Парите в обращение
през август са
се увеличили с
300 млн. лв. повече
от обичайното
Заради повишеното търсене на пари БНБ е поръчала да се отпечатат 60 милиона левови банкноти. В случая явно БНБ влиза във функцията си на институция, която осигурява обслужване на разплащанията.
Въпросът е какъв ще е макроикономическият ефект от това повишено търсене на пари?
Но първо - откъде се е появило. От една страна, всяко лято има сезонно увеличение на търсенето на пари. През август обичайно парите в обращение
се увеличават с около
400 - 450 милиона лева
спрямо юли. Тази година увеличението е по-голямо - с около 760 милиона лева, т.е. с около 300-350 милиона повече от обичайното.
От обявлението на БНБ не може да се разбере за каква сума ще са отпечатаните банкноти. Ако съдим само по августовското увеличение на парите в обращение, става дума за 4% увеличение на общата сума пари, която циркулира (и сега е около 10 милиарда лева).
От друга страна, от статистиката се видя, че през юни фирми и домакинства са изтеглили около 1 млрд. лева покрай банковата суматоха.
Ако изтеглените пари са
били в по-едри банкноти
и част от тях не са в обращение, те трябва да бъдат заместени, за да може по-гладко да функционират разплащанията.
Част от изтеглените пари вероятно пак са вложени в банки, а други се държат в брой или в банкови сейфове. Хората държат повече пари кеш. Дали това ще донесе като ефект увеличение на потреблението? По-скоро не. Част от домакинствата може би търсят алтернативи - вижда се, че има увеличение на интереса към взаимни фондове и дори към доброволни пенсионни фондове. Но повечето домакинства държат изтеглените пари на сигурно място и чакат да видят дали и кога кризата с КТБ окончателно ще бъде разрешена.
Може да се очаква също, че част от банките ще повишат лихвите по депозитите, за да привлекат повече нови вложители.