Учебникът е книжно тяло, което е създадено с цел обучаване и придобиване на определени знания по даден предмет. Нарочно започвам с обяснение, за да няма кой не чул, кой не разбрал, кой не прочел правилно, кой изобщо не бил в час.
Нашите деца след една седмица ще седнат зад чиновете в класните стаи и ще разтворят учебниците, които учителят по съответния учебен предмет е избрал, за да ги учи на ум и разум. Дотук добре. От тук нататък започва кашата, която, както много пъти вече повтарям, е надробена така, щото нито е вкусна, нито е питателна, нито се преглъща.
С прискърбие трябва да си признаем, че българското образование все по-настойчиво се превръща в зловредно образувание с уклон към злокачествено. Да, да, точно това имам предвид! Ще ме подкрепят и учителите, и родителите, и самите ученици, когато след време им се наложи да берат
горчивите
плодове,
плъпнали от
страниците
на учебниците им
Ще скочат авторските колективи, които са писали и съставяли тези учебници, за да вземат едни пари, които им осигурява едно министерство, което от своя страна в крайна сметка се издържа от нашите данъци. Ето по тези причини имам пълното право да оспорвам правилността на способите и адекватността на текстовете в учебниците. Всеки един от нас има това право. Защото училищата са български, намират се на суверенната българска територия и децата ни се учат в България.
Лично на мен ми писна преди всяка учебна година да гръмва по един скандал.
Остава ли Ботев,
махат ли Вазов,
орязват ли Смирненски, подминават ли Вапцаров, защо Елин Пелин е представен с "Ангелинка", а не с "Невеста Нена", от Йовковите "Старопланински легенди" дали да не отрежем "Индже" и "Шибил", а на Щастливеца да му оставим "До Жълтуша с говежди вагони", вместо "До Чикаго и назад", щото кой е луд да се връща от Чикаго?
Давам примери, част от които са реалност, а останалата - ще бъдат догодина. Вече всичко мога да очаквам от учебниците, по които изпитват децата ни.
Защото тая попара съм я яла. Две години бях учителка. Работих с учебници, избрани от предшественика ми. Настрана скептицизмът ми към задачи за домашно в четвърти клас от рода на "Напишете библейска притча по подобие на тази за блудния син". Не, не се смейте! Ще заплачете, когато всички деца идват с прилежно написано домашно за... блудната дъщеря. Не защото са тъпи, а просто защото не могат да напишат ново Евангелие. Тази мисъл не е минала дори като влака-стрела през главите на съставителите на учебника. Шумът на банкнотите заглушава вика на разума.
Ужасът ме обзе, когато втория срок постъпи нов ученик, дошъл от училище в другия край на София, тъй като родителите му сменили жилището. Нормално. Нормално, докато не се оказа, че е обучаван по друг учебник. И това, което моите ученици са учили, за него е тъмна Индия.
Е, как да
продължи?! С
частни уроци или
през просото?
Познайте от три пъти. Защото няма как да навакса по новите за него учебници цял един срок. Абе, толкова много пари ли има в това министерство на образованието, та да ги раздава на няколко авторски колектива? Я не гракайте какви специалисти пишат учебниците! Няма да давам примери с литературни анализи, които биха затруднили Боян Пенев, Пантелей Зарев и Йордан Василев, взети накуп.
Отваряли сте учебниците на децата си и сте се хващали за главата, нали? Спокойно, грешката не е във вашия телевизор, а в този на съответните даващи и прибиращи финикийски знаци. Кое друго, ако не парите, наложи да има по N броя учебници и помагала? Плурализъм? По-висока успеваемост? Демократичност в образованието? Трънки и глогинки! Промивате мозъците на децата ни с мъгляви помпозни фрази и подмяна на историческите факти. За вас, дето всяка година методично го правите, говоря, не за майките и бащите, бабите и дядовците, а за вас - експертите и чиновничетата!
За вас, според които "Аз съм българче" не е етнически толерантно, Левски е заловен от полицията, а не от заптиетата, Симеон Велики е водил някакви исторически нищожни войнички, щото си нямал друга работа, Априлското въстание е подкрепено от САЩ, а Съеднението на Княжество България с Източна Румелия е бегло упоменато в две изречения! Щото - национален празник, няма как съвсем да го подминете. Ясно е къде се целите - в бъдещето. Омаловажавайки или съвсем игнорирайки историческите факти, спестявайки стойностната литература, се стремите да подмените "чипа" на народа ни. И да припечелите своите трийсет сребърника.
Плачещи върби са се свели над родното образование, само че вие, от които зависи просвещението на децата ни, гледате не по-далеч от меките кресла. Тежки са думите ми, но не мога да гледам леко на това, което сте разпищолили по учебниците. Гавра е то - с миналото на народа ни, и двойна - с бъдещето му.
Затова не мога да гледам весело на началото на новата учебна година. Осъзнайте се, озаптете се, отворете тъничката книжка с Ботевите стихотворения и прочетете “Зададе се облак тъмен”. “Дали ще е дъждец дребен ил,и ще е буря страшна” зависи от вас. Всъщност, хора, от НАС зависи. Стига сме гледали под вежди “кой да води бащината си дружина”, защото това води до... Сещате се докъде. Не училищния звънец, трябва да ударим с все сила клепалото и да не питаме за кого бие камбаната. За България бие!