 или 3. Но не е нормално да са 300. Сещате се, че веднага се прави компромис. Но те не са и само 300, имаме още 1700 фирми, които поддържат асансьорите. Общо са около 2000, ние трябва да проверим всички, и то всяка година.
Трябват ни 1000
дни в годината
само за тях. Има си физическа възможност кое може и кое не да се свърши.
- Стана ясно, че няма яснота колко точно са асансьорите у нас. Според експертните ви данни каква е бройката?
- Около 120 000. Но в края на годината ще е ясно, когато заработи електронният регистър. Той е с одобрено финасиране по програма “Административен капацитет”.
Но трябва да се промени наредбата и фирмите да са задължени да записват всички данни в този бъдещ регистър. Да е ясно кога е правен ремонт, как и т.н. В момента ние работим някъде между края на XIX и началото на XX век. Ходим с едни халваджийски тефтери, наречени ревизионни книги. А друг е въпросът и дали ще е се намери изобщо тази книга на конкретното съоръжение с повишена опасност, а такива са 1,6 млн. Тези ревизионни книги изчезват, издават се нови. Всичко е на тефтери и като ме питате колко са съоръженията, аз дори не ги знам.
Надявам се до края на годината
всички прегледи
да минат на
таблети
Имаме осигурени 150 таблета, но си има технологично време да се направи и халваджийските тефтери да изчезнат.
В момента имаме едно съоръжение с по 5 ревизионни книги. И ако изгубят една, е по-лесно да си издадат нова. А ако си изгубиш талона на колата, можеш ли да си вземеш нов? И когато има инциденти, много често не можем да намерим книгите или се правят със стари дати. С една електронна система това не може да стане.
- В конкретния случай с падналия асансьор има ли ревизионни книги?
- При нас нямаме документи, всичко е при колегите в следствието. След тях и ние ще ги гледаме и анализираме.
- Какво ще се случи с въпросните фирми? Ще им се отнемат ли лицензите?
- Според закона сега излиза, че може
да се разминат
само с акт от 200
до 500 лв.,
но ще търсим някакво по-строго решение. Въпросът е, че безопасността трябва да стане приоритет на държавата. И да се чуваме ние, които работим на терена. Защото днес е асансьор, утре е газова бутилка, паяци, лифтове, бензиностанции. Всеки месец имаме жертва от съоръжение с повишена опасност. И голяма част от случаите могат да бъдат предотвратени. В момента имаме инцидент с газова бутилка всяка седмица, целта ни е до края на годината да се разредят на 2 седмици.
- И как ще стане това?
- Ако се приемат предложенията ни. Тежкият проблем е, че се пълнят на бензиностанции и се препълват. А ние отиваме и правим акт по 200 лв. Плащат го и продължават. А някои с по 20 акта дори ги обжалват и не плащат нито един.
От 3200 акта само 87 са паднали в съда, но НАП не може да ги принуди да плащат. Започваме да работим и с частни съдебни изпълнители. Но някои казват - досега не съм платил 20 акта и следващите 20 няма да платя.
В Костинброд има
една газостанция
в задния двор
абсолютно незаконно. Но човекът казва: “Колкото искате актове ми пишете, няма да я преместя.” Ето преди ден издадохме заповед за спиране на частния паяк в Слънчев бряг. И пред нас той излиза и продължава да работи. Същото е с асансьорите. Разпломбирват се машините и продължават.
- Тогава какво е решението - да се приеме наказателна отговорност за нарушителите ли?
- С прокуратурата работим много добре и например с такситата сме намерили решение. Те не се притесняват от нашите символични санкции, но като се обадим на районния прокурор и започне дело за измама, нещата стават други. И тогава има ефект. Но не може прокуратурата да се занимава само с нас. Трябва да имаме възможност ние да налагаме по-големи санкции и да спираме наистина съоръженията.
Как като искаме да имаме качествени нотариуси, правим определен брой според населението? Тук искаме същото - определен брой асансьори на инспектор от надзорна фирма. И
лицензът да се
дава на лице, а не
на фирма
Да се знае, както е в Германия, кой точно е проверил асансьора. Сега често се пращат на проверка хора, които не са компетентни. И се крият зад 10 фирми и ние не можем да ги намерим.
Има и още нагли примери. Често в договорите с етажната собственост пише, че до 2 часа трябва да реагират при закъсала кабина. Фирмите сключват договори в цялата страна при пълната яснота, че няма как да покрият двата часа. В момента когато някой закъса и звънне, просто пращат по факса на ползвателя, че прекратяват договора. От 12 000 асансьора голяма работа, че ще отпаднат 100. Ей с такива шмекерлъци се гоним по цял ден. И ни се смеят в очите, защото сега сме безсилни. Дано да се променят нещата и да ни се обърне внимание, за да си вършим работата.
- Само при асансьорите ли са проблемите ви със законодателството?
- Не. Например при манипулациите в измервателните устройства. Законът казва, че ако хванем една бензиностанция, че лъже с количеството на горивото, ние трябва физически да намерим кое устройство го причинява. Тоест, да я раглобим цялата. Но вече всичко работи със софтуер, устройството физически не съществува. Същото е и при такситата, трябва да намерим кое дава отклонението. Едно време е имало помпички, но сега слагат софтуер на апарата. И да разглобим цялата кола, няма да намерим нищо. Ето има такива неща, при които законодателството не е адаптирано. Но ние ако не представим в съда техническото средство за нарушението, акта ще падне. Как да работим?
- Кой е най-старият нормативен акт, по който работите?
- Наредбата за въжените линии е от 1968 г. Тогава е имало един лифт. Държавата трябва да каже, че безопасността ни е приоритет, а не да ходим и да чукаме по врати. А всичко това, което искаме, не изисква пари. Не искаме повече хора, а само законодателят да промени правилата. Силно се надямам това правителството да се заеме.