През 2007 г. отношението на средните доходи на 20-те процента най-бедни и 20-те процента най-богати от домакинствата у нас е било 7 пъти. През 2012 г. е 6 пъти. Има тенденция тази разлика леко да се свива.
Като цяло обаче има устойчивост при данните за бедността и неравенството в последните 5-6 години у нас. (Виж графиката.)
Как всъщност е най-обективно да се мери бедността. Най-често споменаваният показател е "хора, живеещи в риск от бедност". Той обаче не измерва обективна бедност, а спрямо медианния доход. (Това е такова ниво на дохода, което разделя домакинствата на две: половината получават по-висок доход, докато другата половина - по-нисък.
Медианният доход не се влияе от крайностите, а по-скоро от доходите на "средната класа").
С други думи, ако икономиката се развива и се създават нови работни места, този медианен доход расте. Но това невинаги означава, че бедността, измерена спрямо него, намалява.
Когато безработицата например се покачва, едва ли не относителната бедност се задържа и дори малко намалява, защото средната класа започва да изпитва затруднения, медианният доход пада и изглеждаме като общество с повече равенство,
въпреки че обективната бедност се разраства. Дали разкриването на работни места засилва неравенството, или напротив - всички слоеве на обществото се възползват от това и има развитие? Отговор на въпроса ни дават регионалните проучвания.
А те показват големи разлики в бедността, неравенството и доходите на средната класа между големите градове, които привличат работна сила и други градове, от които работната сила по-скоро бяга.
Най-ниска например е бедността в Благоевград. Под 20% е и в София и Бургас. Но пък в Сливен достига почти 30%, а във Видин - 34%.
А неравенството, измерено в съотношение между доходите на най-богатите и най-бедните, варира от 3,5 пъти в Благоевград до над 10 пъти в Видин, Пазарджик и Сливен.
В областите, където има работа, инвестиции и икономическа активност, средната класа има по-високи доходи и неравенството е по-малко или с тенденция да спада.
Групата, която в най-голяма степен е засегната от бедността, са хора в трудоспособна
възраст, които не могат да си намерят работа. Т.е. голяма част от бедността може да бъде намалена с икономическо развитие и работни места. Има и по-трудно решими проблеми. Има специфични "джобове" на бедност, например - самотните възрастни хора. Всяка трета жена над 65 годишна възраст попада в риск от бедност.
Тук обяснението е в по-малка степен демографско и в по-голяма степен - обвързано с пенсионната система в страната. Делът на бедните сред населението на 65 и повече години при мъжете и жените е сходен преди да се отчетат пенсиите, докато след тяхното отчитане се появява огромна разлика в полза на мъжете.
Изключително показателна е разбивката на относителната бедност по типове домакинства. Най-рисковите групи са: домакинствата от една жена на възраст над 65 години, домакинствата от двама възрастни с три или повече зависими деца, самотните родители със зависими лица.